Турската опозиция - все по-неадекватна

Селим Сазак, Форин полиси

От 24 юни, когато турският президент отбеляза тринайсетата си поредна изборна победа, неговите опоненти са в състояние на свободно падане с главата надолу. Тяхното тъжно положение улавя фундаменталния проблем на турската политика: опозицията не разполага с идеи и й липсва вдъхновение, а лидерите й ги е грижа повече да запазят местата си, отколкото да запазят страната в добро състояние.

Турската опозиция се яви на президентските и парламентарни избори с усещане за неотложност. През април 2017 г. Ердоган спечели с лек превес референдум по конституционни промени, който превърна парламента във формалност и проправи пътя към имперското президентство, за което той отдавна копнееше. Като млад кмет Ердоган злокобно сравняваше демокрацията с трамвай, на който просто може да се качи, докато стигне спирката си, а после да слезе. С най-новата му победа изглежда този пословичен трамвай на демокрацията най-накрая стигна спирката на Ердоган.

С приключването на тазгодишния предизборен сезон, много турци получиха усещането, че е в ход промяна. Опозицията отклони гамбита на Ердоган да ги изтласка от състезанието, включвайки в редиците си "Добра партия" на Мерал Акшенер, отцепила се от Партията на националистическото действие (ПНД), след като ПНД се съюзи с Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган. В месеците преди изборите опозиционният съюз съумя да надмогне различията си и да се съюзи в общото си желание да свали Ердоган от власт. Коалицията им събираше в едно секуларисти, националисти, консерватори и либерали, които при обичайни обстоятелства, никога не биха се обединили.

Те дори намериха Давид, който да се изправи срещу Голиат на Ердоган, в лицето на кандидата на Народнорепубликанската партия (НРП) Мухаррем Индже, бивш учител по физика, чийто народен чар, язвителност и прям изказ се оказаха рядък пример за съответствие с политическите умения на Ердоган.

С първите изборни резултати високите очаквания на опозицията бяха разбити на пух и прах. Те бяха уверени, че най-малкото ще задържат Ердоган под 50-те процента подкрепа и ще осигурят балотаж; вместо това Ердоган спечели 52,5 процента от гласовете. Индже получи близо 31 на сто, а другите двама опозиционни кандидати сумарно събраха по-малко от 16 на сто.

Като погледнем назад, да се изправиш срещу Ердоган винаги е било достойно, но обречено на неуспех начинание. Опозиционните групи са се оказвали лице в лице с несъпоставими неравенства. Ердоган използваше всяко преимущество на властта; имаше всички държавни ресурси на свое разположение, а медиите са почти напълно под неговия контрол.

Бившият президент Абдуллах Гюл, чиято кандидатура беше спрягана, отстъпи, след като началникът на Генщаба на армията се яви на прага му. Макар Гюл да изтъква, че това е било само посещение от любезност, е трудно да се избегне впечатлението, че той е бил отстранен от съревнованието. За другите кандидати натискът бе дори по-голям. Президентският кандидат на прокюрдската демократична партия на народите Селяхаттин Демирташ, задържан въз основа на изфабрикувани обвинения за тероризъм, води кампанията си от затвора. При подобни обстоятелства победа на опозицията е задача толкова невъзможна, колкото и прокопаване на тунел с лъжица.

Сред избирателите на опозицията търпението е почти напълно изчерпано. Те искат да падат глави, като се започне от самия връх, а гневът им няма да пощади никого.

За секуларистите лидерът на НРП Кемал Кълъчдароглу е бита карта. Кълъчдароглу е лидер на водещата опозиционна сила от 2010 г. Изборите миналия месец бяха деветата загуба под неговото ръководство и изглежда най-накрая той е загубил симпатиите.

Съюзниците на Индже се надяваха, че той ще може да яхне вълната на президентската си кандидатура, за да измести Кълъчдароглу като реванш на изборите за партийно ръководство през февруари, които Индже изгуби. Това обаче ще бъде трудна битка, тъй като съдбата на Кълъчдароглу ще бъде решена от "суперделегати", които самият той е избрал.

