У нас - дефицит на технически специалисти

Българските работодателски организации алармираха, че има дефицит на технически специалисти на трудовия ни пазар и настояват за държавни стипендии за инженери и технолози. Експерти по кариерно развитие също предупредиха, че през следващите години се очаква засилено търсене на всякакви инженерни специалисти: биомедицински инженери, 3D инженери, скейт парк инженери (изготвят дизайн за скейтъри и площадки), оптични инженери, машинни и електро-инженери, инженери автоматизация, инженери продажби, инженери химици, предаде БТА.

Според данни на компания за човешки ресурси се забелязва растящ недостиг на инженерни кадри в световен мащаб. Проучване на NFAP (National Foundation For American Pоlicy) огласи, че 70 процента от редовните аспиранти в електро-инженерните науки в САЩ са чужденци. Процентът на чужденците в индустриално-инженерните, химико-инженерните и механико-инженерните науки е повече от 50 на сто. Подобно е положението и на "фронта" на физиката - усеща се дефицит на специалисти физици, както в световен мащаб, така и в нашата страна. От Съюза на физиците в България съобщиха преди дни, че училищните ръководства вече трудно намирали преподаватели по физика, най-често предметът се преподавал от учители, чиято първа специалност е химия или биология.

"Новите поколения от развитите страни като че ли избягват специалности, които са трудни за изучаване. Има недостиг на родени в САЩ американци, които искат да се занимават с физика или с инженерни науки. Една от причините за този отлив е слабата подготовка по математика и природо-математическите науки като цяло в повечето от средните американски училища, дългите години учене в техническите специалности и сравнително ниските доходи след дипломирането, сравнени с възможностите пред завършилите финанси, банково дело, медицина. Академичната политиката в САЩ е за незаетите места в инженерните специалности да се търсят студенти от англоезични страни като Индия, Пакистан, а вече и от Китай" - разказва за БТА Свилен Костов, професор по физика в Georgia Southwestern State University в Америкус, Южна Джорджия. Костов преподава физика, астрономия и води курс по програмата pre engineering. Работил е и като старши инженер във VSEA. Възпитаник е на Факултета по физика в СУ "Свети Климент Охридски".

Когато проф. Свилен Костов е бил студент в СУ, в началото на 80-те години, курсът им е наброявал над 200 души, повечето от които преди това са завършили математически гимназии.

"Да учиш физика тогава се смяташе за много престижно - спомня си професорът. - Имаше йерархия от различни подспециалности - за най-престижна се смяташе теоретичната физика на елементарните частици, после физика на твърдото тяло, а за най-неатрактивни приемахме специалностите инженерна физика и физик-педагог."

Сред сегашните студенти на Костов в програмата pre engineering преобладават момчетата. "В Южна Джорджия, която е част от т. нар. Пояс на Библията, все още е силен стереотипът на мислене, според който мъжете са по-подходящи за инженери, а жените - за медицински сестри", разказва професорът. Програмата, по която преподава се състои от 2-3 години в обикновен колеж - така се дава възможност на младите хора да разберат дали наистина имат интерес и способности да бъдат инженери.

"Немалко от студентите отпадат още в първи и втори курс, не издържат на напрежението и продължават по други, по-лесни пътеки: бизнес администрация, интернет оборудване, психология. Тези, които изкарват пълния курс, се прехвърлят след третата година в инженерни учебни заведения, насочват се предимно към Джорджия Тек Унивърсити - елитен инженерен институт в Атланта, с който имаме договор за сътрудничество. Там продължават поне още 3 години, за да вземат диплома за бакалавър по инженерни науки, със съответното профилиране - механо, химично, строително", споделя факти от практиката си Костов. Наблюденията му са, че реализацията на дипломираните инженери в САЩ зависи от ранга на университета, успеха им, пазара на труда и от това дали са успели да създадат контакти с работодатели по време на следването си.

Между физиците аспиранти на Костов има и българи. Професорът подкрепя Съюза на физиците в България, който наскоро предложи обучението на учителите по физика да се превърне в защитена от държавата специалност. Миналата година броят на приетите студенти във Факултета по физика в Софийски университет е рекордно нисък - малко над 60 души. Преподавателите от физическия факултет смятат, че се е скъсала връзката със средното образование, защото в училище часовете по физика са крайно недостатъчни, в кабинетите по физика липсват достатъчно уреди и пособия и затова е логично после децата да нямат готовност и желание да продължат образованието си с тази специалност. Те просто нямат време да обикнат физиката. Митът за тежкото следване допълнително отблъсква кандидатите. Позициите, на които могат да бъдат назначени у нас след като получат дипломите си, са ограничени, заплащането е ниско, казват експертите.

Над 90 на сто от физиците, завършили образованието си в страната ни напускат България и потеглят към няколко предпочитани дестинации: САЩ, Канада, Русия, Китай, Западна Европа, огласиха миналата година преподаватели от СУ. Те изказаха съжаление, че у нас все още няма мониторинг на движението на завършилите висше образование българи и е трудно да се проследи какво се случва с "мозъците" на България - къде отиват, колко остават в страната, колко се завръщат обратно в нея.

"Светът говори за четвърта индустриална революция и всяка страна трябва да знае с какви кадри разполага и какви мерки трябва да вземе, за да ги задържи", смята проф. Свилен Костов. Той призовава държавата и обществото целенасочено да работят за престижа на научните кадри: "Вижте какво направиха филмите от поредицата "Гениите", които излъчва "Нешънъл Джиографик" - показаха интересната страна на научните занимания и милиони младежи започнаха да мечтаят да тръгнат по пътя на Айнщайн. Ако медиите пишат за учените, колкото за хората на развлекателната индустрия, факултетите на техническите специалности ще се препълнят."