Томислав Дончев: 10% от всеки европроект за заплати

Кармелита Денева
Г-н Дончев, спорът Ви с Меглена Плугчиева кое правителство колко е усвоило по оперативните програми е известен на обществото, но основното, което се отбелязва, както от ЕК така и от Вас самия е, слабият потенциал на българската администрация. Каква според Вас е връзката администрация - усвоени средства?
Томислав Дончев: Потенциалът - и личен, и професионален е нещо, което се изгражда постоянно, с години. След като преодоляхме детската болест на злоупотребите, с която беше заразена администрацията 2008 - 2009 г., сега работим за изграждането на добър и устойчив капацитет на всички звена, които управляват европейски пари - от Министерския съвет до малката община или неправителствена организация. Факт е, че имаме нужда не толкова от по-голямо количество, а от по-качествени специалисти. Не очакваме те да се появят отнякъде, а работим за създаването на система за професионално и кариерно развитие.
Сътрудничеството с международните финансови институции е друга инициатива, на която разчитам за увеличаване на капацитета ни за управление на евросредствата, особено по отношение на големите инфраструктурни проекти. В края на ноември 2010 г. се проведе работна среща между представителите на международните финансови институции /Световна банка, Европейска инвестиционна банка и Европейска банка за възстановяване и развитие/, Европейската комисия и българското правителство, на която бе обсъдено реализирането на проект за укрепване на капацитета на българските институции при работа със средства от ЕС. Очаквам до няколко седмици Европейската комисия да даде окончателно становище за осигуряването на тази експертна помощ.
Колкото до спора ми с г-жа Плугчиева - такъв спор няма. В политическия дебат и спор се ползват аргументи, а тя няма такива. Същественият въпрос е какво е постигнала България до момента, а това, което е постигнала е договорен половината от ресурса по оперативните програми и изплатени почти 14% от средствата. По несъществения въпрос е каква е заслугата на сегашното и предишното правителство за този резултат. А отговорът на този несъществен въпрос е - 19% от близо 50% договорени са заслуга на предишното правителство, 1% от изплатените вече 14% са платени от предишното. По тези цифри спор не може да има. Разбира се, може да има политиканстване.
-Според данни на МС сумата на договорените средства по седемте оперативни програми за 2010 година са над 2,04 млрд. лв., а изплатените средства са близо 1,18 млрд. лв. До края на 2011 г. плащанията по оперативните програми трябва да са не по-малко от 20%, според Ваше изявление. Може ли да се определи КПД на администрацията в цифри? Т.е. ако един спечелен проект е за 100 млн.лв. – какви средства от бюджета са осигурили този договор като часове работа, заплата, бонуси и т.н.?
Томислав Дончев: България не е сред шампионите по скорост на плащанията и възстановените средства и както всички знаят това се дължи на късния старт на работата по оперативните програми. Началото на програмния период бе 2007 година, а реалните дейности по повечето програми започнаха през 2009 г. Не смятам, че вината за това трябва да се хвърли изцяло върху администрацията. За да се постигне успех тук, е необходима действителна политическа воля, а не само демонстрация на желание. Доказателство е това, което се случва на местно ниво - имаме общини, които активно ползват европейски пари и в които се пада по над 2000 лева на жител допълнителни средства в бюджета от проекти, и общини, които са осигурили на гражданите си 0 лева допълнителни средства за инвестиции.
Макар и да закъсня на старта, в момента България върви в едно доста добро темпо и то се дължи на съвместните усилия на служителите в централната и местните администрации. В този контекст обезсърчаващо за хората, които очакваме да спринтират по целия път до финала, би било коефициентът им на полезно действие да се смята с мерна единица милиони лева договори по сключени проекти. Това значи да омаловажим труда на хора, управляващи съвестно и отговорно средствата в области като образование, социално подпомагане, биоразнообразие, където размерът на договорените по един проект средства е многократно по-малък от тези по инфраструктурните проекти, но съм убеден, че никой не оспорва необходимостта, ефектът и значението им.
В бюджета на всеки проект се определя размера на разходите за организация и управление според спецификата на конкретния проект и съобразно действащата нормативна уредба. В постановлението за национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми е определено, че максималният размер на тези разходи може да бъде 10% от бюджета на проекта. Съществува специална уредба по отношение на управлението на инфраструктурните проекти, в която е заложен таван за възнаграждението на екипите за изпълнение на инфраструктурни проекти – до 2% от стойността на съответния проект.
-Какъв е екипът на администрацията – централна и регионална, която работи директно с евросредствата - численост и заплати?
Томислав Дончев: Звената, отговорни за координацията, управлението и контрола на средствата от Структурните инструменти на Европейския съюз са част от централната администрация. Общият брой на щатните позиции в тези звена е 1 214, от които са заети 961. Заплатите на тези служители се определят съобразно разпоредбите на Постановление № 67 на МС от 2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности. Част от тези служители (162) са наети по трудово правоотношение на длъжността „сътрудник по управление на европейски проекти и програми”. Създадохме тази длъжност с цел укрепване на административния капацитет на звената, отговорни за координацията, управлението и контрола на средствата от ЕС, чрез предоставяне на специфична експертиза при изготвянето, управлението, мониторинга, оценката, информацията и контрола на проекти по оперативните програми.
Местната администрация участва в управлението на средствата по оперативните програми в качеството си на бенефициент. Към настоящия момент не се води статистика за броя на служителите, ангажирани с управлението на проекти по програмите.
-В края на 2009 г. МС отмени Постановление № 197 от 2008 г. за материално стимулиране на служители по структурните фондове и предприсъединителните програми на ЕС. Чиновниците с "изключителен принос" дотогава са получавали по още 125% от заплатата им, тези със "съществен принос" по още 100% на 6 месеца, а тези с "принос" са добавяли още 75% от заплатите си за 6 месеца. От добавката са се възползвали 1000-1500 души. Тяхната средна заплата, без бонуси, е била около 500 лева.
В края на 2010 г. кабинетът реши работещите по европейските програми по чл. 6 на Постановление №46 от 2009 г., да продължат да получават всеки месец по още една заплата. Създаде се правна възможност основните заплати в тази сфера да са за сметка на техническите помощи на оперативните програми. Въпросът е как сега се формира заплатата на евро администратора в момента?
Томислав Дончев: Основната заплата на служителите в звената, отговорни за управлението на средствата от Европейския съюз се определя по общия ред за определяне на заплатите в бюджетните организации и дейности, предвиден в ПМС 67/2010. Размерът на тези заплати е в рамките на определените в постановлението минимални и максимални нива в зависимост от длъжностното ниво на всеки служител.
Когато говорим за заплатите на държавните служители управляващи милионите евро, които безвъзмездно ни предоставя Европейския съюз обаче, не можем да мислим в социални и морални категории, защото единственият фактор, който играе роля за задържането на тези хора и укрепването на административния капацитет е търсенето и предлагането на пазара на труда. Заплатите на тези експерти трябва да са такива, че да ни позволят да привлечем и задържим качествени специалисти. В противен случай изградения от нас капацитет няма да е устойчив и никакви демократични правила и закони няма да спрат обучените от нас експерти да приемат многократно по-изгодните предложения за работа от частния сектор.