Турският строителен балон

Падащи цени и намаляло търсене, висока фирмена задлъжнялост: турският строителен бранш е застрашен от срив след години на бум в сектора. Правителството панически търси изход от кризата, но експертите остават скептични.

Турското правителство обича помпозните мостове, високите и внушителни сгради и молове. Най-пресният пример за такъв проект е новото летище на Истанбул, което един ден трябва да е най-голямото в света. Сигналът, който изпраща с това турското правителство, е че Турция изживява строителен бум.

В продължение на 15 години строителната индустрия се считаше за движеща сила на турската икономика. Но вече се забелязват предупредителни сигнали. Почти два милиона души са заети в строителния сектор, но компаниите са силно задлъжнели - натрупали са над 60 милиарда евро дългове. Освен това търсенето на строителни услуги в страната намалява, а продажбите на недвижими имоти спадат с 10% на месец.

Сега се налага турското правителство да предприеме спешно мерки за спасяване на огромния строителен сектор, на който през миналата година се дължат 4,7% от БВП на страната. Изглежда в Анкара пишат спасителна програма, но експертите не са убедени, че подготвяните мерки ще помогнат.

Изкуствен строителен бум

Един от проблемите е свързан с това, че бумът в сектора е беше помпан изкуствено. Строителните фирми можеха лесно да си осигуряват дългосрочни, големи и изгодни кредити, за да растат, обяснява финансовият експерт Угур Гюрсес. "Дълго време кредитният сектор беше финансиран с кредити с 1% лихва, което засили търсенето на имоти и доведе до бум в строителството", казва Гюрсес.

Още през 2016 г. се появиха първите тревожни индикации, а неуспешният преврат две години по-късно и последвалите го събития като цяло влошиха конюнктурата и се отразиха негативно на цените на имотите. В Турция междувременно влизат все по-малко капитали, което се превръща в сериозен финансов проблем за строителния сектор, обяснява Гюрсес. През последните години станахме свидетели на немалко строителни кампании, които целяха да подобрят положението в сектора. Дотук обществените банки го поддържаха, но и техните финансови възможности за това постепенно се изчерпват, уверява финансовият експерт.

По данни на турския банков надзор (BDDK) от септември 2018, отпуснатите на строителния бранш кредити съставляват 15% от всички раздадени кредити в Турция. В същото време продажбите на жилища през септември т.г. са намалели с 9,2 %, а на къщите дори с 14 % спрямо същия период на 2017, сочат разчетите на Турския статистически институт (TÜIK).

800 хиляди имота чакат бъдещите си собственици

Правителството в Анкара е решено да помогне на строителния сектор с финансов пакт. Както съобщават много турски медии, дружеството за недвижими имоти "Емлак Конут", което е наполовина държавна собственост, ще започне да изкупува непродаваемите жилища и сгради, като 30% от продажната цена ще се прехвърлят на строителните компании, а с остатъка ще се погасяват техните дългове.

Засега от турското Министерство на икономиката нито да потвърдили, нито са отрекли информацията. Но ще помогне ли това на строителния сектор да се спаси от кризата?

Назми Дурбакайъм е председател на Съюза на строителните предприемачи в Истанбул. Той казва, че все още не е ясно как правителството ще се справи с проблема, но лично той не се отчайва: "Понастоящем в Турция има близо 800 000 имота, които не могат да бъдат продадени. Смятаме, че с новата програма на правителството те ще бъдат продадени в рамките на три до пет месеца".

Застрашени ли са и банките?

Бързото решаване на проблема със задълженията изглежда най-важната задача в момента. Според Ялчън Каратепе, професор по икономика в университета в Анкара, в момента строителните компании не са в състояние да изплатят дълговете си, възлизащи на 60 милиарда евро. А този кредитен риск представлява сериозна заплаха за банковия сектор, добавя той. Не е много смислена и мярката, която планира турското правителство - да се сдобие с имотите, които не се продават. Защото така държавата допълнително ще задлъжнее, казва професорът-икономист. 

"Ще започне ли правителството след това да изкупува също и колите, които никой не купува?", пита Каратепе. Помощният пакет само ще облекчи симптомите, но няма да се пребори с причините. "Казано по друг начин, държавата се кани да поеме дълга на строителния сектор, което означава данъкоплатците да платят накрая сметката". Първата стъпка към решението на проблемите е правителството открито да признае, че има криза в строителния сектор./Дойче Велен