Турция през 2023 година

Проф.д-р Ихсан Дагъ, в. Заман
ЕС отсъства в програмата за развитие на Турция "Визия 2023". В умовете и сърцата на тази цел сякаш е сложен край. Продължава търсенето на алтернативи. Една от тях е Шанхайската организация за сътрудничество, която, според министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган, е "много по-добра и силна".
Въпреки това, само до преди няколко години както управляващите кръгове, така и общественото мнение бяха изключително възприемчиви към западната критика за "изместването на оста" на Турция. При това се говореше, че "изместване на оста" не се наблюдава и отношенията на Турция със западните съюзници са дълбоки, непоколебими и безапелационни.
Днес атмосферата се промени. В правителството се укорени мнението, че нямаме нужда от ЕС. И това не е безпочвено: икономиката расте с рекордни стойности, увеличава се износа, свива се дефицита по текущата сметка. Докато редица икономики на страните-членки на ЕС са обхванати от дълбока криза, Турция сякаш успя да я избегне. Самочувствието е на висота. Разпространява се идеята: "Можем да минем и без ЕС". Активизацията на търговските връзки се премества от Европа в Азия и Близкия Изток. Още повече, че това отговаря на световните тенденции. В икономически план се издига Азиатско-Тихоокеанския регион.

В създалата се световна конюнктура отново набират сила позабравените в течение на няколко години тези за разпадането на западната цивилизация. Тези, които разглеждат Запада като "алтернатива" на собствената си идентичност, сега насочват Турция на Изток. Това е предпочитание, което е съпоставимо със столетната модернизация на Япония и идеите на десните консервативни кръгове, възхищаващи се на икономическото развитие на "азиатските тигри" през последните години: в процеса на модернизация да останем себе си. Днес отново става актуален подхода на "самобитната модернизация", който присъстваше в теоретичните построения на Зия Гьокалп и Мехмед Акиф. Той може да бъде обобщен по следния начин: от световния опит взаимстваме науката и технологията, съхранявайки нашата култура и цивилизация.
Съществува ли в лозунга "модернизация при запазване на самобитността" демократизацията като цел и практика?
Смятам, че за всички е очевиден фактът, че риториката от типа: "ние приличаме на нас самите", "особените условия в Турция", "характерната за нас система" - не е донесла по тези земи демокрацията. В какво се различават често повтаряните изявления на Партията на справедливостта и развитието за "нашата цивилизация" от гореизброените изказвания, принадлежащи до голяма степен на кемалистите? Както изглежда при формирането на принципите и институтите на политиката ние се отклоняваме от "Вселената" по посока на авторитарното, характерно за нас устройство.
Веднага след като консерватизмът отново започва да се определя по оста на "цивилизацията" все по-привлекателни се оказват "незападните" алтернативи. Както се отбелязва, това е конюнктурно и прагматично предпочитание на консерваторите в период, когато "западният проблем" не беше преодолян, и положителната позиция спрямо ЕС от последните години се откъсва от държавата с кемалистка структура. В тази връзка става ясно, че потребността от механизми за защита и управление на промените, които би осигурил ЕС, вече я няма. Ситуацията е ясна: тези, които се опитват да потиснат правителството с незаконни антидемократични методи, са претърпели поражение. Следователно преговорният процес за влизането в ЕС е загубил значение.
От тук следва, че ние можем да продължим своя път благодарение на нова регионална организация, "отговаряща на нашите ценности"! В тази организация няма нито една "демократична" страна. По-рано се твърдеше, че дясноцентристките лидери искат да превърнат Турция в "малката Америка". Вероятно днес целта е да станем Китай. А именно държава, която стремително развива своята икономика, в икономическо и технологично отношение се интегрира в света, благодарение на икономическата си сила преуспява и се превръща в независима и неприкосновена, притежаваща регионални и глобални амбиции страна. Нещо повече, всички отдавна говорят за отсъствието на демокрация в Китай, нарушаване на човешките права, но на никой не му е по силите да наложи на Пекин да реши тези въпроси. В китайската икономика се правят огромни инвестиции, развива се търговията, между другото никой не се осмелява да се намесва във вътрешните работи на Китай!
Изглежда, Турция също е избрала този път: вместо демократизация се отдава предпочитание на "самобитната модернизация" и политическата независимост. Навлезли ли сме вече в периода, когато целите по развитието на демокрацията са отишли на заден план, и в приоритет се е превърнал икономическият растеж и натрупването на сила, макар и при отсъствието на демокрация? Можем ли да смятаме като отражение на тази алтернатива приветствието по адрес на "шанхайската шесторка" и играта ва-банк по отношение на ЕС? /превод БГНЕС
Професор доктор Ихсан Дагъ е изтъкнат турски учен международник и публицист. Неговите книги са издадени на турски и английски език. Той е колумнист на вестник "Заман", където е публикувана статията.