EUR 1.9558
USD 1.8824
CHF 2.1037
GBP 2.3574
CNY 2.5792
you tube
mobile version

Тръбите на "Южен поток" прибрани

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Тръбите на "Южен поток" прибрани

mail13:12 | 17.04.2014прегледи 2042 коментарикоментари 0


Тръбите, осветлението и дори знамената на показния обект "Южен Поток" са прибрани за по-добри времена, съобщава сайтът Биволь. Край монтанското село Пишурка, където беше направена тържествената първа заварка в края на октомври 2013, днес стърчат като долмени насред полето единствено бетонните постаменти. Екипът на сайтът намери възможно приложение на живописно разположените в дунавската равнина бетонни истукани.

Икономическият министър Драгомир Стойнев заяви днес, че тръбите се съхраняват на сигурно място и че проектът "Южен поток" е приоритет за правителството. Според него, ако Европейската народна партия (ЕНП) спечели изборите, реално „Южен поток” може да бъде спрян.

Тръбите от газопровода Южен поток" край монтанските селата Пишурка и Расово са демонтирани само две седмици, след като беше направена т. нар. "първа заварка". Този "условен старт" на газопровода на българска територия в края на октомври миналата година беше наблюдаван лично от шефа на "Газпром" Алексей Милер и премиера Пламен Орешарски на видеостената в Министерския съвет.

Кметът на община Медковец Венцислав Евгениев уточни за предаването "12+3" по "Хоризонт" на БНР, че тръбите са демонтирани от собствениците - "Южен поток" и са откарани в пристанище Лом:

Изведени са от площадката за да се предпазят от посегателства. Знаете, че през зимния период наблюдението е трудно, още повече за две тръби, които са заварени на първата заварка. В момента тези тръби са на отговорно пазене в пристанищен комплекс Лом, мястото, от където ще дойдат всички тръби за цялото трасе, което ще бъде изграждано в този район на страната ни.

