ТОП износители и вносители на петрол и газ

От всички експортни стоки петролът заема 3.8% пазарен дял, като приблизително възлиза на 661.8 милиарда долара за 2020 година. Това представлява увеличение от 5.1% спрямо 2016 година, но спад от 34.5% спрямо 2019 година. 

Първите 5 държави-износителки на суров петрол през 2020 г. са Саудитска Арабия, Русия, Ирак, САЩ и Обединените арабски емирства от общо 104 държави по света. Взети заедно, петте големи производители осигуряват на света половината (50.7%) от експортния суров петрол.

Тази суровина се класира като втора световна експортна стока през 2020 г., изоставайки само от международните продажби на електронни схеми, принадлежности и продукти, сочат окончателни данни на базирания в Лондон Световен съвет по петрола (WPC) и Световната търговска организация (WTO), обобщени от специализираната интернет платформа worldstopexports.com.

Топ 15 на най-големите износители на суров петрол (в щатски долари като стойност)

1. Саудитска Арабия: 113.7 милиарда долара (17.2% от изнесения суров петрол)

2. Русия: 72,6 млрд. долара (11%)

3. Ирак: 50.8 млрд. долара (7.7%)

4. САЩ: 50.3 млрд. долара (7.6%)

5. Обединени арабски емирства: 47.9 млрд. долара (7,2%)

6. Канада: 47.6 млр. долара (7,2%)

7. Кувейт: 28.3 млрд. долара (4,3%)

8. Нигерия: 25.2 млрд. долара (3,8%)

9. Казахстан: 23.7 млрд. долара (3,6%)

10. Норвегия: 22.7 млрд. долара (3,4%)

11. Ангола: 20.2 млрд. долара (3.1%)

12. Бразилия: 19.6 млрд. долара (3%)

13. Обединеното кралство: 16.1 млрд. долара (2.4%)

14. Оман: 15 млрд. долара (2.3%)

15. Мексико: 14.9 млрд. долара (2.2%)

По стойност посочените 15 държави са доставили 85.9% от глобалния износ на суров петрол през 2020 г. Затова пък нито една от 15-те износителки не е увеличила приходите си от продажба на суров петрол спрямо 2019 година. Най-малкият спад принадлежи на Обединените арабски емирства (-14.5%), следвано от Бразилия (-18.3%), Норвегия (-21.4% ) и САЩ (-23%).

От страните, които отбелязват най-сериозен спад в международните си продажби на суров петрол, начело е Русия (-40.2%), следвана от Кувейт (-39.2%), Нигерия (-38.7%), Ирак (-38.7%) и Ангола (-35.4%). Авторите на класацията предупреждават, че публикуваните статистически данни за Саудитска Арабия са приблизителни, като се имат предвид ограниченията на изходните данни от тази страна.

През 2020 г. Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), в която членуват 13 държави, обединени от икономическите си интереси за износ на суров петрол (Алжир, Ангола, Конго, Екваториална Гвинея, Габон, Иран, Ирак, Кувейт, Либия, Нигерия, Саудитска Арабия, Обединени арабски емирства и Венецуела) са изнесли суров петрол на стойност 262.1 млрд. долара, доставяйки 47.9% от световния експорт на суров петрол по стойност. Страните от петролния картел през миналата година са изнесли по-малко от суровината в сравнение с 2019 година, когато 52.5% от световния експорт на суров петрол принадлежи на страните от ОПЕК, а през 2016 година е бил 55.3%.

Като цяло износът на суров петрол от ОПЕК през 2020 година е намалял с 40.5% спрямо 2019 година.

Прави впечатление, че сред износителите са и 7 държави от Балканите: Хърватия (41 място, 635.287 млн. долара), Албания (57 място, 145.144 млн. долара), Гърция (74 място, 17.275 млн. долара), Румъния (78 място, 10.954 млн. долара), Босна и Херцеговина (92 място, 486 хил. долара), Сърбия (93 място, 132 хил. долара), Словения (95 място, 12 хил. долара).

На дъното на класацията по страни са: Люксембург (1 000 долара), Мали (1 000 долара), Швейцария (2 000 долара), Южна Корея (3 000 долара).

Вносителите на суров петрол

Глобалните покупки на вносен суров петрол възлизат на 683.1 милиарда долара през 2020 г., отразявайки търсенето от 115 страни, територии или острови. Като цяло стойността в долари на суровия петрол, закупен от всички страни вносителки, е нараснала с 1.9% от 2016 г., когато покупките на суров петрол са оценени на 670.4 милиарда долара. На годишна база общият внос на суровия петрол е спаднал по стойност с 36% от 1.067 трилиона долара през 2019 г.

Първите 4 вносителки на тази суровина (Китай, САЩ, Индия, Южна Корея) представляват 53.7% от общата стойност на вносния суров петрол, закупен на международните пазари през 2020 г.

Анализирайки показателите по континенти, азиатските страни са закупили най-голямо количество петрол по стойност през 2020 г., като покупките възлизат на 391.9 милиарда долара или 57.4% от общия внос в света. На второ място са европейските страни с дял от 25.4%, докато 13.2% от вносния суровия петрол е доставен в Северна Америка.

По-малки проценти от суровия петрол отиват в Африка (1.7%), Латинска Америка (1.4%), с изключение на Мексико, но включително Карибите, и Океания (0.9%) заедно с Австралия и Нова Зеландия.

