Турция - пред нов срив на лирата?

Турската лира падна под едно критично ниво. Вместо да вземе ефективни мерки, Централната банка следва икономическите теории на президента Ердоган. Последиците от това са фатални, пише в. "Ди Велт", цитиран от Дойче Веле.

В края на миналата седмица турската Централна банка обяви, че намалява задължителното ниво на авоарите, с които банките противодействат на евентуални валутни рискове. Така тя иска да сложи бариера пред онези инвеститори, които печелят, залагайки на това, че валутният курс на лирата ще се срине, обяснява „Ди Велт". Малко преди това турската лира беше паднала под критичния праг от шест лири за долар, но положителният тренд продължи твърде кратко време - на този курс лирата се задържа само за няколко часа.

Мерките на Централната банка не само се оказаха безрезултатни, но и доведоха до нов отлив на чуждестранните инвеститори. "Ди Велт" обяснява този отлив с обстоятелството, че инфлацията расте, а емисионната банка не само че не противодейства, но дори ускорява това развитие. Поради това чуждестранните инвеститори се опасяват от нов срив на лирата, сходен с онзи от лятото на 2018, когато курсът бе 6,92 лири за долар.

Финансистът на „Комерцбанк" Улрих Лойхтман смята, че последната акция на Централната банка е израз на популизъм: "В краткосрочен план този инструмент работи, но в крайна сметка е "пирова победа", казва той. Мярката уж е насочена срещу "лошите спекуланти", но те не са нищо друго освен симптом за общото състояние на турската икономика и политика. „Да отстраниш симптома обаче не означава, че си решил проблема", твърди той.

Освен това спекулантите не са единствените, които се обслужват за сметка на гаранционния банков фонд. В Турция има много чужденци, които внасят капитал в страната и създавали фабрики и работни места, но не искат да носят риска от постоянните валутни колебания на лирата.

Поради това те се застраховат срещу подобни колебания в местните банки. Подобно нещо вече почти няма да е възможно. „Ако обаче в Турция в бъдеще инвестират само онези, които са готови сами да носят рисковете от валутните колебания, редиците им доста ще оредеят", предрича Лойхтман.

Парадоксът, според него е, че самите турски политици са създали рисковете, за които става дума, а сега същите тези политици забраняват с декрет носенето на последиците от тях. Защото именно турската Централна банка беше тази, която отслаби позициите на лирата през последните месеци с това, че редовно понижаваше основните лихви.

През лятото на 2018-та тя най-сетне сложи край на галопиращата инфлация и на стремителния срив на валутата, увеличавайки драстично лихвите. Това бе единствена правилна реакция - процентът на инфлацията спадна наполовина, лирата се съвзе. Страничният ефект обаче бе тежка рецесия, припомня "Ди Велт".

Вероятно поради това Ердоган смени шефа на Централната банка през лятото на миналата година, а неговият наследник сега провежда валутната политика, за която настоява Ердоган. От юли миналата година водещите лихви отново бяха драстично понижени - от 19,75 на 11,25 процента. Междувременно инфлацията отново расте - от 8,6 процента през октомври на 12,1 на сто през февруари.

И това не е всичко - преди седмица финансовият министър Албайрак, който е зет на президента Ердоган, обяви, че основната лихва може и още да се намали  Такова е желанието на президента - лихвата още тази година да падне под десет процента - в съответствие с неговата собствена теория, че ниските лихви водят до ниска инфлация.

Валутният експерт на Баварската Ландесбанк Волфганг Кинер прави мрачна прогноза: той твърди, че лирата е поела курс към рекордно ниски нива. А това може да предизвика следващата икономическа криза. Макар напоследък конюнктурата в Турция да се посъвзе и платежният баланс да е по-уравновесен в сравнение с времето преди валутната криза през 2018-та, "проблемът с дълговете в чужда валута, включително в долари, чието обслужване се затруднява от слабата лира, остава", предупреждава Кинер.

Решаващо в това отношение ще е следващото заседание на Централната банка, с което се свързват надеждите, че лихвите ще запазят сегашното си ниво и няма да бъдат понижавани повече. Ако това обаче не стане, както се опасява Волфганг Кинер, лирата ще продължи да се срива и може да надмине собствените си отрицателни рекорди.