Трудова миграция & пандемия

„Зад аспержите и ягодите, които ядем тази пролет, стои животът на онези източноевропейски работници, които по време на пандемия не могат да си позволят да останат в карантина вкъщи.“ Това е едно от заключенията на изследване, проведено от фондация „Мидем“ за миграционните процеси по време на коронавирусната пандемия.

Анализът идва, след като на 30 март Европейската комисия публикува „практически съвети“, как трансграничните работници, и по-специално тези със „системно значими професии“, да могат да пътуват през затворените заради пандемията граници.

Дефиницията „системно значими професии“ се оказа изключително гъвкава, включваща освен медицински персонал, сезонни и социални работници.

Авторите на изследването правят извода, че отворените граници за тези групи работници без подходяща социална защита обслужват единствено интереса на работодателите.

По темата Весела Владкова разговаря с един от авторите на изследването - политолога Манес Вайскирхер от университета в Дрезден.

Политологът Манес Вайскирхер от университета в Дрезден

„Западноевропейските икономики са зависими от източноевропейските работници. Това важи за много сектори, не само за селското стопанство и за медицинските грижи. Затова Германия прие извънредни мерки, за да внесе сезонни работници по време на пандемията. Австрия направи същото за болногледачи от Румъния и България“, каза той в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

- На същите тези болногледачи Австрия оряза детските надбавки, защото децата им не живеят с тях в Австрия, а в родината, където стандартът на живот е по-нисък. Не се ли мери с двоен аршин, г-н Вайскирхер?

- Абсолютно. Никой не ценеше работата на тези хора. А орязването на детските надбавки е дело на бившето националконсервативно правителство на Австрия. Само преди няколко дни Европейската комисия заведе дело срещу Австрия пред Европейския съд в Люксембург заради това решение, което не отговаря на европейското законодателство и дискриминира европейски граждани.

Така че да, става въпрос за двоен аршин. Източноевропейските работници не се ценят. Едва сега, по време на коронакризата, хората си дадоха сметка, че те много помагат на западноевропейската икономика.

За различните сектори е различно. В областта на социалните грижи хората си дават сметка, каква помощ представляват болногледачите от Източна Европа, защото имат роднина или познат, който има нужда от тяхната грижа. В селското стопанство обаче не е така, защото никой вече няма представа от работата на полето.

- Юлия Кльокнер, германският земеделски министър, отправи призив към съгражданите си да помогнат при събирането на реколтата от аспержи, които германците обожават. Призивът й впечатли само отделни студенти, които се оказаха любопитни да опитат полската работа. Защо министърът не успя?

- Юлия Кльокнер не е сама. Принц Чарлз също призова британците да помагат в селското стопанство. Обяснението, защо не успяха, е просто - работата на полето не е атрактивна. Заплащането е ниско, работата е тежка, често шест дни в седмицата. Тази работа не е за всеки. А и трябва опит, за да си ефективен. Източноевропейците са много добри и затова са търсени от западните работодатели.

- Коронакризата извади на бял свят нелицеприятни факти за условията на труд в някои кланици в Германия, където работят предимно източноевропейци, в т.ч. и много българи. Заради разпространението на заразата сред тях властите в Германия се вгледаха в бранша и тази седмица правителството забрани наемането на подизпълнители, които най-често са работодатели на източноевропейските работници.

- Конкретният пример от Германия със забраната на подизпълнителските договори е стъпка в правилната посока. Тази система е изключително непрозрачна. Чрез такива договори се прикриват сериозни нарушения на трудовото законодателство. На практика хората, наети от подизпълнителите, често се оказват без трудови договори и без социални осигуровки. Или с други думи - тези хора нямат същите трудови права, както работниците в приемащата държава, което е закононарушение, защото всички са граждани на ЕС.

- И все пак, може би не трябва да коментираме темата в опростени морални рамки на експлоатиращия Запад спрямо невинния Изток.

- Разбира се, източноевропейските работници, които отиват на Запад, имат своя интерес, и това е заплащането. Но в сравнение с местните са дискриминирани. Това важи особено за селското стопанство.

- Сега говорим за селското стопанство и месопреработвателната индустрия, но Вие следите миграционните процеси в Европа, а много по-съществен проблем за Източна Европа е емиграцията на млади и добре обучени кадри. Какви са Вашите наблюдения, г-н Вайскирхер?

- По време на пандемията темата се превърна във водеща, що се отнася до лекарите и медицинския персонал. Трябваше да има политическа реакция.

Дългосрочните последици за икономиката на източноевропейските държави от тази миграция все още са предмет на проучвания, но е ясно, че ще са много тревожни. Изтичането на мозъци, напускането на млади и добре образовани хора е много голям проблем, който тепърва ще осъзнаваме.

Източник: БНР