Турция измества България в „Южен поток”

Сключването на споразумението между Турция и Русия за изграждането на „Южен поток” през територията на Турция стана повод за съмнения, изразени в руските медии дали България вече е извън плановете за газопровода.
Турция склони за осъществяването на Южен поток" срещу участието на Русия в строителството на петролопровода "Самсун-Джейхан". Руският вицепремиер Игор Сечин получи съгласието на Турция за газов поток, който да заобикаля България, пише московското издание на "Комерсант".
Сечин, Йълдъз и министърът на икономическото развитие на Италия Клаудио Скайола подписаха в Милано съвместна декларация за строителството на петролопровода "Самсун-Джейхан". В документа се изразява подкрепата на трите правителства за подписания същия ден меморандум за разбирателство по проекта между италианската енергийна компания "Ени", руските "Транснефт" и "Роснефт" и турската "Чалик холдинг".
Участието на Русия в проекта е жизненоважно за Турция, която начело с премиера Реджеп Тайип Ердоган смята да се почувства като петролна и газова свръхдържава благодарение на своите незаменими качества като транзитьор. Има и друга причина турците да мечтаят за проекта "Самсун-Джейхан" - той ще позволи заобикалянето на Босфора и Дарданелите, които са претоварени, тоест ще стане пълноценен алтернативен маршрут за превоз на суров петрол през Черно до Средиземно море, обяснява всекидневникът.
Най-важно за руските преговарящи обаче е било участието на Турция в "Южен поток"  вместо България, "по отношение на която нещата се изясниха напълно след срещата на Владимир Путин с новия български премиер Бойко Борисов", посочва изданието. Руският премиер говорил с българския си колега "неочаквано грубо", след като Борисов заявил, че България смята да проучи наново проблемите около изграждането на петролопровода "Бургас-Александруполис". Според изданието Путин вече бил
разговарял по телефона с Ердоган и турският премиер казал, че страната му е готова да участва в "Южен поток".
В този смисъл Путин уверено подкрепил всички съмнения на българския си колега дали е целесъобразно изграждането на петролопровода "Бургас-Александруполис" - той вече е схващал, че ако българите се откажат не само от този проект, а Русия - от участието на България в "Южен поток", в крайна сметка така ще е по-добре за всички (освен България), пише вестникът.
"Естествено, няма да е зле "Бургас-Александруполис" да бъде построен, но седемгодишните терзания на България - трябва ли и може ли да се прокарат тези 300- километра тръби - можеха да побъркат всекиго, още повече Путин, който в подобни случаи никога не е проявявал голямо търпение", добавя московският всекидневник. Русия според него "убива два заека с един изстрел - освен "Южен поток" получава тръбопровод".
"При това не може вече да се смята за погребан и проектът "Бургас-Александруполис": вчерашните съобщения от Милано най-вероятно ще направят тревожно впечатление на българите", прогнозира "Комерсант".
След острото смърмряне от страна на Путин София редовно заявява, че няма финансови ресурси за енергийни проекти, включително за изграждане на "Бургас-Александруполис", отбелязва в. "Время новостей". Изданието цитира Михаил Барков, вицепрезидент на руската "Транснефт", според когото "българската страна все не може да реши дали се оттегля от проекта или не.
Същевременно България отказва да го финансира, не се внасят дори най - незначителните суми за решаване на технически въпроси".   
Президентът Дмитрий Медведев днес е на официално посещение в Белград и сред основните въпроси ще бъде обсъден проектът "Южен поток", пише електронното издание "Газета". Очаква се Белград да демонстрира ефективността на предоставените гаранции за участието си в "Южен поток" - това може да е негласно условие
Москва да му отпусне заем от 1 милиард долара, посочва руски експерт.
"Напоследък перспективите на "Южен поток" изглеждат по-мъгляви, по-специално заради позицията на държави като България и Унгария. Затова позицията на Сърбия ще бъде изключително важна за съдбата на проекта и може да повлияе върху позицията на други страни от Балканския регион", изтъква аналитикът пред "Газета".
БТА