Трудно контролират дефицита при по-слаб ръст

Ако прогнозите за икономически растеж не се сбъднат, съществува реален риск през следващите пет години бюджетният дефицит на България да бъде на трудноконтролируеми нива, каза икономистът от Института за икономическа политика /ИИП/ Калин Маринов в рамките на икономическа дискусия в националния пресклуб на БТА. Съорганизатори на дискусията са ИИП и фондация "Фридрих Еберт".
В момента има заложена прогноза за икономически растеж от 3,6 процента, която може би не е чак толкова реалистична, коментира Маринов. По думите му съществува риск, дори този икономически растеж да се реализира, данъчните постъпления да не бъдат на необходимото ниво, за да компенсират нарастващия дефицит. Според икономиста при това положение трябва да бъдат предприети дълго отлаганите реформи в пенсионната и здравната системи, дори в първия момента да са свързани с отпускането на допълнителни средства.
Смятам, че бюджетният дефицит през следващата година няма да намалее в големи граници в сравнение с тазгодишния, моето предвиждане е, че ще остане непроменен, прогнозира Маринов. По думите му обаче това ще се случи при поне нисък икономически растеж в рамките на 1-3 процента, който да движи икономиката. През тази година икономическият растеж ще бъде почти нулев или съвсем малко положителен и дефицитът нараства малко, посочи икономистът.

Липсата на реформи в здравната, социалната и пенсионната системи ще попречи на България да има балансиран бюджет без значение какви намаления в него се правят, смята икономистът.
Според него дори да бъдат направени значителни съкращения на разходите през 2011 г. и да се постигне балансиран бюджет или бюджет с нисък дефицит, то въпросът с реформите в трите сектора ще стои на дневен ред след две или три години, когато възможностите за фискални рестрикции ще бъдат ограничени.
Над 60 процента от хората се пенсионират преди навършване на пенсионна възраст, каза икономистът Георги Ангелов от Институт "Отворено общество". Според него трябва да има правило, което да не позволява половин милион души да се пенсионират здрави и работоспособни на по-ниска възраст. Средната възраст за пенсиониране в страната е 56 години, тя е най-ниската в Европейския съюз, а имаме най-лошата демографска картина, 1,2 работещи издържат 1 пенсионер, посочи Ангелов.
Според икономиста на Институт "Отворено общество" в моменти на липса на преки чуждестранни инвестиции, по-ясно се виждат проблемите и по-лесно се разбира необходимостта от реформи.
Реформите в моменти на криза помагат на изборите, а не им пречат, отбеляза Ангелов. По думите му износът крепи страната в условията на криза. Ако го нямаше, трябваше да режем заплати и пенсии с 30-40 на сто, най-успешните примери са на страни с експортен растеж, добави той.