Три възможни изхода от тази война

Хенри Кисинджър

На последната среща в Давос казах, че разделителната линия между Русия и Украйна трябва да се върне към предишното статукво, защото продължаването на войната отвъд тази точка може да я превърне във война не за свободата на Украйна, а във война срещу Русия. За това бях подложен на доста критики, не на последно място от г-н Зеленски. Целта на изявлението в Давос беше да се посочи, че въпросът за целите на войната трябва да бъде разгледан, преди инерцията на войната да го направи политически неуправляем.

Когато Зеленски направи коментара си, той не беше прочел това, което бях казал. В последните си изявления той по същество прие това, което изложих в Давос. Той даде интервю за "Файненшъл таймс" [на 7 юни], в което по същество прие основната рамка на хипотезата ми.

Основната рамка е следната: има три възможни изхода от тази война - и трите са все още до известна степен отворени.

Ако Русия остане там, където е сега, тя ще е завладяла 20 % от Украйна и по-голямата част от Донбас, основната промишлена и селскостопанска зона, както и ивица земя покрай Черно море. Ако остане там, това ще бъде победа, въпреки всички неуспехи, които претърпяха в началото. А ролята на НАТО няма да е била толкова решаваща, колкото се смяташе по-рано.

Другият изход е да бъде направен опит за изтласкване на Русия от териториите, които е придобила още преди тази война, включително от Крим, и тогава ще възникне въпросът за война със самата Русия, ако войната продължи.

Третият изход, който скицирах в Давос и който, по мое впечатление, Зеленски вече е приел, е, че ако Свободният свят успее да попречи на Русия да постигне каквито и да било военни завоевания и ако бойната линия се върне в положението, в което започна войната, тогава настоящата агресия ще бъде видимо победена. Украйна ще бъде възстановена във вида, в който беше в началото на войната: бойната линия след 2014 г. Тя ще бъде превъоръжена и тясно свързана с НАТО, ако не и част от него. Останалите въпроси ще могат да бъдат въпрос на преговори. Това ще бъде ситуация, която ще бъде замразена за известно време. Но както видяхме при обединението на Европа, за определен период от време те могат да бъдат постигнати.

При положение, че става дума само за окупиране от страна на Русия на 2, 5 процента от страната и Крим, който е още 4, 5 процента, чието отношение към региона е различно от това на чистия украинец, защото той е руски от стотици години. Няма да давам оценки за това какъв трябва да бъде резултатът от преговорите. Но ако съюзниците успеят да помогнат на украинците да прогонят руснаците от територията, която са завладели в тази война след 24 февруари, те ще трябва да решат колко дълго трябва да продължи войната.

Ако войната завърши така, както я скицирах в Давос, мисля, че това ще бъде значително постижение за съюзниците. НАТО ще се укрепи с присъединяването на Финландия и Швеция, което ще създаде възможност за защита на балтийските страни. Украйна ще разполага с най-големите конвенционални сухопътни сили в Европа, свързани с НАТО или с негов член.

На Русия ще бъде показано, че страхът, който е надвиснал над Европа от края на Втората световна война - от навлизането на руска армия, конвенционална армия, която навлиза в Европа през установените граници - може да бъде предотвратен чрез конвенционални действия на НАТО. За пръв път в най-новата си история Русия ще трябва да се изправи пред необходимостта да приеме съвместно съществуване с Европа като цяло, а не Америка да бъде главният елемент в защитата на Европа със своите ядрени сили. /превод: БГНЕС

-------------------------------------------------------

Интервю на Андрю Уилсън, „The Spectator”