Тенденции на имотния пазар в София

Напоследък се говори за бум не само на сделките с недвижими имоти, но и на цените, които твърдо поемат курс нагоре. Така ли е и има ли ясна тенденция на пазара? Наблюденията на Катя Димова, дългогодишен консултант в агенция за недвижими имоти показват, ме цитираните квартали, като "Изгрев", например, в който средните цени са 1190 евро на кв. м., не са показателни за всички имоти там. Трябва да се има предвид, че има 1-2 сгради с много елитарно строителство, за които инвеститорите си позволяват много високи цени заради уникалността и технологичната фаза, заради локацията. Техните цени вдигат общо средните цени за района. По същия начин стои въпросът и с „Лозенец” , макар в този район да има различни местонахождения и тип строителство. За цените може да се обобщи, че посочените средни цени са твърде условни. Затова когато се прави проучване за даден район трябва да се елиминират най-високите и най-ниските цени, защото те са изключения и не могат да дадат общата картина на средното предлагане. Още една уговорка – ако даден имот се предлага на цена от 1600 евро на кв.м., това не значи, че се и продава на същата цена, която е просто офертна.

Оживление на пазара на имоти действително има. Обяснението е наличието на имоти, които преди година-две са били надценени, а сега са си намерили купувачите. Друг факт в подкрепа на тезата е и появата на купувачи „на зелено”, които действително липсваха преди 1-2 г. Сега на пазара има добри инвеститори и строители, които могат да си позволят да приемат капаро от 10% за имот, който е дори само още на хартия, в компютъра или на плоча. Много от купувачите днес са направили правилно преценката си, че от готовите пари, които имат могат да изкарат повече, ако купят имот и го дадат под наем, отколкото, ако затворят средствата си в банка на депозит, заради ниските лихви. Повишаването на цените на жилищата се дължи и на поскъпването на себестойността на строителството. А забраната да се строи в площите на междублоковите пространства повдигна цената на парцелите в столицата.

Практиката показва, че българите, които придобиват жилища с ипотечен кредит са около 60%-70% от всички купувачи. Обикновено те са млади, образовани хора, които работят във високотехнологични фирми и имат стабилни доходи. Те заемат от банките около 70% от сумата за покупка на имот, останалите набавят от лични спестявания. Такива купувачи компромиси не правят, най-вече заради изискванията на финансовите институции, които отпускат кредитите. Пазарът вече отся случайните играчи сред строителите и на терен работят тези, които са сериозни и издържаха на кризата. Възможно е да има изключения, строителите-фантоми са епизодични случаи и те нямат нищо общо с правилата и доверието, които се наложиха през последните години. Има и една приемственост сред клиентите им, които са доволни – ако преди са купували дядовците, сега купуват внуците им. Сред предпочитанията са новото строителство в стари райони като Редута, както и в зелени квартали като Княжево, Бъкстон, с тяхната екзотика на стара крайградска зона и с хубавите изпълнения на ниско строителство. Възлагат се много надежди и на Манастирски ливади в новата му част. Панелните жилища изостават като цени от масивните с 20-30% разлика. В София продължават да се търсят малките, тухлени жилища на цени до 50 000-60 000 евро. Предпочитанията са за ново строителство, а ако имотът е в центъра, то той трябва да е в по-представителна сграда, с добре поддържани общи части. Има бум на пазара, защото търсенето надвишава предлагането и много бързо свършват хубавите имоти. /БГНЕС