Търгът за БТК приключи, цена = 330 млн.евро

В петък рано сутринта е завършил търга в Лондон за продажбата на БТК.  330 милиона евро за “Виваком” ще плати Спас Русев, който е обявен за победител, съобщава он лайн изданието на 24 часа. Източник от Фонда за гарантиране на влоговете потвърди за същото издание, че държавата ще търси активи от компанията. Кандидатите в търга бяха двама - българинът Спас Русев и гъркът Панос Германос. До продажбата се стигна, след като акционерите на "Виваком" - Цветан Василев 43,33%, ВТБ през лондонското си звено "ВТБ капитал" с 33,33% и други кредитори на компанията с 23,33% дял в нея, не успяха да върнат мостов заем от 150 млн. евро, отпуснат от руската банка ВТБ. Парите трябваше да бъдат възстановени на 22 май 2015 г. Източник от Фонда за гарантиране на влоговете заявява, че внимателно се следи развитието на търга в Лондон, тъй като Фондът ще търси активи и пари от "Виваком", които са изтекли от КТБ и с пари на вложителите е закупен делът на Цветан Василев. Източникът ни напомня, че вероятно става дума за около 150-160 млн. евро, които са излезли от КТБ и с парите е закупен дела на Цветан Василев.

Ето коментара на финансовия журналист Мирослав Иванов от 18 ноеври в неговия блог miroslavivanov.com:

Играчът с може би най-сериозната оферта за БТК - консорциумът, воден от Schneider Media, няма да участва в наддаването утре. Така в търга ще се явят двама участници, а победителят очаквано ще бъде Спас Русев. Това са резултатите в гонката с предизвестен победител ден преди последното раздаване. 

В директен разговор представител на консорциума, воден от Марк Шнайдер, не потвърди, но и не отрече, че няма да се явят на назначения за утре търг. По думите му обаче те никога не са имали и нямат намерение да участват в наддаване на всяка цена, при това с предварително ясен победител. Според източници, запознати с процеса обаче, решението вече е взето на най-високо ниво в консорциума и офертата, която беше разпространена вчера вече не е валидна. 

Една от причините е липсата на гаранция от страна на държавата, че след изплащането на 175 млн. евро към Фонда за гарантиране на влоговете България няма да има каквито и да е претенции към новия собственик и ще вдигне всички възбрани и запори върху активи и акции. Сумата към Фонда се дължи заради кредитите от КТБ, с които компании са придобили акционерен дял в люксмебургската компания InterV Investments S.á.r.l., чрез която посредством няколко дъщерни дружества се контролира собствеността в БТК. Именно акциите на InterV са обект на продажбата на търг заради мостови заем към VTB Capital, която е и непряк номинален акционер в дружеството чрез компанията Crusher Investment Limited.

Представителят на Шнайдер сподели, че в хода на разговорите с държaвата не е забелязал тя да има свой фаворит в търга, с което не потвърди тезата, че Русев си е осигурил предварителна политическа протекция за сделката. Но от друга страна представителите на държавата са показали изненадваща пасивност. По думите му ситуацията изглежда така, сякаш властта чака да види накъде ще задуха вятърът, дали ще има скандал около сделката и тогава ще реши как да действа. 

Това в значителна степен съвпада с общия стил на управление на Борисов  и звучи достоверно. Но пък тази пасивност на държавата се оказва сериозна спирачка за участниците, които не са убедени в политическата стабилност в страната. 

„Нашата стратегия в тази сделка беше ясна – ние искаме да придобием цялата платформа, да се разплатим с всички заинтересовани страни, да си спестим последващи съдебни процеси и да се концентрираме в развитието на Виваком“, обясни представителят на Шнайдер. Той не потвърди, че в консорциума са имали разговори и с настоящите акционери в InterV Investments S.á.r.l., но конкретиката в офертата показва, че такива контакти най-вероятно е имало. 

