Трапеза и обичаи на Сирни заговезни

Сирни заговезни, денят преди началото на Великите пости, е от онези празници, които не само ни връщат към корените ни, но и ни карат периодично да осъзнаваме, че цикълът на живота се състои от много по-малки цикли, през които е добре всички да преминаваме осъзнато - така запазваме връзката си със земята и природата, а също и с общността, към която принадлежим. От друга страна, това е едно от най-игривите и безгрижни народни празненства - нещо като разпускане и зареждане с настроение преди дългите и строги великденски пости - аналогично на карнавала в западния християнски свят.

Очистване и преход към лятото
Произходът на празника е езически, а едва по-късно е намерил мястото си и в църковния календар. Сирница е имал изключително важно място и значение в народните обичаи, най-вече като празник на прехода от зимния към летния цикъл, а и като символ на очистването. Преминаването от едно към друго състояние, както и пречистването, изискват достатъчно време и сериозна подготовка, така че дните преди и след Сирница са натоварени със задачи и смисъл. Според православните канони в деня на Сирни Заговезни за последно се ядат храни от животински произход - след това започва заговяването, т. е. постенето. Говея означава също и мълча, а мълчанието е част от подготовката за предстоящите седмици на въздържание.

Прошка
Подготовката за заговяването започва още от съботата преди Месни заговезни (предишната неделя), когато е Голяма задушница - тогава почитаме и се прощаваме с мъртвите. За да продължим напред по пътя на очистването, от Месни заговезни нататък не ядем месо. Самият ден на Сирна неделя започва с ходене на гости при по-възрастни близки, кумове и роднини, за да искат по-младите прошка от по-старите с думите „прощавай” и да получават отговор „Господ да прощава. Да си простен” или "просто да ти е". Опрощаването между хората също е част от подготовката за дългото изпитание на постите.

Ритуалните храни на Заговезни са обикновени - на масата се слагат риба, рибник, масло, варени яйца, сирене и баница, в наши дни и халва. Хлябът не е обреден и трапезата не се кади.

Хамкане и огън
Сирни заговезни, Сирна неделя, Сирница или Поклади е и празник на веселби и забавления най-вече за младите. Веднага след вечерята по къщите се прави известното хамкане или ламкане. Едно време конец се е връзвал за най-високата греда на къщата, а по-късно – за дървена тояга, пръчка или точилка. В най-стария му вариант хамкането се е правело с въглен, яйце и сирене, последователно връзвани на конеца. Въгленът се е пазел против уроки, а жълтъкът на яйцето и парчето сирене – като лек за хората и животните. Хамкане с халва са правили най-вече в градовете. След това запалвали конеца, първо, за да видят дали ще е плодородна годината, а после още колкото пъти искат за всякакви наричания – за добитъка, за стопанина, за стопанката, за мома или момък.

Вечерта на Сирница пък се палят големи клади от слама и клони, обикновено на високи места извън селата - огньовете се прескачат от момците за здраве, докато момите играят хоро. Този обичай има най-различни имена в цяла България – òратник, олèлия, ỳрбалки. Освен клади палят и кошници, пълни със слама и ги въртят над главите си, отново за здраве и за очистване.

Туйкане
Интересен обичай е хвърлянето на стрели, или т. нар. туйкане, чулкане. Младите момчета си издялкват стрелички предварително и преди празника се упражняват да ги изстрелват с примитивни лъкове, а вечерта на Заговезни намазват краищата на стреличките с катран, запалват ги и започват да ги изстрелват по дворовете на момичетата, които харесват. Важно е във всеки момински двор да има поне по една стреличка - знак, че младата стопанка е харесвана. Туйкането не се прави навсякъде из страната, най-характерно е за Източна и Югоизточна България.

Кукеровден
Според народните вярвания в дните през седмицата след Заговезни, или така наречената Черна неделя, навън вилнее демонът-бяс, който в християнските представи е Дяволът. Ето защо на Черен вторник, Луда сряда и Въртоглав четвъртък не се работи, а неработенето се отъждестявява с мълчанието. В понеделник след Сирница, на т. нар. Песи понеделник или Кукеровден, продължава гоненето на злото. На този ден се люлеят кучетата, за да не ги лови бяс, и излизат кукерите. Техните игри са сложен обряд, в който се разиграват много роли и се извършват ритуални действия. Празничният цикъл около Заговезни завършва с Тодоровден. Вярва се, че на този ден свети Тодор се обличал в девет кожуси, яхвал коня и отивал при Бога, за да проси да изпрати лято.

Славянски веселби
Масленица, Poklade, Masopust, Fašnak, Poklady, Ostatki - това са имената на празника в Русия, Сърбия, Чехия, Словения, Словакия и Полша. По произход Сирни заговезни е славянски празник, затова и във всички други славянски страни на този ден изгонват зимата и започват да чакат пролетта, което става чрез общия за почти всички славяни, под различни форми, обичай Marenka - голяма кукла, направена от слама, се изнася тържествено извън селото и се запалва или пък се хвърля по вода.

Но навсякъде хората се веселят, ядат и пият на воля в дните преди Заговезни. Руснаците приготвят и хапват блини в продължение на цяла седмица, танцуват, пеят и волнодумстват. Тогава са разрешени дори по-грубите и вулгарни шеги и закачки, така че те се изговарят в изобилие.

Чехите и словаците също наблягат на храната и пиенето. Музиката и танците при тях са в кръчмата, а четвъртъкът преди Сирница при тях се нарича tlučnỳ četvrtek - счита се, че колкото повече яде и пие човек в този ден, толкова по-силен ще бъде през годината. В Сърбия се палят огньове за прогонване на злото. Но както и при нас, акцентът е върху кукерските, карнавалните игри и вкусните гозби.

от Марта Живкова, сп. Меню