Топ 15 на най-големите вносители на суров петрол (в щатски долари като стойност)

1. Китай: 176.3 млрд. долара (25.8% от внесения суров петрол в целия свят)

2. САЩ: 81.6 млрд. долара (12%)

3. Индия: 64.6 млрд. долара (9.5%)

4. Южна Корея: 44.5 млрд. долара (6,5%)

5. Япония: 43.5 млрд. долара (6,4%)

6. Германия: 27.4 млрд. долара (4%)

7. Нидерландия: 22 млрд. долара (3.2%)

8. Испания: 18.2 млрд. долара (2.7%)

9. Тайланд: 17.6 млрд. долара (2.6%)

10. Италия: 16.2 млрд. долара (2.4%)

11. Обединеното кралство: 15.6 млрд. долара (2.3%)

12. Сингапур: 14.4 млрд. долара (2.1%)

13. Тайван: 12.6 млрд. долара (1.8%)

14. Франция: 12 млрд. долара (1.8%)

15. Белгия: 9.8 млрд. долара (1.4%)

Петнадесетте най-големи вносители са закупили 84.5% от целия внос на суров петрол през 2020 година, но са похарчили значително по-малко пари поради спадащите цени. Тези спадове се дължат на безброй фактори, включително глобалната пандемия и произтичащото от това забавяне на икономиката, както и нарастващите продажби на електрически превозни средства и развитието на технологиите за слънчева и вятърна енергия.

България е на 40-то място от 100 държави с внос в стойностно изражение от 1 507 965 999 щатски долара, а преди нас от Балканите са Гърция (18 място със 7.013 млрд. долара) и Румъния (32 място с 2 .273 млрд. долара). След нас са Сърбия (48 място с 836.349 млн. долара) и Хърватия (53 място с 588.503 млн. долара).

За отбелязване е, че Турция не е включена нито сред износителите, нито сред вносителите на суров петрол, като от worldstopexports.com отбелязват, че много държави не са включени, поради липса на надеждни данни.

По спад на вноса през 2020 година спрямо предходната 2019 година начело е Франция (-50.8%), следвана от Белгия (-46.2%), Италия (-44.5%), Тайван (-40.8%), Сингапур (-40.6%), Япония (-40.5%), Испания (-38.3%) и Съединените щати (-38.3%).

Най-големите компании по производство и износ на петрол и природен газ

Глобалният износ на петрол и природен газ възлиза на 2.066 трилиона долара през 2018 г., което прави двете суровини втората най-ценна експортна продуктова група в света след автомобилите. Тази сума представлява спад от 37.5% спрямо 2.874 трилиона долара през 2014 г., но ръст от 15% спрямо 2017 г.

Продуктите от петрол и газ представляват 10.7% от общия износ на всички стоки и продукти за 2018 г., които възлизат на 19.347 трилиона долара и включват сурови и рафинирани масла, както и други производни от двете суровини.

Почти половината (46%) от износа на петрол и газ през 2018 г. е на суров петрол, от които 37.8% се падат на рафинирани масла и 13.8% на други производни на петрола като битум и други.

От 2014 до 2018 година световният износ на петрол и газ в стойност е спаднал с 28.1% за 5-годишния период.

Топ 25 на най-големите петролни и газови компании в света по стойност на активите (в долари)

1. Royal Dutch Shell: 410.7 млрд. долара (Нидерландия)

2. PetroChina: 381.1 млрд. долара (Китай)

3. Exxon Mobil: 348.8 млрд. долара (САЩ)

4. Газпром: 316.8 млрд. долара (Русия)

5. British Petroleum: 275.3 млрд. долара (Великобритания)

6. Total: 257 млрд. долара (Франция)

7. Chevron: 256.4 млрд. долара (САЩ)

8. Sinopec: 249.9 млрд. долара (Китай)

9. Petrobras: 248 млрд. долара (Бразилия)

10. Роснефт: 214.2 млрд. долара (Русия)

11. Eni: 143.1 млрд. долара (Италия)

12. Reliance Industries: 125.2 млрд. долара (Индия)

13. Equinor: 115.4 млрд. долара (Норвегия)

14. SK Holdings: 102.5 млрд. долара (Южна Корея)

15. Лукойл: 92 млрд. долара (Русия)

16. JX Holdings: 79.5 млрд. долара (Япония)

17. Repsol: 71.6 млрд. долара (Испания)

18. PTT PCL: 68.5 млрд. долара (Тайланд)

19. Phillips 66: 52.1 млрд. долара (САЩ)

20. Marathon Petroleum: 50.4 млрд. долара (САЩ)

21. Valero Energy: 49.4 млрд. долара (САЩ)

22. Indian Oil: 46.6 млрд. долара (Индия)

23. SK Innovation: 32 млрд. долара (Южна Корея)

24. Bharat Petroleum: 17 млрд. долара (Индия)

25. Hindustan Petroleum: 12.5 млрд. долара (Индия)

Пет от най-големите световни компании, ориентирани към износ на петрол и природен газ, са със седалище в Съединените щати, в сравнение с четири конкурента от световна класа, съсредоточени в Индия, и три енергийни гиганта от Русия. Други пет са в Европа: Нидерландия, Великобритания, Франция, Италия, Норвегия и Испания.

Производител и доставчик номер едно на петрол и газ по стойност на активите е ниредерландско-британската Royal Dutch Shell със седалище в Нидерландия.

business.dir.bg