А това може да се окаже, че е една от причините за мълчаливото саботиране на предложението на Schneider Media. В него е предвидено разплащане и към най-големия миноритарен акционер Цветан Василев (който по неговите думи е и мажоритарен, защото притежава и дела на VTB). 

По информация на „Капитал“, която не е потвърдена от мой източник, едно от условията да се получи одобрение от най-високо ниво в България за който и да е участник, е било при оферирането категорично да няма опция Цветан Василев да получи каквото и да е „ресто“ от сделката. 

Според двама от участниците в процедурата, един от които оттеглил се на много по-ранен етап и втори, останал почти до края й, процедурата е много спорна, с проблеми и подводни камъни на всяко ниво. На първо място отказът от предоставяне на възможност за дюдилиджънс е накарал много от потенциалните купувачи да се откажат. „Трудно е да оферираш 300 млн. евро над дълга на компанията и срещу това да не знаеш какво точно получаваш“, коментира един от тях. Според втория отсъствието на държавата от масата на преговорите е било достатъчен знак за оттегляне, тъй като сделката е с голям политически риск. 

Милен Велчев продава, Спас Русев купува. Да живее Монако!

Така след всичките перипетии и спънки, заложени най-вече от продавача VTB Capital и от тромавите действия на държавата, краткият списък на кандидатите се свежда до само двама – Русев и Германос. Източници около сделката обаче са категорични, че Германос няма никакви сериозни намерения и участието му е просто да легитимира търга. 

Вратата към БТК е широко отворена само за Спас Русев, който има подкрепата, включително и финансовата, на самите продавачи.

 

 

По темата може да се види още коментара на Илиян Василев от 18 ноември.

