АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Трите лихварски схеми в България
Силвия Стоядинова
Въпреки че не отчита увеличение, незаконната лихварска дейност у нас не отчита и сериозен спад. Оказва, че това е една ниша, която много добре се запълва от хора, които дават малки суми на заем, за да могат част от лицата буквално да преживеят края на месеца, коментират от Главна дирекция „Икономическа полиция” за EconomyNews.bg. Опасно е, че все по-често за залог се взимат не само вещи, но лични карти както и банкови карти, по които се превеждат социални плащания. Така лихварите могат да присвоят средствата, независимо каква сума му дължи дадено лице.
Какви са най-характерните схеми прилагани при организирането на незаконна лихварска дейност?
Лихвари за бедни
При първата схема лицата, предоставящи парични средства срещу залог, с цел обезпечение на вземанията си, незаконно държат у себе си личните документи на заемополучателите. В тези случаи лихварите обикновено задържат и дебитни карти на техните клиенти със съответните ПИН –кодове. Те усвояват средства от длъжниците или под формата на лихви и/или под формата на главница и лихви. Отпусканите суми в такива случаи са сравнително ниски – варират от 50 до 1000 лв., като лихвеният процент е висок и може да достигне до 100%. При този вид организиране на дейност, лихварите приемат в залог и движими вещи (предимно ценности и изделия от благородни метали), както и МПС. В тези случаи организаторът задължително на хартиен или електронен носител в табличен вид по дни и по дати си води т.нар. „черно” счетоводство.
Схемата е характерна при лихвари, предоставящи по-малък размер на заемите, особено в бедни райони и сред хора с по-нисък социален статус. Такива случаи са установени в регионите на Видин, Монтана, Сливен,Ловеч, Плевен, Ямбол.
При наближаване на датата на падеж се използват различни методи на напомняне на съответния длъжник за задълженията и в някои случаи се стига до принуда и заплахи за изплащане на дължимите лихви.
Лихвари за големите градове
При втората основна схема за организиране на незаконно лихварство организаторът сам разполага или лесно може да осигури по-големи средства ( в повечето случаи с доказан произход), които да представи като заем. В тези случаи като обезпечение предметите на залог могат да бъдат недвижими имоти и скъпи МПС от всякакъв вид. В тази схема лихварите разполагат с адвокати и нотариуси, както и с доверени подставени лица, като се стига до изготвяне на предварителни или окончателни договори за покупко-продажба на предметите за залог като гаранция за отпусканата сума. Правото на собственост и ползване на недвижимата или движимата вещ се възстановява единствено и само, когато се изплатят дължимите лихви и главници. Също така се оформят и заверяват по надлежния ред и записи на заповед за дължимите суми, които са умишлено завишени към датата на падежа с цел обезпечаване вземането на дължимата лихва.
Тази лихварска схема е характерна за по-големите и развиващи се градове, където е налице по-голяма концентрация на търговска дейност и има имоти с висока пазарна стойност. Такива случаи са регистрирани в София, Бургас, Варна, Пловдив, В. Търново и други места.
Лихвари за малки градчета
При третата основна схема лицето, организатор, регистрира фирма на свое име или т.нар. подставено лице, негов довереник, чрез която се извършва легална дейност като заложна къща и предоставя парични средства срещу легална залог. В този случай се използва ситуацията, при която законно се набират клиенти на заложната къща и това дава възможност да се организира и незаконно кредитиране с атрактивни лихвени проценти, според размера на предоставяните средства. Организаторът води паралелно счетоводство, като законните вещи, предмет на залог се „прекарват” през дейността на заложната къща, а останалите въобще не се документират официално от заложната къща. За тях се оформя т.нар. „черно счетоводство”, придружено с обезпечителни документи (договори за заем, записна заповед и др.) като вещите предмет на залог се съхраняват по места, неизвестни за заемополучателите. Такъв вид схема е характерен за населените места, които са по-отдалечени от областните градове и където контрола върху дейността на заложните къщи е по-занижен.
Най-често лихварите се защитават с това, че са сключили договори за заем по чл. 240 ЗЗД, тоест има кредитиране между физически или юридически лица. Това обаче е превратно тълкуване на закона, в случай, че е налице системност на дейността и тя е един от основните източници на доход, отбелязват от Главна дирекция „Икономическа полиция”.
Статистика
През 2011 г. в страната са извършени проверки по общо 150 жалби, сигнали и прокурорски преписки. За същия период са образувани 151 досъдебни производства срещу лица организирали и извършвали незаконна дейност по предоставяне на парични средства срещу залог на движимо и недвиживо имущество, като в някои от случаите т.н. незаконна лихварска дейност е съпътствана и от извършването на други престъпления (изнудване, принуда, заплаха и др.), подпомагащи основната дейност.
Пред 2011 г. са задържани по образувани досъдебни производства общо 114 лица, като на територията на страната са проведени 14 полицейски операции по реализиране на информация, свързана с незаконно лихварство.
Tweet |
|