Турското икономическо чудо

Как турската икономика успя да избегне кризата и да продължи да бележи ръст, ето какво казва в интервю за EconomyNews.bg  Зеки Байрам*, председател на Турско-българската търговско - индустриална камара.
Данаил Алеков
- Г-н Байрам, Турция постигна най-висок икономически растеж в света след този на Китай. На какво се дължи това според Вас?
- Причините са много – от държавната политика до активността на бизнеса. Ето един пример, който илюстрира бизнес средата. От 1 юни 2012 година, т.е. от другата седмица влизат в сила промени в Търговския закон на Турция, които премахват редица бюрократични пречки и ограничения пред бизнеса, а също така и спомагат прозрачността и отчетността на приходите. Ще изброя само някои от мерките, които превръщат Турция в привлекателна дестинация за инвестиции.
Законът за насърчаване на инвестициите дава възможност за подпомагане на различни видове инвестиции в различни отрасли и различни географски области. Изграждането на Агенции за регионално развитие дава възможност на бизнеса да кандидатства за проектно финансиране и безвъзмездна помощ за инвестиции в различни области. Съгласно закона за насърчаване на развойната дейност 3,5 % от БВП се заделят за подпомагане на изследователската и развойна дейност, като за тези средства кандидатстват и частните компании. Наредба за насърчаване на износа предоставя редица преференции за производителите, които изнасят своята продукция в чужбина. Разходите за офис, склад и рекламни дейности на такива фирми в чужбина се покриват от държавния бюджет за срок от три години. Участията на фирмите износители в различни международни изложения в над 110 страни също се подпомага над 50% със средства от бюджета.
- Какви мерки бяха взети, за да се избегнат ударите на световната икономическа криза в Турция?
- Турция има изключителен опит в справянето с финансови кризи още от 90-те години на миналия век. В резултат на това днес както частният финансов сектор, така и публичният е много по-подготвен срещу ефекти от евентуална финансова криза. В началото на глобалната финансова криза през 2008 година, когато липсата на ликвидност в европейските страни започна да създава проблеми на турските производители, бяха взети незабавно мерки, които да подпомогнат фирмите да се справят със загубата на пазари. Например социални и здравни осигуровки, както и част от заплатите на работници в заводи в затруднение бяха поети от бюджета. Предприемането на специални мерки за разнообразяване на пазарите за турски стоки беше формирано като задача както за администрацията, така и за неправителствения сектор. Днес финансовият пазар на Турция се изчислява на $700 млрд., а един от основните отрасли за инвестиции в европейските икономики е именно финансовият. Най-голямата Турска държавна банка се разширява успешно в целия свят, като продължава да открива клонове.
- Какво обаче прави Турция привлекателна за чуждестранни инвестиции?
- Страната е динамично развиваща се, на важно геостратегическо място между Европа и Азия, в същото време има 80 милионен пазар. В Турция има над 26 000 регистрирани чуждестранни компании. Чуждите инвестиции само за периода между 2006 и 2010 година са над $72 млрд. Приходите от приватизация, в която също участват чужди компании между 2003-2010 година са над $48 млрд. Географското разположение, енергийните ресурси, квалифицираната работна ръка, подкрепящата бизнеса държавна икономическа политика, стимулираща по редица различни начини инвестициите и износа, както и насърчаващата проучвателно-развойните дейности стратегия, са сред основните фактори за чуждестранния инвеститорски интерес. Над 150 държавни и частни университети в цялата страна подготвят висококвалифицирани кадри за нуждите на държавната администрация и бизнеса. Средната възраст на населението в Турция е 28 години, а потребителите на интернет са 47 милиона.
- Чуждестранните инвеститори заобикалят България - за сметка на Турция ли е това?
- 77% от инвестициите в Турция са от европейски страни, 12 % са от азиатски компании и 11% са американски. От гледна точка на привличането на инвестиции Турция и България не са конкуренти, България привлича инвеститори с различен профил. Инвеститорите в България обслужват след това и турския пазар чрез инвестициите си тук. Същото нещо важи и в обратна посока, но това са естествени резултати от глобализирането на бизнеса. Между България и Турция има традиционно добри икономически, търговски, политически и съседски взаимоотношения. Подробен анализ на търговията между двете страни показва, че икономиките на България и Турция по-скоро се допълват, отколкото да се конкурират. Общото историческо и културно минало днес се изразява в много сходни аспекти на мисленето и бизнес взаимоотношенията. Ето защо тези общи черти, съчетани с географското положение биха могли да се използват максимално при привличането на регионални инвестиции. За пример можем да дадем инвестицията на „Шише Джам” в България и инвестицията на „Приста Ойл” в Турция. Това са две структуроопределящи и регионално значими инвестиции. Интензивните взаимоотношения между икономическите ведомства, съчетани с подкрепата на неправителствения бизнес сектор биха могли да предложат подходящи насоки за формулиране на общи направления за регионални инвестиции.
- Какви полезни уроци България може да вземе от Турция?
- Турция е 16-та в света и 6-та в Европа икономика. Има редица държави, които увеличават икономическата си мощ и стандарта на живот, благодарение на намиращата се в съседство силна икономика. Турция има сериозен стокообмен с Иран, Сирия и Ирак и въпреки политическите проблеми с тези страни в миналото, днес дори няма визов режим с тези държави. Липсват предразсъдъци в бизнес отношенията с Израел и останалите страни от региона, защото водещото в тези отношения не са историческите наслагвания, а реалните и конкретни бизнес интереси, насочени към стремежа за постигане на висок жизнен стандарт. Успехите в политически план неминуемо водят до успехи по отношение на интензифициране на бизнес отношенията.
По отношение на взаимодействието между Турция и България, трябва да отворим вратите на туристическите дестинации за турски туристи, да подобрим обслужването и да стимулираме ключовите области на туризма. Всичко това ще доведе до сериозно развитие в туристическия отрасъл като цяло - създаването на общи туристически дестинации с Турция ще привлече много повече чужди туристи в региона. България не използва достатъчно възможностите си за термален туризъм, който би могъл да бъде сериозен източник на приходи от Турция. Ски условията не са достатъчно добре презентирани в Турция. Това са две области, в които Турция прави изключително сериозни инвестиции и цените на услугата са в пъти по-високи от България.
Взаимодействието между публичните институции и неправителствения сектор в областта на бизнеса е начин за определяне на посоките на развитие и тенденциите в регулациите. Изграждането на публично-частни партньорства и подпомагането на дейността на бизнес сдруженията дават изключителни резултати в структурирането на бизнеса. Мерките за насърчаване на инвестициите, подпомагането на развойната дейност, организирането на бизнеса в клъстери, 26-те високотехнологични технопаркове, популяризирането на българските продукти, участието на бизнеса в агенциите за регионално развитие, скъсяването на разстоянието между бизнеса и администрацията, интензивните съвместни мероприятия са само част от положителните примери за дейности водещи до положителен резултат за развитието на бизнеса.