Виваком - бурята предстои Илиян Василев, личен блог, Фактор.бг

Двете публикации в руските медии на спорещите в България страни и стоящите зад тях кръгове в Москва - съответно в Лента.ру и вестник Комерсант показват една важна особеност на българо-руските отношения. Важни решения за България често се вземат в Кремъл, който арбитрира между спорещи чрез своите проксита в България руски олигарси - политици или бизнесмени. Не е за пръв път - спомнете си сагата на Петрол преди години.
Българската държава обикновено нехае - или защото водещи хора "на върха" са заинтересовани - така беше по проекта Белене и Южен поток, или са достатъчно сплашени, че срещу тях могат да се предприемат действия. Не търсете идеология, търсете пари, власт, влияние. Още по-малко братски чувства или славянска солидарност.
Не твърдя, че и руската страна не е страдала често при опитите си да изгради частни политико-икономически схеми за реализация на определени проекти под егидата на национални интереси.
Възприеманата като задължителната намеса на президента Путин във всяка една от тези битки между неговите боляри не е абстракция, но в повечето случаи е мит, с който спорещите страни се замерят. Нещата обикновено се договарят на по-ниско равнище. След това, ако все още има нужда, се търси благословия в Кремъл за победата на вече спечелилия. Само в редки случаи - когато са престъпени по-висши интереси - картите се пренареждат след "заповед от горе".
Това, че някой иска да изкара пари от препродажбата на силно подценен актив, за наша с Вас сметка, не е новост за българския бизнес. Това е бърза и лесна печалба - няма сила на този свят,която да попречи на родни "бизнесмени", особено на онези, които могат да осигурят и политическа подкрепа за подобни сделки.
Общото правило в случая е да се "прецака" държавата, този път с близо 200 милиона евро, като вместо към държавния бюджет тези средства се пренасочат към конкретно частно благоденствие. Трябва да отчитаме факта, че след краха на Белене и Южен поток пресъхнаха финансовите потоци към задкулисието. За това кръговете около Кой? и Ко имат остра нужда от генератор на кеш, който да им поддържа жизнените системи. Те просто ще източат Виваком и след време ще го захвърлят като непотребна вещ. Точно както направиха с КТБ и вероятно скоро с една банка. Хищници.
Държавата нехае, макар, че може да спре процеса, да го рестартира по свои правила и да го контролира отблизо така, че да създаде максимална прозрачност и конкуренция, за да извлече максимални ползи. Така ще се подобри и имиджа ни като страна в която има правила и процедури.
Пак държавата, чрез Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите има интерес от максимална капитализация на активите в масата на несъстоятелността на КТБ за да може да си върне кредита. Иначе той ще мине към графата "несъбираем" изцяло или частично и сметката ще се окаже в нашата пощенска кутия.
Още по странно е мълчанието на държавата пред вид на последствията от преминаването на един от ключовите активи, финансирани с кредит от КТБ в ръцете на спорни инвеститори. Дори с невъоръжено око се вижда, че ще има негативни последствия за националната сигурност. Все пак през БТК, сега Виваком, и НУРТС преминава не само радио и ТВ комуникационната инфраструктура, но и основната част от интернет трафика и обмена на метаданни. Да не говорим за зависимостта на армията и службите на сигурност.
Мълчанието на правителството е силно притеснително, а разграничаването на премиера от президента по линията на "ястребите" и хибридната война - от чийто контекст е сделката за Виваком - е още по-опасно. Защото именно договорената зад кадър и при бездействието на българското правителство смяна на собственост при лесно доказуеми щети за бюджета и националната сигурност си е перфектен израз на хибридно въздействие - държавата е блокирана без видимо усилия отвън, а от вътре. Институциите не действат.
Но бурята тепърва предстои. 
Всяка смяна на собственост ще мине през санкция на ЕК. Да не говорим за НАТО.  Спорът между Пеевски, вече със съюзници от "дясно", и Цветан Василев, като местни проксита на ВТБ и на Константин Малофеев никога не е било спор между частни акционери, защото и преди и сега зад тях стои друга държава. И Малофеев и ВТБ се намират под санкционен режим. Държавата България носи отговорност за прилагането на тези санкции спрямо ВТБ /тя де факто се опитва да рефинансира сделка/, така и спрямо Константин Малофеев и негови представители. Държавата има какво да прави по темата. Нещо повече, тя вече е направила нужното за обезпечаване на своите интереси, като е блокирала разпореждането с акции във Виваком.  Въпросът е дали ще опровергае досегашните си действия по блокирането на акции като приемем играта на частните интереси като правомерна и допустима.
Няма съмнение, че сме свидетели на умишлено лоша процедура по продажба, организирана от ВТБ. Компаниите не са допуснати да направят обичайните проверки на състоянието /дю дилижънс/ поради което офертите на сегашните участници са под условие или индикативни.
В момента тече продажба на сръбския телеком, където мултипликатора по ЕБИТДА е значително по-висок. ​Пасивната позиция на България по очевидно непрозрачна сделка е не само удар върху репутацията ни, но и усилва усещането за лоша инвестиционна среда, което не само вече отблъсна първокласни инвеститори, но изпраща лош сигнал към нови инвеститори.​ За сведение при аналогични ситуации, европейските правителства са блокирали придобиванията на важни компании от руски инвеститори, когато има опасения за неблагоприятни последствия върху националните интереси, така и върху колективната сигурност - ЕС и НАТО.
Например, Великобритания в края на 2014 отказа на LetterOne (от групата на Михаил Фридман) да придобие от немската RWE стратегически активи - нефтени полета в Северно Море.  ЕС през март 2015 блокира строежа в Унгария на нови атомни мощности от Росатом. Да не говорим за хилядите замразени или блокирани сделки с участието на санкционирани лица.
Най-нерадостното в случая, че унищожителните битки вътре в българския политически и бизнес елит водят до усилване на уязвимостта ни спрямо хибридни въздействия и обезценяване на активите ни, от което се възползват всякакви инвеститори - хищници и други неприятели.
И това е така, само защото държавата отсъства като самостоятелен фактор, а в повечето случаи се явява на страната на една от спорещите страни.
Времена, нрави.