Трябва да познаваме новия Закон за храните

През миналата седмица Народното събрание прие нов Закон за храните. Той урежда изискванията към безопасността на храните, бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни, изисквания за опаковане, етикетиране, представяне на храни, както и за обектите за производство и търговия на едро и на дребно с материали и предмети, предназначени за контакт с храни.

Познаването на въведените с новия закон промени е важно както за производители, търговци и контролни органи, така и за потребителите. Защото докато те не се запознаят с правата си и тяхната защита, а и да почнат да реагират адекватно на отклоненията от правилата, никаква промяна на пазара не може да настъпи, коментира Асоциацията на потребителите.

Какво ново ни казва законът?

- Създава се публичен национален регистър на бизнес операторите и обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни и хранителни добавки, на бутилирани натурални, минерални и изворни води. За извършване на дейност без вписване в регистрите ще се налага глоба от 2000 до 4000 лв., а на бизнес операторите - от 4000 до 6000 лв.

- За първи път се регулира онлайн търговията с храни, която до неотдавна не беше особено предпочитана от българските потребители, но кризата с коронавируса показа, че тя има място и бъдеще на нашия пазар, стига да се развива по правила и се контролира редовно. Със закона се предвижда да се изгради онлайн платформа, която да улесни потребителите при избора на доставчик и различни групи хранителни стоки.

- Регулация и контрол вече ще се извършва и върху хранителните добавки и търговията с тях, които досега бяха оставени на активната „реклама“ на техните производители и вносители.

- Въвежда се и регистрация на превозните средства за храни от животински произход, брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия. Тя ще се удостоверява със стикер.

Етикетите и рекламата

Регламентирани са основните изисквания към опаковането, етикетирането и рекламата на храните. Обозначението "Продукт от България" или „Добит в България“ ще се поставя върху храни, когато основната им съставка е добита на територията на страната и всички етапи на производствения процес се осъществяват в нея. Обозначението може да се придружава с географска карта или друг символ, който съдържа информация, че храната е произведена в България. Отговорността за безопасността и качеството според етикета на всяка храна остава за оператора. Информацията за храните, предлагани на нашия пазар, включително и на етикета, трябва да бъде на български език. Бизнес операторите, които произвеждат, преработват и търгуват с храни, ще са длъжни да ги предлагат етикетирани в съответствие с новите европейски изисквания. Въвежда се забрана за рекламиране на храни и напитки, съдържащи съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, като мазнини, трансмастни киселини, сол и захар, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене. Забранява се рекламата на ГМО храни. Деца не могат да участват в реклами на храни, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене.

ГМО

Генетично модифицираните храни ще се пускат на пазара след разрешение от ЕК съгласно действащия регламент за съдържащите ГМО храни и фуражи. Заявлението ще се подава до земеделското министерство или до компетентен национален орган на друга страна-членка на ЕС, които трябва да го препратят за разглеждане до Европейския орган по безопасност на храните. Изрично е записано, че се забранява в детски храни да се влагат продукти и съставки, които се състоят, съдържат или са произведени от ГМО. Нарушаването на изискванията от физически лица ще се наказва с глоба от 25 000 до 35 000 лв., а при повторно нарушение – от 35 000 до 70 000 лв. За юридически лица и еднолични търговци наказанията са от 50 000 до 70 000 лв., а при рецидив – от 70 000 до 110 000 лв.
Със Закона за храните се създава Национален съвет по храните като постоянен консултативен орган, координиращ държавната политика в сектора. Към земеделския министър ще действа Помирителна комисия за извънсъдебно решаване на спорове и срещу нелоялните търговски практики. Контролът върху храните ще се осъществява от Българска агенция по безопасност на храните и Регионалните здравни инспекции към МЗ.