Само няколко дни, след като обяви кандидатурата си, Индже спечели достатъчно подкрепа, за да предизвика избори за ръководство на партията. През последната седмица обаче палачинката се обърна, много делегати оттеглиха подкрепата си, както се твърди под принуда от партийното ръководство, а поддръжниците на Индже се заканват да отнесат въпроса към съда.

Най-сериозният проблем на Индже обаче е, че и той самият не излезе от изборите незасегнат. В изборната нощ Индже, който обеща, че "ще се бори до дупка", вместо това отстъпи от съревнованието, като изпрати на телевизионен журналист съобщение в Whats App, в което визира Ердоган: "Човекът спечели". След това изчезна яко дим, предизвиквайки истерия в Туитър. Когато Индже отново се появи на следващия ден, сякаш нищо не се е случило, много от поддръжниците му бяха бесни. В повечето страни навременното и просто отстъпване би било сметнато за достойно, но в Турция то е равносилно на измяна.

Нещата не са по-обещаващи и в "Добра партия" (ДП), чието следизборно съвещание миналия уикенд, премина в конкурс по надвикване. Акшенер, която е бивш министър, доби популярност с бунта, който поведе срещу Девлет Бахчели, лидера на твърдолинейната ПНД - партия, която преди беше в опозиция, но оттогава навлезе още по-дълбоко в орбитата на Ердоган. По време на изборите Акшенер подразни много свои бивши съюзници от ПНД, като ги номинира за кандидати от оспорвани изборни райони (където мнозина от тях изгубиха), а запази най-добрите места за хора, радващи се на широки симпатии. В действителност ПНД на Бахчели излезе от изборите по-силна от всякога, а представянето на ДП беше под всички изборни прогнози. Макар че Акшенер обяви, че няма намерение да се кандидатира повторно за председател на партията, има дирижирано усилие от страна на нейни поддръжници да осигурят достатъчно гласове за номинацията й, а това, в случай че те успеят, е нещо, което би осигурило преизбирането й на принципа на единодушното одобрение. (Критиците на Акшенер са на мнение, че това е бил нейният план от самото начало).

Междувременно ДПН също е в криза, не само заради това, че мнозинството от лидерите й са в затвора. Партията е обхваната от противоборства между левите и десните й фракции. Лявото крило на ДПН вижда възможност в лидерската криза на НРП и твърди, че завой от платформата на кюрдски национализъм към ляв прогресивизъм значително ще разшири нейната привлекателност в национален мащаб, особено сред недоволните млади гласоподаватели, и може би ще я превърне във водещата опозиционна сила в страната. Фактическият лидер на партията Селяхаттин Демирташ си спечели отдадени последователи сред клонящите на ляво избиратели, особено младежите и жените.

Но мнозина в дясното пространство на партията, дългогодишни ветерани на кюрдското националистическо движение, смятат призивите за завой на ляво за загърбване на действителната мисия на партията, а именно кюрдската еманципация. Макар че партията отрича каквито и да било връзки с войнствени групировки, е трудно да се отрече, че Кюрдската работническа партия (ПКК) хвърля дебела сянка върху ДПН.

Икономиката затъва, цените скачат, насилието се влошава, а страната все повече се отклонява от Запада. Междувременно политиците, които могат да забавят или да спрат свободното падане на Турция, са заети да се нападат помежду си, да сипят обиди и да се сочат с пръст. Докато се препират, изглежда нехаят за надигащата се буря: гневът на милиони гласоподаватели, които се умориха надеждите им да бъдат пропилявани от лекомислени политици. Ако продължат по същия начин, скоро може да останат и без избиратели, които да ухажват.

Турската опозиция се бори за живота си. За съжаление лидерите й сякаш са се примирили с нейната смърт - стига само те да умрат в своите кресла.

превод: БТА