АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Показателят, който отразява динамиката на международния търговски баланс, представлява разликата между износа и вноса на стоки, се посочва на официалния онлайн портал на ЕС.
Според данните износът на стоки е 3,4102 млрд. евро за септември, като намалява с 246,3 млн. евро (6,7 процента) на годишна база. За януари - септември т.г. износът е 31,8663 млрд. евро (31,8 процента от БВП), което е с 1,0142 млрд. евро (3,1 процента) по-малко в сравнение със същия период на 2023 г.
Поантата на срещата на АТИС в Перу е откриването на мегапристанището в Чанкай, способно да приема най-големите търговски плавателни съдове, намиращо се на 45 мили северно от Лима, което вероятно ще има колосални икономически, но и геополитически последствия.
Дефицитът при търговията със стоки на Япония възлиза на 2,41 трилиона йени (15,67 млрд. долара), което представлява ръст от 86,8 на сто спрямо предходната година. Японският износ нараства с 5 процента до 52,22 трилиона йени (339,52 млрд. долара), а вносът се увеличава със 7,1 процента до 54,64 трилиона йени (355,39 млрд. долара).
През периода януари - август 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 3.4% спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 36 269.0 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 62.3% от износа за държавите - членки на ЕС.
Излишъкът ще достигне почти 1 трилион долара в края на 2024 г., ако продължи да се увеличава със същия темп на нарастване. Той се е повишил до 785 млрд. долара през първите 10 месеца на годината. Това е най-високото равнище на показателя за периода януари-октомври, откакто се води подобна статистика.
Общите разходи на Рияд са достигнали 339 млрд. риала през отчетното тримесечие, като страната продължава да влага много е програмата си "Визия 2030", която трябва да диверсифицира икономиката й, осигурявайки алтернативи на зависимостта от петролния сектор.
Проектобюджетът на България за 2025 година ще бъде с 3 процента дефицит, каза на 28 октомври служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова след заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Очакваният отрицателен резултат в размер на 4 млрд. лева по салдото по консолидираната фискална програма (КФП) представлява 2 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната.
В мотивите към законопроекта за държавния бюджет за настоящата година е заложен индикативен размер на дефицита по КФП за годината в размер на 6,2 млрд. лв. (3 на сто от прогнозния БВП в макрорамката на бюджета).