Тояга и морков от Русия за България

Кармелита Денева

В характерния си стил Русия пресира България през последните дни по повод опита на българския премиер да постави на икономическа основа бъдещето на трите енергийни проекта, свързани с руснаците.
Георги Първанов дори определи поведението на Борисов като "Срив в енергийната ни дипломация".
Както е известно България обяви, че нефтопроводът Бургас – Александруполис ще има бъдеще, само ако получи положителна екологична оценка, АЕЦ „Белене” трябва да намери европейски инвеститор, а „ Южен поток” да бъде прецизиран технически.  
Руската тактика е известна и проверена във времето. Малко след като България повдигне въпроса за собствения си икономически интерес, по който и да е от проектите, настъпва мобилизация съответно на руското лоби в България /депутати, екпремиери, експерти, енергетици/ , включват се анализатори от Русия, като точно в такъв момент руските и чужди медии бомбардират със съобщения  за високия рейтинг на всеки от проектите.

Газопроводът „Южен поток”

Руснаците започнаха сега медийните си атаки към България чрез най-малко оспорвания проект – газопровода. Шефът на Газпром Милер последователно покани Румъния и Македония да се включат в него, като презумцията е, че така се търси заместник на България, която непрекъснато задава нови и нови  въпроси, на които очаква отговор.
Радио Гласът на Русия обяви, че „Южен поток” се разграбвал като топъл хляб, по повод обсъждането на възможността за строителство на транзитен маршрут и хранилища в Румъния.
Руски експерти припомнят, че Румъния преди години отказала да се включи в „Южен поток”, но с времето емоциите утихнали, "страната осъзнала грешката си" и тази година сама се е обърнала към Газпром с молба да разгледа участието й в проекта.
В рамките на два дни Газпром изстреля едно и също съобщение, че се е съгласил да включи Македония в проекта. Съобщението бе направено от македонския президент Георге Иванов на среща с руския държавен глава Дмитрий Меведев в Санкт Петербург.
Според директора на Фонда за национална енергийна безопасност на Русия Константин Симонов въпросът е дали подобно на Румъния и България ще осъзнае каква греша прави: "България е направила, разбира се,  фундаментална грешка.../...защото всъщност „Южен поток” ще представлява за нея само икономически дивиденти от транзита, а особени инвестиции от България не се искат.”, казва той.

Нефтопроводът Бургас – Александруполис

Все по-ясно става, че Бургас-Александруполис ще изчака екологичната оценка, за да се реши неговата съдба. Но от сега ясно, че този проект е на Русия и на Гърция. България ще получава от него само транзитни такси в рамките на 30-50 млн.долара годишно, в замяна ще трябва да изгради голямо трасе от тръби в зони от Натура 2000, ще позволи базиране на съоръжения за разтоварване на нефт в близост до бреговата си линия. Освен това страната трябва да инвестира най-малко 150 млн. евро в тръбата, като българските танкери няма да имат право да участват в преноса на нефт, това ще правят само гръцки и руски танкери, според договора.  Николай Токарев, ръководител на Транснефт, една от компаниите в проекта, заяви, че не изключва сериозни глоби за България, ако напусне. Според него става въпрос за компенсиране на разходите за реализацията на проекта, включително подготовката на технико-икономическата обосновка (ТИО) и разходите през годините, които се оценяват съответно на 12 милиона и 20 милиона долара. Освен това за реализацията на проекта вече са направени разходи от 7 млн.долара, полагащи се на България, и които още не са покрити от нея. На 15 юли в Транснефт  трябва да пристигне за преговори вицепремиер от България, на който ще бъде представена ТИО, подготвени от руската компания.
Нефтопроводът предвижда доставка на петрол до терминали в Средиземно море, заобикаляйки турските протоци Босфора и Дарданелите, дължината му е 285 км, пропускателната способност – 35-50 милиона тона суров петрол годишно, инвестицията се оценява на 1,5 млрд.евро.

АЕЦ „Белене”

Случаят с АЕЦ „Белене” е по-различен
До този момент са похарчени почти 1 млрд. евро от българска страна, като е поръчано част от оборудването на реакторите. България каза, че ще продължи строителството, когато осигури европейски инвеститор и така отхвърли предложените от Русия 2 млрд. евро кредити за 2010 и 2011, с които трябваше да се осигури работа по централата. Засега инвеститор няма и причината е не само в неясната крайна цена на проекта, която руснаците променят често. Основното притеснение е, че трябва да се инвестира в руски реактори, а това автоматично прогонва инвеститорите.
Държавният глава днес настоява съдбата на проекта АЕЦ "Белене" да бъде подложена на национален референдум, като отбеляза, че строителството ще откри 5-6 хиляди работни места, че проектът е стратегически, а това, че може да струва 26 млрд. евро е спекулация."Базовата цена на "Белене" е 3,9 млрд. евро. Допускаме, че може да стигне малко под 8 млрд., оттам нагоре всичко е импровизация. Ако построим „Белене" можем да спечелим 10 пъти повече пари, отколкото вложените в строителството. Ние имахме стратегически инвеститор и правителството го прогони с тези свои колебливи, да не кажа негативни внушения.”
Преди два дни България също бе заплашена от руския енергиен министър Шматко, че ако замрази окончателно проекта, ще се наложи да плаща 2 млрд.евро обезщетение за поръчаното оборудване.
От своя страна руските лобисти в България от средите на БСП лансират нова спекулация - че българският отказ ще даде шанс на Турция и Румъния в ядрената енергетика, което не е вярно фактологически.
До края на юни /съобщението пак случайно бе публикувано днес/ парламентите на Русия и Турция ще ратифицират договор за изграждане на АЕЦ в Турция от Русия. Трябва да се припомни, че за въпросната АЕЦ Турция проведе търг, който бе спечелен през миналата година от Атомстройекспорт, компанията, която строи и АЕЦ „Белене”. Този търг обаче бе анулиран от турски съд поради нарушения на процедурата. В края на миналата година Ердоган и Путин подписаха междуправителствено споразумение за същата АЕЦ, със същата руска компания. При това АЕЦ в Турция е планира да се изгражда от десет години назад.
Също толкова несериозно е и обяснението за Румъния. АЕЦ „Черна вода” се строи от години и в момента работи активно първи реактор, който е френски. Предстои да влезе в експлоатация и втори, който е планиран още в самото начала на строителството. Истината е, че ако България бе провела открит и прозрачен търг за АЕЦ „Белене” вероятно досега изграждането на централата щеше да се движи в рамките на предвиденото.
Съзнателно или не днес Борисов главно каза това, което е ясно на всички от години, че българската ядрена енергетика е изгодна за комисионерите, а не са България и че местата трябва да се обърнат.
 „Вместо да се опитваме да лобираме за чужди приоритети, е най-добре всички да се обединим около българския интерес, а той е да има атомна централа, но по възможност на най-ниска цена, за да може токът, който произвежда да я изплати бързо и държавата да печели. Това е българският интерес и това правя аз в момента”. „Аз съм убеден, че руската страна ще ме разбере, че в условията на финансова криза разлика от няколко милиарда е много пара, и то евро за България. И моят интерес в случая е България да занижи максимално цената на централата”.