Турция търси помощ от НАТО & отвори база „Инджирлик“

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг свика във вторник извънредно заседание на Северноатлантическия съвет - посланиците на 28-те страни в НАТО. По искане на Турция Съветът на НАТО ще разисква проблеми на сигурността след самоубийствения атентат миналата седмица в турския град Суруч, в който загинаха 32 души, и последвалите турски военни действия срещу Ислямска държава и Кюрдската работническа партия (ПКК), предаде Ройтерс.
НАТО съобщи в декларация, че по искане на Турция Северноатлантическият съвет ще се събере на консултации по силата на член 4 от Вашингтонския договор. "Турция поиска заседанието поради сериозността на ситуацията след ужасяващите терористични атаки през последните дни и за да информира съюзниците за мерките, които предприема. НАТО следи внимателно развоя на събитията и е солидарна с Турция", се казва в декларацията.
Член 4 от Вашингтонския договор предвижда членовете на НАТО да поставят проблеми за обсъждане на политически консултации. От създаването на съюза през 1949 г. той е бил задействан в редица случаи, например от Турция през 2003 и 2012 г. и от Полша през 2014 г. Член 4 гласи: "Страните ще се консултират заедно, когато по мнението на някоя от тях, териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя от страните е застрашена".
Както е известо преди дни Турция разреши на водената от САЩ международна коалиция да използва военната база Инджирлик за въздушни удари срещу „Ислямска държава". Решението за това бе съобщено лично от премиера Ахмет Давутоглу, който каза също, че турските военновъздушни сили също ще се включат в операциите срещу „Ислямска държава". Това е първия път, в който Анкара обявява официално, че нейни войници ще се ангажират пряко с военни операции срещу „Ислямска държава" в Сирия и позицията й се разглежда като важна промяна в досегашната политика на Турция срещу Сирия, идваща дни след кървавия атентат в град Сурудж.
Съгласието на Турция да разреши на САЩ да използват турската територия за въздушни атаки срещу „Ислямска държава“ се дискитури усилено от медиите. Според „Вашингтон пост“, цитиран от БТА това е сигнал за голяма промяна в политиката на твърде въздържания досега американски съюзник в НАТО. Решението на Анкара да позволи американски изтребители да използват военновъздушната база „Инджирлик“ в Южна Турция е елемент от широк план за сътрудничество, замислен още преди 9 месеца. В момента се обсъждат и са в процес на финализиране и други елементи на този план, например разширяване на зоната на американските въздушни удари към западната зона на 900-километровата турско-сирийска граница и използване на турски наземни военни наблюдателни постове за насочването им. Според „Вашингтон пост“, който цитира високопоставен анонимен източник от американското правителство, решението за „Инджирлик“ е било съгласувано в телефонен разговор между президентите на двете страни – Барак Обама и Реджеп Ердоган.
Използването на базата в Инджирлик, на 100 км от северозападния сектор на сирийската граница, ще позволи на американските пилоти и на въоръжени безпилотни самолети да действат много по-бързо и по-ефикасно срещу мишени на „Ислямска държава“ в крепостите им в Северна Сирия, твърдят американски официални представители. Сега самолетите излитат от Ирак, далеч на изток от Сирия, от Йордания и от арабски страни в Залива, които са част от коалицията срещу ИД. „Вашингтон пост“ цитира турския вестник „Хюриет“, според който американските удари от „Инджирлик“ ще започнат през август. Досега Турция отказваше по-значително участие във войната срещу ИД поради опасения от политиката към Сирия на правителството на Обама, пише „Вашингтон пост“.
Дали Анкара е успяла да издейства някакви отстъпки от САЩ във връзка с тези опасения засега не е ясно. Тя нееднократно е заявявала, че иска Вашингтон да се фокусира не само върху борбата срещу ИД, но и върху отстраняването на сирийския президент Башар Асад, в когото вижда свой главен враг в Сирия. Турция настоява и за създаване на буферна зона за сигурност в района, гарантирана с въздушна защита, което би позволило да бъдат върнати обратно в Сирия поне част от двата милиона бежанци, прехвърлили се на турска територия. Не е ясно дали обсъжданото в момента американско-турско споразумение ще включва създаване на такава зона за сигурност, но засиленият контрол над цялата граница ще съдейства на усилията да не се позволява на джихадисти да се прехвърлят през нея.
За еволюцията на турската политика допринесоха и значителните успехи на сирийските кюрди в борбата срещу ИД в Северна Сирия източно от Кобане, т.е в далечния източен сектор по границата, отбелязва вестникът. През последните седмици т.нар. Отряди за защита на сирийските кюрди установиха контрол над обширни територии, затвърдявайки кюрдския контрол над земи, които според турските опасения маркират началните очертания на нова кюрдска държава. Това стана с помощта на американски въздушни удари, което изправя Турция пред риска да загуби контрол над процесите по цялата граница.
Установявайки по-тесен контакт с предвожданата от САЩ коалиция, Турция може би се стреми да предотврати нови кюрдски завоевания в източния сектор на границата и да гарантира по-силна подкрепа за сирийските бунтовници в западния сектор, отколкото би било възможно, ако Анкара строи настрана от водещата се битка, подчертава „Вашингтон пост“.

снимки:Incirlik Air Base