Турската икономика + референдумът

Бисер Манолов, персонален блог

В каква посока ще се развие турската икономика? Ще намалее ли размерът на чуждестранните инвестиции? Какво ще бъде нивото на безработицата през 2017 г.? Това са въпросите, на които се опитват да отговорят повечето от анализаторите, след резултатите от проведения референдум.
Турското общество изглежда тотално поляризирано, което определено не е добре за бизнес климата в южната ни съседка. От гледна точка на демократичните принципи, ако резултатът от референдума не е следствие от манипулации и фалшификации, демократичната общност трябва да го приеме. Това обаче е друга тема.
Часове след обявяване на резултатите от референдума Статистическият институт на Турция публикува данните за безработицата за месец февруари. От началото на годината тя достигна най-високите за последните седем години нива – 13%, като сезонната надхвърля 15%, а тази сред младежта доближава 25%. За намаляване на негативната тенденция на пазара на труда турското правителство разработи специална програма в размер на 12 млрд. лири, планирайки като ефект от нея създаване на 1 милион нови работни места.
Бюджетният дефицит за месец март скочи на 19.5 млрд. лири, което на среднопретеглена база формира дефицит за първото тримесечие в размер на 14.9 млрд. лири.
Спомняте ли си какво направи президента Ердоган популярен? Развитието на турската икономика през първото десетилетие на този век. През този период няколко години бе реализиран икономически растеж в рамките на почти 6%. Според оценката на МВФ през 2017 г. обаче турската икономика ще реализира ръст в размер на 2.5-3%, което е изключително недостатъчно за генерирането на нови работни места. Според оценката на турското правителство ръстът на икономиката ще бъде около 4.5%.
Турската икономика се нуждае изключително много от директни чуждестранни инвестиции. Отчетеният спад от 31% през последната година до 12 млрд. долара накара правителството да разработи икономически план, който предвижда инвестиции от 500 млрд. долара до 2023 г. за реализация на мащабни инфраструктурни проекти.
Рязката девалвация на турската лира повиши изключително нивото на инфлацията до 11.3%, което принуди Турската централна банка през месец ноември 2016 г. да повиши основната лихва, за първи път от 2014 г. до нивото от 9.25%. Последното затруднява неимоверно корпоративното кредитиране и е в разрез с инициативата на Ердоган за отпускане на нисколихвени кредити за турските фирми.
Перспективата пред турската икономика през 2017 г. е изключително неясна. Да не забравяме, че Турция е между петте най-важни търговски партньори на страната ни. Точно поради тази причина коментарите за политическото положение при нашите съседите трябва да са изключително премерени. Нали знаете онази мъдра българска поговорка за мечката и съседа.