Тол таксуването в ЕС & България

Проектът за европейска тол директива е вероятно да стане част от инициативите на германското председателство на Европейския съюз, което започна от 1 юни.

Германският министър на транспорта Андреас Шойер е подготвил проектодокумент за въвеждане на всеобхватна пътна такса за всички видове автомобили в Европа, според информация на агенция „Ройтерс”, която е получила достъп до документа. Той предвижда до осем години почти всички превозни средства на магистралите, включително камиони, лекотоварни автомобили и леки коли, да плащат такси съгласно проекта за европейска тол директива.

В страните членки на ЕС като България, които вече са въвели система за таксуване, таксите ще се налагат за всички превозни средства без автобусите, се отбелязва в документа, който Шойер е предложил за обсъждане първоначално на германските министри. Ако бъде гласуван от тях и бъдат преодолени възможни разногласия в управляващата коалиция, това може да стане официално германско предложение по време на председателството на ЕС, което продължава до края на годината.

Мотивите за проекта на Германия за европейска тол директива са предимно свързани с опазване на природната среда. Тол таксата, базирана на разстояние, се възприема до голяма степен като мярка, която ще помогне в борбата срещу изменението на климата.

Каква е ситуацията в България?

През март 2020 г. тол системата е въведена, като правителството направи множество отстъпки пред исканията на превозвачите, като намали значително обхвата й и размера на таксите. Заради кризата с Ковид-19 беше въведен гратисен период на използването й. Въпреки това, в края на юли някои представители на бранша поискаха връщане на винетките и изразиха недоволство от методите на заплащане на тол таксите – бордови устройства, GPS тракери и маршрутни карти.

Според проф. Олег Асенов, член на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, до момента над 70 хиляди бордови устройства са поставени на тежкотоварните автомобили в страната. Още 70 хиляди GPS тракери са осигурени като друга възможност за тол таксуване. Тол таксите чрез маршрутни карти също се заплащат както на каса, така и онлайн, с предоставен сервиз и технически улеснения за превозвачите.

Според проф. Асенов държавата е осигурила три абсолютно безплатни алтернативни метода за таксуване в тол системата – бордови устройства, тракери и маршрутни карти. Цитираните от АПИ данни показват, че в България пазарът е наситен с нужните устройства и превозвачите са оборудвани. Браншът първоначално обяви 60 000 броя моторни превозни средства като ползватели на републиканската транспортна мрежа, която влиза в обхвата на тол системата.

Като причина за недостигнали до някои клиенти бордови устройства, доставчиците изтъкват именно заявени и получени от превозвачи, но неизползвани над 5 000 броя. Те се задържат от клиентите поради липса на каквито и да било разходи за тях, но и не се включват и не отчитат пътни такси. Това е така, защото обхвата на тол системата беше значително намален и тя включва само автомагистрали и първокласни пътища. Ако не се извършват пътувания по тях и не се заплащат пътни такси, съгласно сключения договор бордовото устройство трябва да се върне на националните доставчици. Така предварително предвидените бордови устройства ще стигнат до реалните ползватели.

Практика в европейските държави е бордовите устройства да се предоставят срещу депозити, а при неизползването им за определен период се налагат санкции в порядък от няколко стотин евро. В България се дават безплатно и засега се разчита на добрата воля и отговорност при изпълнение на договора от страна на получилите, но неизползващи устройствата.

Процесът на връщането им, когато не се ползват, върви трудно и с недостатъчно бързи темпове. Националните доставчици TollPass и Digitoll предоставят напълно безплатно бордовите устройства, като потребителите не заплащат месечни такси, задължителни такси за монтаж (както е в Германия) или депозити за ползването им, каквато е практиката в тол таксуващите държави в Европа.

При сключване на договора се внася минимална сума в размер от 20 до 200 лева в зависимост от вида на тежкотоварния автомобил, която обаче се използва за заплащане на пътни такси при стартиране на отчитането от бордовото устройство. Балансът по договора може да се насочи и за плащане на такси чрез маршрутни карти, при необходимост. Като всяко техническо нововъведение, и тол системата предизвиква много потребителски въпроси и трудности при експлоатацията, дължащи се на липсата на опит.

Те се обсъждат на множество срещи и форуми на АПИ и националните доставчици с превозвачите, но често изискват индивидуален отговор и съдействие в полза на потребителите. Това означава комуникация и от двете страни, тъй като всеки случай е специфичен и е нужно предоставяне на данни за автомобилите. Попълването им е изцяло в интерес на шофьорите, за коректно изчисляване на пътната такса, която ще заплащат. Потребителските въпроси намират своите отговори във всеки конкретен случай и се очаква да намалеят, като те не говорят за проблеми в тол системата, а за неопитност при експлоатацията й.

Българската тол система е най-модерната в Европа, защото е една от най-скоро въведените в експлоатация. Ползвателите могат да сключват договори онлайн, имат пълен достъп в реално време до индивидуалното потребление на всяко превозно средство и визуализация върху карта на маршрутите, онлайн платформи за заплащане на такси чрез всички безплатни методи - автоматичен толинг, маршрутни карти и винетки. Системата е създадена да таксува стандартно с бордови устройства, произведени за целта. Но по настояване на бранша, държавата прие за възможно заплащане на тол и чрез GPS тракери.

Предпочитани обаче се оказаха бордовите устройства, които се предоставят напълно безплатно от националните доставчици TollPass и DigiToll. В сравнение с практиката на държавите в Европа, българските потребители ползват по-изгодни условия - не заплащат месечни такси, нито задължителни такси за монтаж или депозити за така наречените машинки. Например в Германия се заплаща задължително за монтаж на устройството за тол таксуване от 100 до 400 евро, като инсталирането му може да се извърши само в оторизиран сервиз.

В Белгия бордовото устройство се предоставя безплатно, но след внесен депозит в размер на 135 евро, който за разлика от България не се ползва за плащане на пътните такси. Сумата се връща само при предаване обратно на неповредено устройство. В Словакия устройството за тол таксуване може да бъде закупено на стойност 257 евро или получено срещу депозит от 50 евро, във Франция и Испания струва 170 евро, без опция за ползване срещу депозит. В Чехия депозитът от 97 евро ще бъде върнат, само при предаване обратно на функциониращо бордово устройство. А ако то не е било използвано повече от една година, депозитът не се възстановява.

Депозити се заплащат и в други европейски страни като Португалия – 27.90 евро, Полша – 30 евро, Словения – 10 евро, Австрия – 5 евро и др.

Методите и устройствата за тол таксуване в европейските държави са различни, като зависят и от типа тол система. Но българската е едновременно една от най-модерните и една от предоставящите най-изгодни условия за превозвачите, както по отношение на размера на тол таксата и обхвата на тол системата, така и по отношение на условията, при които ползват бордови устройства, тракери и маршрутни карти – напълно безплатно за тях, само срещу заплащането на пътната такса.

Какви единни условия ще предложи европейската тол директива и как ще бъдат унифицирани различията между отделните държави членове на ЕС е сложен въпрос, като дебатите по темата, които ще бъдат и политически, предстоят.

Източник: https://business.dir.bg/