Търговия с квоти за CO2 в Европа

На фона на нарастващите безпокойства, свързани със световното затопляне, циментов завод в Южна Белгия изоставя въглищата и преминава на по-нетрадиционни горива - стари гуми, пластмаса, канализационна утайка, градски боклук, кости от добитък, информира АР. Резултатът е по-малко отделяне на въглероден диоксид, а в Европа по-малкото въглероден диоксид струва повече пари според прехвалената схема на ЕС, която позволява на промишлеността за търгува с емисиите въглероден диоксид както с всяка друга суровина. Дали обаче търговията с квоти за въглероден диоксид наистина намали емисиите, предизвикващи парников ефект в Европа? Мненията са различни, но оценката днес сочи, че системата досега води до повече обещания, отколкото резултати. Повечето анализатори обаче посочват, че тя е причина европейците да променят начина си на производство на стоки, на електроенергия и начина, по който правят бизнес. Европа се бори от 20 години с емисиите газове, замърсяващи околната среда, като е направила повече от всеки друг в това отношение. До 2010 г. емисиите вредни газове намаляха със 17% спрямо приетата за референтна 1990 г. Старият континент лесно ще покрие целта си за намаляване с 20% на вредните емисии до 2020 г. Ако Европа увеличи
енергийната си ефективност в края на това десетилетие, емисиите вредни газове ще бъдат намалени дори с 25%. Преди шест години, засилвайки натиска върху най-големите си замърсители, ЕС започна търговията с квоти на вредни емисии, която цели да принуди електроцентралите и заводите от тежката промишленост да намалят вредните газове или да плащат за тях. Европейската система за търговия с емисии (EU ETS) обхваща около половината от вредните емисии, като останалите се изпускат от автомобилите, домакинствата и всекидневния живот. Около 12 500 предприятия или електроцентрали получиха определен набор от права за вредни емисии. Те би трябвало да получат по-малка квота, отколкото се нуждаят, което ще ги накара да инвестират в технологии за намаляване на въглеродния диоксид. Тези, които изпускат вредни газове над квотата си, могат да си купят квоти от предприятията, които изпускат по-малко. Оттогава почти неуловимият замърсител въгрероден диоксид може да се търгува като фючърсите на медта и царевицата. Миналата година търговията с квоти е надхвърлила $120 млрд. чрез банки, търговци или стокови борси. Кредит, който представлява около един тон въглероден диоксид, се е търгувал средно за около 15 евро ($21), докато ядрената криза в Япония не качи цената до 17 евро. В резултат на това предприятията, които са обхванати от схемата, са изпуснали 11% по-малко въглероден диоксид, отколкото през 2005 г., а нивата на производство са се върнали до около 98% от производственото равнище през 2005 г. след двугодишната рецесия. Критиците обаче казват, че слабите места на схемата, заедно с рецесията, която забави промишлените темпове, лиши системата от много от стимулите за преминаване към по-екологично производство. Според тях икономическият спад е главната причина за по-чистото небе. Вместо да усетят финансово ужилване, някои компании, включително някои от най-големите замърсители, правят неочаквано големи печалби. Енергийните компании получиха безплатни въглеродни разрешителни, но те увеличиха електрическите такси сякаш са платили пазарна цена за разрешителните си и си прибират допълнителната печалба. Много компании получиха прекалено големи квоти, което често е резултат от мощно промишлено лобиране в правителствата, които дават разрешителните.