* Зеки Байрам е роден на 15 август 1953 г. в град Сакария близо до Истанбул. Завършил е финанси. От 1981 г. се занимава с външна търговия, като в началото изнася ръчно тъкани килими от Турция. През 1994 г. създава автобусната компания “Етап-Адресс” АД в България. През 2004 г. участва в основаването на Турско-българската търговско-индустриална камара, а от 2009 г. е и неин председател

Икономически профил на Турция
Годишният икономически ръст на Турция за 2011 година бе над 9 %, а средно за последните 8 години той е 5,1%.
Турция е най-големият производител в света на лешници, кайсии и сушени смокини. Втора е в света в производството на плоско стъкло.
Трета е в света в износа на телевизори и е 8-ма в корабостроителството.
Основният фактор за високия икономически ръст е износът на готови продукти в европейските страни. Турция е най-големия производител на цимент, текстилни продукти, телевизори и торове в Европа и е третият най-голям производител на стомана. Годишният капацитет в производството на автомобили в Турция е 1 100 000 автомобила, а приходите от износ на продукти за автомобилната промишленост възлизат на $25 млрд. годишно.
Турция е една от 10-те най-предпочитани туристически дестинации в света и годишните приходи от туризъм са над $30 млрд.
Най-големият брой болници в света, притежаващи международна акредитация, превръщат Турция в една от най-сериозните дестинации за здравен туризъм.
Важен фактор стимулиращ растежа в Турция е провежданата външна политика базирана на стратегията за нулеви проблеми със съседните страни, която отвори врати на редица пазари за турските стоки. Традиционно добрите търговски и икономически взаимоотношения с Русия и страните от Централна Азия насърчават както износа на стоки, така и разширяването на турските компании и на Изток.
Турските инвестиции в Източна Европа, района на Евразия и Близкия Изток са над $20 млрд.
Другият важен фактор за високия икономически ръст е успехът на турските строителни предприемачи. Страната е реализирала над $200 млрд. долара от 33 строителни компании, които осъществяват дейност извън Турция и по този показател е на второ място в света.
Подробен анализ на икономическия ръст показва, че 6,4 % от ръста се дължи на потреблението на специални стоки и услуги, а приносът на специалните инвестиции е 5,5%. Износът на стоки от Турция е допринесъл за БВП с 1,6 %, а вносът е навредил на икономическия ръст с - 4,7 %. Потреблението и инвестициите от страна на обществения сектор допринасят за ръста с 0,6 %.