Трите демографски удара

Данаил Алеков
Демографските тенденции в границите на ЕС винаги са били обект на внимание. Тази година, докато Унгария председателстваше ЕС (01.01.2011 – 30.06.2011), беше изготвен обобщаващ доклад на тема „Влияние на демографските тенденции в Европа в регионалното и градско развитие”. В него са включени актуални данни за демографските процеси в рамките на ЕС, тенденции в миналото и очаквания за следващите години. Тъй като докладът е насочен за цялостното състояние на ЕС, то данните за България са по-оскъдни, защото демографските тенденции се разглеждат по региони. Затова ще обърнем внимание какви са те в границите на страните от Южна и Източна Европа, където е включена и България.
В тази част на Европа се наблюдава намаляване на населението общо в 7 страни-членки – в 4 държави от бившия Източен блок -: Румъния, България, Унгария и Полша; и в 3-те Балтийски републики- Латва, Литва и Естония. При всички тях, миграцията няма съществен принос за увеличението на населението или е налице нетна емиграция. Емиграцията е основен проблем именно в България, следвана от Латвия и Литва, но Полша и Румъния също са претърпели значителни спадове на населението заради емиграция.
Прогнозите за намаляване на населението касаят всички държави от ЕС10 (Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, България и Румъния). Въпреки това, се наблюдават големи различия по отношение на демографските тенденции в тези страни. Както стана ясно, в седем от тях намаляването на населението вече е започнало, но в Чехия и Словения прогнозите сочат, че спадът ще се балансира от миграцията – поне до 2020-2025 г. В Словакия се очаква след 2015г. да започне естественото намаляване на населението. За разлика от останалите държави, в Унгария ниската раждаемост и спадът на населението е нещо традиционно. Така например, масовото намаляване на населението започва след 1990 г., но в Унгария това се наблюдава от 1965 г. насам. Веднага след Унгария се нареждаме ние – данните сочат, че през 1990 г. само 2 от държавите от ЕС10 (България и Унгария) съобщават за намаляване на населението. Ако погледнем данните от Националния институт за демографски изследвания (INED) ще видим, че драматичният спад в раждаемостта е най-очевиден във всички бивши социалистически републики. През 1990 г. коефициента на раждаемост (плодовитост) при тези страни варира от 1.8 до 2.05, но само 10 години по-късно – през 2000 г. нивото му спада до 1.3, но въпреки това има страни в Южна Европа с по-ниски коефициенти на плодовитост.
Австрия и Германия имат същите ниски нива на раждаемост, но те не са се променили особено в сравнение с нивата им от 1990 г. – наблюдава се незначителен, но постепенен спад.
Феноменът на безпрецедентният спад е специфичен само и единствено за страните от бившия Източен блок. Въпреки това, анализирайки данните до 2009 г. включително, ставаме свидетели на лек отскок в нивото на раждаемост на някои бивши социалистически страни, където има ниска раждаемост и висока миграция. Това само по себе си навежда до извода, че тези изключително ниски нива може да се определят като временен, породен от темпото на живот ефект.
Като се има предвид силните исторически връзки на България и останалите страни от Източния блок, породени от приблизително 40 години социализъм, си струва да хвърлим един кратък поглед върху динамиката на популацията на страните от ЕС10, както и на останалите държави от Източна Европа, които не са в Европейския съюз.
През 2002 г. Съветът на Европа изготвя проучване, което обхваща държави извън рамките на ЕС, а именно всички членки на Съвета (44 през 2002г., в момента са 47), като поставя акцент върху особената позиция на бившите социалистически страни. Във въпросният доклад, ясно се вижда демографското разделение Изток – Запад. От проучването като цяло се разбира, че различните европейски страни представят различни етапи на демографско развитие, но през последните 30 години се наблюдават значително по-слабо изразени разлики в демографските тенденции. Въпреки това обаче, в доклада на Съвета на Европа се подчертава факта, че политическите и икономически промени са създали уникална ситуация в страните от Централна и Източна Европа от 1990 г. насам. Това е комбинацията от ниска продължителност на живота и ниска раждаемост, което несъмнено води до спад в населението. В проучването се показва, че страни като Русия, Беларус, Молдова или Армения също страдат в различна степен от намаляване на населението и много ниска раждаемост. Това, което обобщава всички страни от бившия Източен блок е значително по-ниската средна продължителност на живота, за разлика от страните на запад. Въпреки това, съществува ясна разграничителна линия със страните, които не са членки на Европейския съюз, като Русия, Украйна, Молдова или Беларус. При тях има доста по-ниска продължителност на живота в сравнение с държави като Чехия, Словения, Словения, Полша или Унгария, където през последните няколко години средната продължителност на живота бележи повишение.
От доклада става ясно, че България е една от страните, които понасят най-тежко ударите на миграцията, което в комбинация с ниската раждаемост води до този спад в числеността на населението, на който сме свидетели. Анализите, че това е временно явление, трудно бихме ги отнесли за България. Факт е, че през 1989 г. населението ни наброява 8,992 млн. души, а за 2011г. то е 7,351 млн. души. В обобщаващия доклад, се включва и графика, на която се представят прогнозите на демографските експерт до 2050 г. Ясно се вижда, че се очаква силно увеличение на естествения прираст, но в същото време и намаляване на числеността на населението, а за нивата на миграция не се очаква някакво сериозно увеличение.