Трънливият път на каспийския петрол

Спадът на цените на петрола поставиха под въпрос сроковете за усвояването на новите петролни находища в Каспийския регион, а също така перспективите за реализирането на новите проекти за износ на течни горива на световните пазари.
В Каспийския регион основните петролни запаси се намират в Казахстан. Там добивът е съсредоточен на находището "Тенгиз". Друго голямо находище е азербайджанското "Азери-Чираг-Гюнешли" /АЧГ/. Казахското находище "Кашаган" в момента не се разработва. Останалите каспийски страни разполагат със значително по-малки запаси от петрол.
Последните 20 години в Каспийския регион преминаха под знамето на ускорения добив на петрол и увеличаването на неговия износ. За две десетилетия Казахстан и Азербайджан постигнаха значителни успехи в увеличаването на добива и създаването на нови експортни мощности, което им позволи да изнасят "черно злато" на световните пазари.
Стратегията на страните от Каспийския регион се основаваше на мащабното привличане на чуждестранни инвестиции, укрепване на стабилността в региона, икономическо развитие, базиращо се на топливно-енергийния комплекс /ТЕК/.
Трябва да отбележим, че преди няколко години Казахстан и Азербайджан се сблъскаха със сериозен проблем. Стана ясно, че въпреки всички усилия страните не са в състояние да увеличат своя добив, който първоначално замръзна на определено ниво, а след това започна да се свива. Ако през 2013 г. Казахстан е добил 81,8 милиона тона нефт, то през 2014 г. - само 80,8 милиона тона. В Азербайджан добивът на нефт през 2013 г. достигна 43,1 милиона тона, а през 2014 г. спадна до 41,6 милиона тона. Основната причина за тази ситуация е изтощаването на старите петролни находища. Едновременно с това каспийските държави се сблъскаха с неуспехи при разработването на нови перспективни находища. Тук трябва да се отбележи отсъствието на съвременни технологии за добив, неразвитата инфраструктура, недостатъчното финансиране, а също така трудните геоложки условия. Нагледен пример за това е находището "Кашаган", с което Казахстан свързваше огромни надежди за икономическото си развитие, постигането на социално-политическа стабилност и укрепването на геополитическите си позиции в региона. Въпреки 10-годишните усилия и похарчените милиарди, индустриалният добив от това находище така и не е започнат. Според последните изчисления, само замяната на подводния тръбопровод и компресор на "Кашаган", заради които промишления добив там отново беше спрян в края на 2013 г., може да струва според различните оценки между 2-4 милиарда долара.
Рязкото понижаване на цените на петрола принуди каспийските страни, добиващи петрол, да преразгледат своите амбициозни планове за добив и износ на "черно злато". Понижаващите се цени поставиха под въпрос инвестициите в геоложките проучвания. Всички инвестиционни планове, а също така макроикономически показатели са коригирани.
Въпрос на бъдеще са и новите проекти за тръбопроводи, които при ниските цени на петрола са загубили своята търговска привлекателност. Впрочем, и в периода на високите цени добивът и изграждането на тръбопроводни проекти вървеше с по-бавни темпове от тези, които бяха заложени в прогнозите, публикувани от изследователските центрове и петролните и газови компании. По тази причина многобройните изследвания от последните години относно бъдещите обеми на добив и сроковете за износ на течните горива от Каспийския регион имаха вероятен характер.
Създаването на нови експортни маршрути в Каспийския регион премина през няколко етапа. Всеки един се развиваше под влиянието на различни фактори: геополитическа ситуация, променящи се данни за запасите от въглеводородни ресурси, търсенето и цената на петрола на световните пазари, а също така наличието на технологични възможности, способни да осигурят разработването на новите труднодостъпни находища.
Тръбопроводната надпревара, в която страните от Каспийския регион взеха най-активно участие, оголи комплекса от проблеми, които се превърнаха в сериозна пречка за формирането на новите енергийни потоци. Ключов фактор стана отсъствието на необходимата тръбопроводна инфраструктура и технологии за добив, стремежът да се използват инвестициите на петролните и газови гиганти в качеството на противотежест на руската политика. Освен това, своето влияние оказа и отсъствието на необходимите технологии, способни да преодолеят трудните геоложки условия, голямата дълбочина, на която се намират петролните запаси, високото налягане, а също така трудните климатични условия, които съществуват в северната част на Каспийско море.
Политическата задача за разнообразяването на маршрутите за износ на петрол на световните пазари за определен период престана да бъде приоритет. Съмнителната задача за намирането на нови маршрути отстъпи място на проблема за запазване на сегашните нива на добив в Каспийския басейн. Още повече, че каспийските държави се оказаха в сложно положение. Добивът на нефт от перспективните находища не е започнал и както по всичко личи за новите срокове може да се говори едва след като цените на "черното злато" се повишат. Добивът от старите находища постепенно намалява.
За момента Каспийският регион не оказва влияние на световния петролен пазар и не се разглежда като алтернатива. Твърде високи са разходите за усвояването в тежки геоложки условия. Влияние оказва и географската отдалеченост на региона, който за момента успешно е преодолял само Пекин, осигурявайки излаза на каспийския нефт в китайска посока. Темповете на добив значително изостават от всички направени по-рано прогнози. Още преди цените на петрола да се понижат изчисленията показваха, че при сегашното ниво на добив, наличието на трудни природни условия и отсъствието на технологии, способни да осигурят достъпа до въглеводородните ресурси, увеличаване на износа на петрол може да се очаква не по-рано от 2025 г. И въпреки това каспийските находища, както и преди се разглеждат от страните от региона като източник на течни горива, който е способен да удовлетвори нарасналите потребности на европейските страни и Китай от допълнителни количества нефт и газ.
Както показва историята, добивът на петрол в Каспийския регион носи вълнообразен характер, когато периодите на бум и значителни успехи в усвояването на находищата се сменят с периоди на охлаждане на вниманието. Днешната ситуация с ниските цени на петрола може не само да отложи сроковете за експлоатация на петролните находища, но и да намали вниманието към енергийния аспект на Каспийския регион, изтласквайки на преден план решаването на политическите и икономическите въпроси. /превод:БГНЕС
----------------
Сергей Жилцов, доктор на политическите науки. Неговият анализ е публикуван в "Независимая газета – Енергия".