Топ 3 на най-одобряваните политици + нагласи

Йорданка Фандъкова, Кристалина Георгиева и Бойко Борисов са първите трима по одобрение български политици, според данни от национално представително проучване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено между 16 и 24 февруари сред 1000 души.
Фандъкова е одобрявана от 62 на сто, Кристалина Георгиева - 55 на сто, а Бойко Борисов - от 45 процента.
В топ 10 за февруари са още Лиляна Павлова /44 на сто одобрение/, Томислав Дончев /36 процента/, Ивайло Калфин / 35 на сто/, Вежди Рашидов и Петър Москов с по 32 на сто одобрение, президентът Росен Плевнелиев / 31 процента/ и Татяна Дончева / 31 процента/.
Изследването регистрира спад на общественото доверие към основни държавни институции. Тепърва ще става ясно дали има моментно натрупване на неблагоприятни обстоятелства или има по-трайна негативна тенденция, коментират социолозите.
Според тях най-много е пострадал публичният образ на прокуратурата и на съда. Прокуратурата и съда са одобрявани от по 7 на сто а одобрението към главния прокурор възлиза на 14 процента. Неодобрението към прокуратурата за последните пет месеца нараства с 13 на сто, а към съда с 12 процента.
През февруари полицията е одобрявана от 32 на сто, а армията - от 28 на сто. За последните пет месеца армията губи 9 на сто от одобрението за работата си, а полицията - 8 процента.
Когато става дума за рейтинг на силовите ведомства, трябва да се има предвид, че отношението към тях се влияе не само от вътрешни фактори, но и от външни - като сирийската криза и бежанския поток, уточняват от "Екзакта".
През последните пет месеца с близо 9 на сто се свива одобрението към парламента. Народното събрание е одобрявано от 13 на сто, а неодобрението му възлиза на 77 процента.
Президентът е одобряван от 31 на сто, като Росен Плевнелиев прибавя нови 11 на сто неодобрение за последните пет месеца.
Работата на правителството е одобрявана от 28 процента, а неодобрението на кабинета възлиза на 60 на сто. През февруари правителството губи 7 на сто одобрение в сравнение със септември 2015 г., когато в навечерието на местните избори бе измерен най-високият рейтинг на кабинета за последната година, отбелязват социолозите.
Високо е одобрението за работата на правителството сред традиционния електорат на ГЕРБ - млади и заможни хора, както и жители на градовете областни центрове. 70 на сто от избирателите на ГЕРБ подкрепят правителството, а крайно негативни нагласи към кабинета са регистрирани сред избирателите на БСП.
26 на сто от българите одобряват едновременно работата на премиера и на кабинета. Този дял се дължи по-скоро на добрите оценки за работата на премиера, отколкото на тези за кабинета, доколкото рейтингът на одобрение на Бойко Борисов е със 17 пункта по-висок от този на кабинета, коментират от "Екзакта".
В представите на българите нещата се подобряват главно в две посоки - по отношение на транспорта и на усвояването на средства от ЕС. Сравнително добри оценки се дават и за работата в сферата на регионалното развитие. За последната година, според 59 на сто от интервюираните, най-проблемен остава стандартът на живот на хората. Влошаване на ситуацията настъпва и в сферите на правосъдието, на здравеопазването и на образованието.
"Екзакта" регистрира ръст на подкрепата за работата на омбудсмана Мая Манолова. Нейният рейтинг на одобрение /27,2 процента/ се покачва с 6 пункта от началото на мандата й, а неодобрението й намалява с 3 процента.
Политиците, одобрението за работата на които е по-висок дял от неодобрението са Йорданка Фандъкова, Кристалина Георгиева, Лиляна Павлова и Томислав Дончев.

Четири основни тенденции регистрират резултатите от експресното и  регулярното национално представително проучване на Алфа Рисърч за първото тримесечие на 2016г.:

Преместване фокуса на общественото внимание от икономиката и престъпността върху корупцията по високите етажи на властта

Плавен спад в подкрепата за правителството, премиера и някои ключови министри, отразяваща усещането за липса на развитие в редица сфери

Одобрение за спирането на големи обществени поръчки като стъпка за борба с разширяващия се периметър на корупцията

Запазване на електоралното преимущество на ГЕРБ в условията на силна фрагментация в останалия политически спектър

 

Фокусирането на общественото внимание върху корупцията, липсата на видим напредък в чувствителни за обществото сфери и появилите се пукнатини в управляващата коалиция връщат доверието към правителството до стойности  от преди половин година. Положителните оценки за дейността му спадат от 24% в края на 2015г. до 20% в началото на март 2016г. Лек ръст бележи и критичността към работата на кабинета – от 42% до 46%.

Доскоро консолидирани в подкрепата си за кабинета, към момента симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство са значително по-разколебани. Най-устойчиви в доверието си остават привържениците на ГЕРБ (43% положителни, 40% неутрални и 17% отрицателни оценки). Сред избирателите на Реформаторския блок то спада до 30% одобрение (срещу 26% неодобрение и 44% неутрално отношение), а сред тези на ПФ и АБВ критичните оценки достигат до 60%, при доверие не надхвърлящо 15%.

Острата политическа конфронтация по редица теми, персоналните атаки и смените на министри се отразяват и в личния рейтинг на премиера и членовете на кабинета. Одобрението за Бойко Борисов спада от 38% до 33%, а неодобрението нараства от 30% до 35%.

Подобна е тенденцията в оценката за работата на министрите, мнозинството от които са с отрицателен индекс за дейността си. Традиционно в челото на класацията за най-добре справящи с работата си са регионалния министър Лиляна Павлова (32.6% успешно срещу 7.6% неуспешно), министъра по еврофондовете Томислав Дончев (19.4 успешно, срещу 3.5% неуспешно) и социалния министър Ивайло Калфин (23.8% успешно срещу 8.4% неуспешно).

С аналогично равнище на положителни оценки е и здравният министър Петър Москов (17.1%), но вотът на недоверие и персоналните атаки срещу него генерират ръст в критиката към дейността му (24.5%). За разлика от професионалното съсловие, което остро се противопостави на предлаганите от здравното министерство реформи, гражданите одобряват повечето от публично обсъжданите предложения за промени, и най-вече по-строгия контрол от Здравната каса и пациентите, за да се ограничи един от най-острите проблеми – хроничното източване на касата и недостигът на средства за лечение.

Както и в предишни месеци, най-отчетлива е обществената критика към секторите, свързани с икономика, финанси, правосъдие и вътрешен ред. Липсата на видимо подобрение в традиционни икономически отрасли, придружено с увеличаване на данъчната тежест, увеличава неодобрението към  министрите на икономиката Б.Лукарски, на финансите Вл. Горанов, на енергетиката Т.Петкова, на туризма Н. Ангелкова. Блокирането на реформата в МВР и съдебната система, поставя министрите на вътрешните работи Р. Бъчварова и на правосъдието Е. Захариева сред най-критикуваните членове на кабинета.

Периодично възобновяваните  дебати по нетърпящи отлагане, но   все неслучващи се реформи в редица сектори, са формирали у мнозинството от  българските граждани (71%) убеждението, че вече не е възможно поддържане на икономическа и политическа стабилност без провеждането на дълбоки реформи. Тази позиция доминира сред представителите на всички социално-демографски групи, включително привържениците на ГЕРБ и правителството.

 

 

 

 

 

 

/БТА