Трънското злато & Сърбия

Трън, Елка Робева, БТА
Очаква се документация от потенциалния инвеститор за добив
на златно-сребърни руди край Трън, която да бъде изпратена на
Република Сърбия, съобщиха на БТА от пресцентъра на МОСВ. Според
експерти западната ни съседка е потенциално засегната страна
от местоположението на инвестиционното предложение и затова е
необходимо да изрази становище.
Находището попада в обхвата на т. 14 от Приложение I на
Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст. При заявено
желание от страна на Република Сърбия за участие в трансгранична
процедура, ще бъдат съобразени всички нейни предложения,
коментари, както и резултатите от проведените консултации в хода
на процедурата по ОВОС, уточнява МОСВ.
Инвестиционното предложение предвижда подземен и открит
добив на златно-сребърни руди в два участъка с
проекто-концесионна площ 19,25 кв.км. Очакваният срок за
изземване на икономически ефективните запаси е 20 години. С
отчитане на периода на строителство, ликвидация и рекултивация,
общият срок за изпълнение на дейностите е 26 години.

Регионът е бил стратегически доставчик
на благородни метали през древността

Граничният край е бил един от стратегическите доставчици на
благородни метали в древността, според доц. д-р Иля Прокопов -
председател на Българската музейна камара. Рударството и
металодобивът са били основен поминък на населението, уверява
Кирил Марков - временно изпълняващ длъжността директор на
Общинския исторически музей. В Трънско е добито първото
индустриално злато в България. Парче от него, тежащо 150 грама,
е било изпратено на цар Борис III, посочва краеведът Иван
Гюров.
Започналата работа от 1 юли 1939 г. мина "Злата" е била с
годишен добив около 30 000 т златоносна руда, която е
преминавала през инсталация за преработване чрез цианизация, по
данни на Държавен архив - Перник. Средногодишно се е
произвеждало 200 кг чисто злато, като най-висок е бил добивът
през 1940 г.- приблизително 298 кг.

Съгласно тогавашното законодателство
мината продавала добитото злато на БНБ

Банката е заплащала 50 на сто от стойността на благородния
метал в чужда валута /долари или стерлинги/, по борсовата цена
на златото, без право на премия върху валутата. С получените
пари мината си набавяла необходимите материали от чужбина.
Останалите 50 процента от добитото злато се е изкупувало от
БНБ по цени, определени от Управителния й съвет и одобрени от
министъра на финансите, сочат документи в Централния държавен
архив /ЦДА/.
Трънското злато е служило за покритие на пуснатите в
обръщение банкноти и евентуално за покупка на суровини,
материали, стоки от първа необходимост от чужбина. То е било
нужно на държавата, особено при тогавашната военна обстановка,
според документи от БНБ и Министерство на търговията,
промишлеността и труда, съхранени в ЦДА.
Заради потребностите на държавата е било отхвърлено
предложение на концесионера - "Английско-българско минно
дружество" АД за постоянно спиране дейността на мината още през
1943 г. и било предписано да продължат проучвателните и
подготвителни работи. Година по-късно производството западнало
поради липса на материали, финансови средства и изчерпване на
проучените запаси руда. През 1946 г. в предприятието, което е
изкарвало ежедневно по 100 т руда и е давало хляб на 350
работници, 25 инженери, технически персонал и чиновници -
останали шестима счетоводители и техници и четирима пазачи.
Дружеството е експлоатирало минните концесии "Народно
стопанство", "Тодор" и "Злата", всичките находящи се в землищата
на селата Бусинци, Ерул, Глоговица, Мисловщица, Милкьовци,
Трънска околия, по данни на Държавен архив - Перник. Средното
съдържание на златото е било от 6,12 до 10,91 грама/т.
При получаване на златото от пиритна руда по химически път
се отделяла утайка от меден сулфид, която след изсушаване се
предлагала на пазара. В рапорт до Дирекцията на природните
богатства Английско-българското минно дружество - клон Трън
уведомява, че през 1940 г. е събран меден сулфид във формата на
кал, от който е добит сух материал около 18-20 т. От направените
анализи се оказало, че този материал съдържа около 40 процента
мед.
При тоталитаризма мината е национализирана. Тя прекратява
дейността си в средата на 70-те години на миналия век. Почти 20
години по-късно Трънско отново привлича вниманието на
изследователите. Проучванията са подновени през 2003 г.
Неотдавна базираната в Канада компания "Евромакс Рисорсиз"
продаде проекта си за находището в граничния край.