Трудовите "мигранти" в България

Данаил Алеков
Започва активното наемане на сезонни работници, но това не промяна кардинално общата картина на пазара на труда. Три възможности имат 365 хиляди безработни в България – да останат безработни дълго време, да заминат за чужбина, да намерят работа извън града или селото, където живеят. Най-голямата трудност пред избралите последния вариант са транспортните разходи. Често те са и основна пречка в нагласата на хората да потърсят нова работа, по-далеч от дома.
Една теснолинейка не стига
Ако човек живее в Белица или Якоруда (област Благоевград), Николаево (област Стара Загора), Долна баня (област София), Трън (област Перник) знае, че това са общините с най-висока безработица в области със сравнително ниска безработица. Белица и Якоруда са съответно с 62,8% и 48,4% безработица за месец февруари, при средно ниво за област Благоевград от 8,2%. Затова местните хора виждат теснолинейката (Септември – Добринище), която минава през района, като единствено спасение от немотията. Билетът за отиване и връщане от Белица до Банско (където безработицата е 7,6%), е 2.70 лв с влак, а продължителността на пътуването е 45 мин за 13 км разстояние. Седмично, това прави 13,50 лв за транспорт и 7 ч 30 мин в пътуване, което е може би най-изгодния вариант за трудовите мигранти от Белица и Якоруда.
Град Николаево е на 25 км от Стара Загора, но въпреки това безработицата там е 44,2%, докато в Стара Загора е едва 6%. Транспортът е съобразен с работното време и автобуси има 9 пъти дневно, като продължителността е около 45 мин в едната посока. Има и ЖП връзка, но тя е неудобна.
От десетилетия насам, община Трън е известна като една от най-изостаналите в България. Безработицата само преди 2 години там беше 43,9%, при средно ниво 7,6% за област Перник. Данните показват, че към октомври 2011г. безработицата е спаднала до 16,4% . Разстоянието до Перник е 40 км, което с автобус отнема 1 час, но разписанието им е съобразено с работното време -седмично, това прави 10 часа в път за трудовия мигрант до областния град.
400 хил.души в България са т. нар. трудови мигранти, като те работят в различни сфери, но най-много са в преработващата промишленост – около 113 хиляди. В сектора на търговията и сервизните дейности са заети 49 хил., 42 хил. са в строителството и 28 хил. са в държавното управление. Най-голяма интензивност на трудовата миграция се наблюдава в сектора на добивната промишленост – 42,3%. Останалите мигрантопоглъщащи сектори са производството и разпределението на електроенергия (25,5 %), преработващата промишленост (17 %) и транспортния сектор (15%).

Колко часа се пътува
Трудовите мигранти в секторите на строителство, селско стопанство, транспорт и съобщения пътуват средно над 3 ч. в едната посока до работата си. Заетите в преработващата промишленост пътуват между 1 и 2 ч. дневно. Едва 5.5% от трудовите мигранти пътуват с жп транспорт, 38% ползват лек автомобил, а 45% автобус. За всички тях основният проблем си остават транспортните разходи. Агенцията по заетостта има програми за субсидиране на мобилните работници.
По-близо до работа
Според чл. 42 ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), когато Агенцията по заетостта насочи безработни към определен работодател, в рамките на 12 месеца всеки месец се изплащат суми за ежедневни транспортни разходи. По него се субсидират едва 0.1% от трудовите мигранти. Чл. 57а от ЗНЗ пък изплаща разходите на всеки работодател, който наеме безработно лице от друго населено място и осигурява ежедневен транспорт до работното място.
Миналата година Агенцията оповести програма „По-близо до работа” на стойност 37 млн. лв, която дава възможност на 10 хил. безработни да започнат работа в друго населено място. Транспортните разходи, както и евентуално въвеждащо обучение, се поемат от програмата, а изискванията са лицата да работят на разстояние до 80 км от постоянното си местожителство. По тази програма, както и по чл. 57а от ЗНЗ, се субсидират около 2,5% от трудовите мигранти. За съжаление, останалите поемат траспортните разходи за собствена сметка и в редки случаи работодателя покрива част от тях.
Другите варианти
Ако идеята за работа в съседния град е неприемлива, то тогава остава гурбетчийството. За много хора то е най-доброто, понякога единственото решение, заради по-високото възнаграждение. 200 хил. българи са напуснали страната в търсене на работа за последните 10 години; реалният им брой по неофициални данни е над 1 млн., но много от тях са се върнали. Мобилните работници от България са благо за ЕС. Според ЕК те са оказали положително влияние върху икономиките на Испания и Италия. Паричните транфери от емигрантите в родната икономика са близо 1.5 млрд. лв (€760 млрд. ) според БНБ за 2011г. Страната ни обаче губи работна ръка, в това чисто и висококвалифицирани специалисти.
Както става ясно 400 хил.души търсят решение в България и се превръщат в трудови мигранти. Възнаграждението им е далеч от това на гастербайтерите, но много хора в районите с висока безработица са склонни да работят за минимална работна заплата. По различни процедури от Закона за насърчаване на заетостта се субсидират не повече от 3% от трудовите мигранти в страната.

снимка:scx.hu