Угърчинският сиренар. От поляните до пазара

Ива Стойкова, Кармелита Денева, специални пратеници на EconomyNews.bg и Region.bg в Угърчин
„Млякото е като жената, трябва да му се угажда”, казва Дачо – майсторът, който прави едноименното сирене в Угърчин, докато ни показва малката мандра. Сиренето „На Дачо” – краве, овче и смес, е съчетание на дългогодишния опит на технолога и специалното му отношение. Това е съществената разлика между фермерското и индустриалното сирене – едното се прави под строги правила – време, пропорции и т.н., а другото изисква внимание, индивидуален подход, без да се прави компромис с хигиената и качеството. Така и Дачо, следи внимателно процесите и не просто прави сирене, а твори.

За да го има сиренето на Дачо обаче, е нужна енергията на Стоян Пелтешки, собственикът на фермата и мандрата. Дипломираният икономист и съпругата му, която е учителка, от три години се занимават с отглеждането на крави и овце – местна угърчинска порода, както се шегува Стоян. Мандрата се помещава в родовата му къща, останала от дядо му и строена през 30-те години на миналия век. Именно живият спомен за детството, кравичките и другите животни в малкото стопанство, вдъхновяват Стоян Пелтешки да се впусне в това начинание и да увлече във фермерството и съпругата си – Дидето, както нежно я нарича той. Днес разполагат с  14 крави и 350 овце. Оборите и пасищата се намират на възвишение над селото, откъдето се открива чудна гледка, а дотам се стига по черен път. Горе също си има отговорник, но работниците често се сменят. Има текучество, малцина са тези, които искат да се занимават с животновъдство, трудно се намират, най-често са от малцинствата, но те, от своя страна, верни на номадския си дух, не се задържат повече от два-три месеца. „Свикнах вече”, откровен е Стоян. Всъщност неговият проблем с работниците, по-точно с липсата им, споделят и други фермери. Например, фермата в Добродан, която също е подпомагана от „Биоселена” и Българо-швейцарската програма, наема бивши затворници. И все пак фермата на Стоян Пелтешки дава препитание на 11 души, седмина от които са от Угърчин, общината с най-високия процент безработни в Ловешка област – над 50%.

Иначе, животните от ферма „Угърчин” се отглеждат пасищно. В близост до фермата е защитена зона Студенец – един от най-добре запазените карстови комплекси в България, където каньоните се редуват с пасища, ливади, крайречни гори. Стоян е убеден, че поддържането на традиционното пасищно животновъдство опазва природата. А в района има грабливи птици, синявица, черен щъркел… Мястото е обявено за Натура 2000 зона и заради гнезденето на световно застрашения ливаден дърдавец. Близостта до зона от Натура 2000 не е пречка, а възможност и гаранция според Стоян Пелтешки фермата му да продава продукцията си с по-висока добавена стойност заради запазената природа. Както и други фермери от районите на Натура 2000 и той е убеден, че бизнес моделът му зависи от устойчивото използване на природните ресурси и най-вече от начина, по който поддържа пасищата си. Част от годината овцете прекарват на пасищата, стопанисвани от фермера в Каварна.

От млякото през сиренето до пазарите

Още в началото на приключението си, Стоян отива при своя роднина Дачо, който по онова време, по думите му, прави сирене за децата си, и го убеждава да му покаже каква е технологията. В младата ферма няма кой знае какви условия и оборудване, но сиренето става. Постепенно потягат къщата, обособяват помещенията за мандрата, набавят пастьоризатор, вана и другите необходими съдове и машини. От 26 юни 2015 с помощта на ФБЗ „Биоселена” в рамките на проект „За Балкана и хората” има регистрация по Наредба 26 на МЗХ. Експертите от фондацията съдействат и за участието на фермерското сирене от Угърчин на различни изложения и пазари. „И започнаха едни турнета”, споделя Стоян Пелтешки с присъщите му ведрост и чувство за хумор.

Сиренето си продават от мобилна хладилна витрина на фермерски пазари и изложения в София и страната. Най-силни според Стоян са били Коледното и Великденското издание на Фермерския пазар в центъра на София, зад храма „Св. Александър Невски“. Сиренето вече е познато и в Каварна, Варна, Бургас, Пловдив.

„Нужни са повече фермерски пазари и то постоянно действащи пазари“, убеден е Стоян. „Работата е много тежка и лесно няма, но който иска, успява“, казва той. И си дава седем години, за да оформи успеха си, да е устойчив.

Изразено в цифри, нещата за фермата изглеждат така. За последните 12 месеца цената на суровото мляко се е увеличила с 62% в сравнение с тази, на която тя щеше да бъде продадена на изкупвачи. За този период фермата е преработила 39 523 л краве мляко и 7 666 л овче мляко. Произведени са 5 949 кг краве сирене и 2 010 кг овче сирене и е осигурен допълнителен приход за фермата 29 616.66 лева.

с

За довиждане пожелаваме успех на Стоян, а той отвръща: „Спокойствие! Спокойствие ни е нужно, успехът го има...”