Ето какво каза днес  Сабине Бергер, говорител на еврокомисаря по енергетика Юнтер Йотингер, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Водещ: Вярно ли е, че работата по проекта за газопровода „Южен поток” продължава на техническо и експертно равнище и никога не е била отлагана или замразявана?
Сабине Бергер: Имаше две срещи на работната група по „Южен поток” на техническо равнище през тази година. Но разбира се, стигне ли се до „Южен поток”, трябва да държим сметка за цялостната политическа ситуация. Към днешна дата няма политически преговори. Изобщо, позволете ми да допълня, че целта на Работната група е да намери точната правна рамка за работата на газопровода „Южен поток” на територията на ЕС, която да отговаря на приложимите европейски законови изисквания, за да гарантира правната осигуреност.
Водещ: Ще спре ли Европейската комисия изпълнението на проекта за газопровода „Южен поток” заради кризата в Украйна и нападенията на руските части в източните райони след анексирането на Крим? Ако вашият отговор е „да”, кризата ли ще бъде единствената причина? Ако е „не”, можем ли да очакваме скоро такава стъпка, кога и защо?
Сабине Бергер: Както споменах, по „Южен поток” техническият обмен на информация е текущ. Но понастоящем няма политически преговори за „Южен поток”.
Водещ: Според българския министър-председател предварителните приготовления за проекта за газопровода продължават и те никога те са спирали. Правителството на малцинството в България, в което социалистите са водещия партньор, все още се надява на реализацията на „Южен поток” и се опитва да я ускори. Също така народни представители социалисти предизвикаха преди десетина дни поправки в българския Закон за енергетиката, които изваждат проекта от контрола на европейското законодателство. Това означава ли, че страната не спазва законодателството на ЕС и какво ще се случи с нея? Възможно ли е да бъде санкционирана защото е нарушила енергийния закон на ЕС?
Сабине Бергер: ЕК е обезпокоена за съвместимостта на направените в България поправки със законодателството на ЕС. По тази причина комисарят Йотингер изпрати писмо на министър Стойнев, за да поиска разяснения. От една страна, отговорът не ни вдъхна вярата, че на края поправките все пак няма да бъдат приети. От друга страна, министърът казва, че иска да бъде сигурен в спазването на европейското право. Комисарят Йотингер ще се срещне с министър Стойнев през следващата седмица и въпросът ще бъде засегнат. Ако поправките трябва да влязат в сила като приети от Парламента, ще имаме сериозни притеснения по съвместимостта им с правото на ЕС. В този случай ще трябва да предприемем необходимите законови стъпки.
Водещ: Съгласно въпросните нови поправки, „Южен поток” в частта му от Русия до България през Черно море не е газопровод, а интерконектор, т.е. връзка и затова може да се строи без да е необходимо спазването на законодателството на ЕС, в това число Третия енергиен пакет, регламентите за опазването на околната среда, обществените поръчки и конкуренцията. Вашият коментар? И последно: тръба или връзка е южен поток?
Сабине Бергер: Както казах преди, Комисията е притеснена за съвместимостта на тези поправки с Европейското законодателство, и особено осезаемо с Европейската газова директина. Позволете ми да допълня, че комисарят Йотингер написа също така и писмо до министър Стойнев, за да изрази тревогата си от факта, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – ДКЕВР – е започнала процедури за отнемането на лицензиите за „обществени снабдители на електрическа енергия“ на ЕВН България, ЧЕЗ Електро България и Енерго Про. Решението изглежда се основава на спора за взаимните задължения между засегнатите компании и ръководената от държавата Национална електрическа компания. Комисията е на мнение, че търговските спорове между енергийни компании на първо място трябва да се разглеждат от търговските съдилища в България, като се използват валидните законови инструменти за решаване на тъжбите за плащанията на сметките. Нещо повече, важно е ДКЕВР да упражнява своите задължения в пълна независимост от правителството и от пазарните интереси. Тя не би трябвало да търси или приема инструкции от правителството или от публичния сектор.
В голяма степен, Комисията е убедена, че би било от полза за България да проведе реформите в енергийния сектор съгласно препоръките на Комисията и на Световната банка от миналата година.
Водещ: Европейската комисия поставя като приоритет появата на нови доставчици, за да изпълнят целите на диверсификацията и в тази връзка Южният газов коридор би могъл да бъде алтернатива. Бихте ли ни казали повече за тази идея?
Сабине Бергер: Към края на миналата година бе взето окончателното инвестиционно решение за добив на газ от находището „Шах Дениз 2” в Азербайджан. С него бе потвърдено, че Европа ще може да получава годишно 10 милиарда кубически метра газ след края на 2019-та година. Взетите до тук решения – включително това за избора на Трансадриатическия газопровод за доставка на газ в Европа – бяха зависими от това окончателно инвестиционно решение. Чрез бъдещото му разширяване, Коридорът ще има възможност да покрие дългосрочно 20 процента от газовите нужди на ЕС.
Водещ: На 10 е 11 април в австрийския град Лех се състоя Третият енергиен форум. Два от акцентите в дискусиите бяха въпросите: кои са съюзниците на Европа на световните енергийни пазари и какво би било въздействието на кризата в Украйна върху тези пазари? Бихте ли ни отговорили на тези въпроси?
Сабине Бергер: В голяма степен сегашните събития подчертават колко важна е за ЕС диверсификацията на доставчиците и трасетата, за да намалят зависимостта от отделните източници. Русия е значима за газовото доставяне и ще остане такава. Но, разбира се, имаме и други източници – например Норвегия, откъдето идва около 30% от вноса на газ за ЕС. Алжир също играе важна роля. Освен това, алтернатива е вносът на повече втечнен природен газ. В ЕС имаме около 20 терминала за втечнен природен газ, които имат голям капацитет.
Комисията реши да проведе задълбочено проучване за енергийната сигурност на ЕС и да представи през юни 2014 подробен план за съкращаването на енергийната зависимост на общността. Позволете ми да добавя към това, че България се нуждае от увеличаване на усилията й, за да се присъедини към съседите си. Например, има газопроводна връзка с Гърция, но правилата на вътрешния пазар относно достъпа на трета страна не са добре приложени. Спазването на правилата според изискванията на Комисията би отворило възможността за нови източници за енергийни доставки за България. И както показва опитът от други държави членки на ЕС, това би било от и за вашата страна.
снимка:Биволь


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg