Тревогите на европейците & света

Икономическото бедствие и социалното недоволство ще се увеличат през следващите 18 месеца, ако световните лидери, бизнесът и политиците не работят заедно за управление на последствията от пандемията. Тъй като икономиките вече се рестартират, има възможност за укрепване на по-голямо равенство в обществата и устойчивост във възстановяването, което би отключило нова ера на просперитет.

Това са констатациите на доклад на Световния икономически форум за последиците от COVID-19. Докладът се базира на мненията на близо 350 висши специалисти по риска, които прогнозираха вероятности и въздействия на пандемията върху света и които представиха своите притеснения за следващите 18 месеца.

Непосредственият икономически спад от COVID-19 доминира във възприятията за рисковете на компаниите. Те варират от продължителна рецесия до отслабване на фискалната позиция на големите икономики, по-строги ограничения върху трансграничното движение на стоки и хора и срив на главните развиващи се пазари.

Разглеждайки взаимовръзките между рисковете, докладът също така призовава лидерите да действат срещу лавината от бъдещи системни шокове като климатичната криза, геополитическите турбуленции, нарастващото неравенство, напрежението върху психичното здраве на хората, пропуските в управлението на технологиите и здравните системи при продължителен върху тях натиск.

Тези дългосрочни рискове ще имат сериозни и мащабни последици за обществата, околната среда и управлението на новите технологии. Тези рискове засилват значимостта на призивите, отправени в Доклада за глобалните рискове 2020, който представи загрижеността на много заинтересовани страни от екологичните рискове, а също така предупреди за извънредния стрес за здравните системи.

Две трети от анкетираните специалисти определят "продължителната глобална рецесия" като водеща грижа за бизнеса. Половината от тях определи фалитите и индустриалната консолидация, невъзможността на индустриите да се възстановят и прекъсването на веригите за доставки като основни причини за безпокойство.

Половината от анкетираните смятат ускорената дигитализация на икономиката в разгара на пандемията заедно с кибератаките и измамите с данни също за сериозни заплахи. Наред с това основен проблем са и разрушаването на високотехнологичната инфраструктура и мрежите.

Геополитическите сривове и по-строгите ограничения за движението на хора и стоки са на първо място в списъка с притеснения.

"Кризата унищожи животи и препитания. Тя предизвика икономическа криза с трайни последици и разкри неадекватностите на миналото", коментира управляващият директор на СИФ Саадия Захиди.

"Освен че управляват непосредственото въздействие на пандемията, световните лидери (политици и бизнесмени) трябва да работят заедно и с всички сектори на обществото, за да се справят с възникващите известни рискове и да изграждат устойчивост срещу непознатото."

"Сега имаме уникалната възможност да използваме тази криза, за да направим нещата по различен начин и да изградим по-добри икономики, които са по-устойчиви, издръжливи и приобщаващи", заключава Захиди.

"COVID-19 показа, че е изключително важно да запазим фокуса върху екзистенциалните рискове и климатичните промени са един от тях. Докато рестартираме нашите икономики, промените в работните практики и отношението към пътувания изобщо, към пътувания до работа и потребление показват нови начини за по-устойчиво бъдеще с по-ниско въглеродна икономика", отбелязва Петер Гигер, главен директор по рисковете на застрахователната група "Цюрих иншурънс груп" (Zurich Insurance Group) и добавя:

"Пандемията ще има дълготрайни последици, тъй като високата безработица засяга доверието на потребителите, неравенството и благосъстоянието и поставя под въпрос ефективността на системите за социална защита. Със значителен натиск върху заетостта и образованието - над 1,6 милиарда ученици са пропуснали учебни занятия по време на пандемията - ние сме изправени пред риск от едно загубено поколение. Сега взетите решения ще определят как ще посрещнем рисковете и ще изиграем възможностите си."

"Още преди кризата COVID-19 организациите бяха изправени пред изключително сложен и взаимосвързан глобален рисков пейзаж. От киберзаплахите до веригите за доставки... сега бизнесът ще преосмисли много от структурите, на които е разчитал преди. За да създадат условия за по-бързо възстановяване и по-устойчиво бъдеще, правителствата и частният сектор трябва да работят заедно по-ефективно", изтъква Джон Дойл, президент и главен изпълнителен директор на "Марш" (Marsh) и отбелязва:

"Наред с големите инвестиции за подобряване на здравните системи, инфраструктурата и технологиите, един от резултатите от борбата с тази криза трябва да бъде по-устойчиви общества и способни да издържат на бъдещи пандемии и други големи сътресения."