Трети международен конкурс за цигулари „Васко Абаджиев”

Oт 26-ти до 29-ти ноември в София ще се проведе Третият международен конкурс за цигулари „Васко Абаджиев“. Негов организатор е Клуб ЮНЕСКО „Леонардо да Винчи“. Международният форум, провеждащ се веднъж на две години, е част от проекта „Шакона“ на Клуба. За реализацията на проекта Клубът разчита на съдействието и подкрепата на Министерството на културата, Министерството на образованието, Националната комисия за ЮНЕСКО към МВнР, Държавния културен институт към МВнР, Италианския  културен институт,  медийните партньори БНТ, БНР и други.

Васко Абаджиев (1926-1978) е музикант с европейско и световно значение, рядък талант, допринесъл за утвърждаване на българската цигулкова педагогическа школа и музикално изкуство.Чрез международната конкурсна форма, носеща неговото име, се утвърждава и националната памет за личността на великия български цигулар. Конкурсът създава възможности за начало и развитие на успешна кариера на талантливи български и чужди цигулари.

 Форумът способства за достъпа до култура на аудиторията от различни обществени групи - специалисти, ценители и любители, ученици, студенти и приобщава аудиторията към непреходните стойности на културното наследство. Конкурсът ще обогати културния живот и ще направи своя принос за културната интеграция на различни столични райони, институции, организации, както и за естеТази година организаторите предвиждат разширяване на формата на форума в три тура и гала-концерт на лауреатите с участието на симфоничен оркестър. Ще бъде утвърдена традицията за награден фонд в размер от 3 300 евро и връчване на специални награди. Така форумът ще се проведе съгласно световните стандарти.

Подобно на предходните издания  на конкурса изтъкнати български и чужди музиканти приеха поканата за участие в авторитетното петчленно жури:  председател проф. Ангел Станков и членове: проф. Ирина Бочкова (Русия), проф. Йоханес Майсл (Австрия), проф. Рудолф Бухман (Австрия), проф. Йосиф Радионов (България);  почетен член – проф. д-р Димитър Момчилов.

За изключителното си представяне награди от Първия и Втория международен конкурс „Васко Абаджиев“ награди получиха Щефан Тарара, Данби Ум, Ионел Манчу, Балинт Круппа, Зорница Иларионова, Елина Рубио Пенчева, Руслан Апостолов, Даичи Накамура, Любов Стеколшчикова,  Санджар Сапаев, Еунми Ли, Шанел Бернарджик  и др.

Великият български цигулар Васко Абаджиев  (14.01.1926 -14.12.1978) е син на професора по цигулка Никола Абаджиев и на Лала Пиперова, пианистка. През юни 1932 г. свири във Виена пред журито на Първото международно състезание по цигулка. Шестгодишното дете става сензацията на състезанието, а една година по-късно вече свири собствени композиции. След като деветгодишният Васко получава диплома за завършено средно образование, през 1936 г. той заминава със своите родители за Брюксел. Именно там, на Първото международно състезание "Е. Изаи", печели Специалната награда с най-висок състезателен бал. През май 1938 г. Васко Абаджиев е отличен с Първа награда и златен медал на VІ-я Международен конкурс по цигулка "Фриц Крайслер" в Лиеж. Той получава също така първа награда на консерваторията в Брюксел и златен медал от крал Леополд. След като тринадесетгодишното българско дете-чудо завършва консерваторията в Брюксел с най-високо отличие, то триумфира с концерти в Белгия, Германия, Франция, Италия, Дания и Швеция.

В началото на Втората световна война семейство Абаджиеви се заселва в Берлин. Там Васко концертира под диригентската палка на В. Фуртвенглер, К. Бьом, Н. Бонгарц, Х. Абендрот, Й. Менгелберг и др. прочути диригенти. От 1952 до 1956 г. живее със своята майка почти изключително в България, където изнася много, станали легендарни концерти. През 1952 г. е отличен с най-високото отличие за култура в България - Димитровска награда І-а степен. В края на 1956 г. Васко се заселва с майка си в Германия. След нейната смърт (1965 г.) следват 13 тежки и тъжни години за абсолютно непрактичния и несамостоятелен виртуоз. На 14.12.1978 г. Васко Абаджиев е намерен мъртъв в градската железница на Хамбург. За поколенията остават спомените за неговите феноменални изпълнения и записите, голяма част от които са запазени в Златния фонд на Българското радио. Връх на неговото майсторство са интерпретациите на произведенията на Й. С. Бах и на Н. Паганини.