Украйна и краят на ерата "Путин"

Алекс Алексиев, председател на Центъра за Балкански и Черноморски проучвания в София, пред Агенция „Фокус”

Фокус: Г-н Алексиев, като стар съветолог, какво бихте казали за целите, които Путин преследва в Украйна, и какви са шансовете му да успее?
Алекс Алексиев: Съветологията помага само за по-бързо разбиране на параноичната страна от поведението на един типичен руски деспот като Путин, както и фактът, че близо четвърт век след провала на великия и нерушим Съветски Съюз, за Кремъла ленинският диктум кто/кого продължава да е основен модус операнди. За съжаление, от другата страна имаме работа с аматьори като Обама, Кери и Сюзън Райс, които нямат хабер понятие от геополитика, а камо ли от Съветология. Сравнете само абсолютно целенасоченото, макар и рисково поведение на Путин напоследък, с това на Кери, който побърза да увери Кремъл, че Америка „няма намерение да влиза в диспут с Русия за Украйна“, с което едва ли не - даде карт бланш на руската агресия в Крим. И след като Путин окупира Крим, сега и Обама и Кери го заплашват че няма да отидат на поредното съвещание на Г-8. По-ефективно би било да го заплашат, че няма да го поздравят за рождения му ден. САЩ никога не са изглеждали до такава степен не в час, колкото под ръководството на тези некомпетентни левичари във Вашингтон. А без Америка, Европа също се лута без посока в лицето на голата агресия на една открито реваншистка сила. Това крие огромна опасност за света.
Фокус: Какво точно мотивира Путин да предприеме този дързък ход, който крие доста рискове?
Алекс Алексиев: Основните причини са две. Победата на Майдан над Янукович и неговата клика значеше, че Украйна тръгва по пътя към Европа. А без Украйна, Путиновата съкровена мечта да създаде едно ново издание на Руската Империя е напълно нереалистична. Второ, и не по-малко важно, една про-европейска и демократична Украйна представлява огромна и постоянна заплаха за неговата лична власт в Русия. Забележете само колко бързо и демонстративно украинските олигарси като Ринат Ахметов и Фирташ обърнаха гръб на Янукович. Путин не може да не си е помислил, че и с него може да стане подобно нещо, ако не спре заразата в зародиш.
Фокус: Какво значи това? Окупиране и може би анексиране на Крим в Русия или и други области на изток като Луганск и Донецк? Възможен ли е опит да смени правителството и в Киев?
Алекс Алексиев: Трудно е да се предскаже, но аз се съмнявам, че Путин наистина иска да започне гражданска воина в страната. На запад, пък, и в централните области, има много украинци, които са патриотично настроени, и няма да се оставят да бъдат смачкани лесно. В Западна Украйна, през цялата война с Германия, и години след това, имаше партизанска воина на така наречените бандеровци, както срещу Вермахта, така и срещу съветската армия. Както предполагам, че знаете, украинските въоръжени сили вече са приведени в бойна готовност от новото правителство, а Витали Кличко предлага да се проведе пълна мобилизация. Някои от по-десните формации като Свобода и Десен Сектор, например, вече се въоръжават. Ако наистина се стигне до масова руска инвазия, и опит да се смени правителството, гарантирани са огромни кръвопролития, без да има гаранция, че Путин ще спечели.
Фокус: От това, което казвате, значи ли, че Путин в момента има само частичен успех в Крим, и че смяна на правителството в Киев няма да е лесно?
Алекс Алексиев: Да, това е, което става в момента, според мен. Но ако позволите да се абстрахираме от текущите събития за момент и да погледнем на нещата от стратегическа гледна точка, и то в перспектива от две-три години, аз бих казал че Путин направи катастрофална грешка с тази военна намеса, за която ще плати с властта си. С други думи, според мен, това, което наблюдаваме, е началото на края на ерата Путин.
Фокус: Бихте ли обяснили?
Алекс Алексиев: Както знаете от други разговори, които сме водили, аз винаги съм смятал управлението на Путин за тип фашизъм, с една висока доза на нарцисизъм от страна на вожда. Това, което става сега обаче, според мен, почва все повече да прилича на чист нацизъм. Правото, което Русия в момента си дава, да анексира чужди територии, под предлога да защитава руски граждани, е без прецедент от времето на Хитлер. Най-близкият исторически паралел на Руската инвазия в Крим е нацисткото анексиране на половин Чехословакия в 1938-а, под предлога да защитават Судетските немци. Тук може би е уместно да отбележим, че народите, които позволяват подобни престъпления да се извършват от тяхно име, плащат с лихва на историята. В резултат на нацистките престъпления през Втората световна война, Германия загуби 40% от територията си, 10% от населението й бяха убити, милиони жени изнасилени и 12 милиона немци от Източна Европа бяха прокудени от родните си места завинаги.
Фокус: Искате да кажете, че и Русия ще плати за путиновата политика?
Алекс Алексиев: Да, и то почти веднага, под формата на икономически упадък. От друга страна, ако главният потърпевш се окаже Путин и неговата корумпирана мафия, което аз вярвам, руският народ може и да спечели от неговия крах, с течение на времето.
Нека да ви дам един по-съвременен пример за това, за което говоря. Американският философ Джордж Сантаяна беше казал навремето, че „тези, които не помнят миналото, са осъдени да го повторят“. Точно това става в момента в Русия. Преди 24 години, Съветският съюз спечели летните олимпийски игри. Перфектен повод за Москва да демонстрира въображаемия си статус на Велика сила и икономически гигант, крепен от нестихващ поток от петродолари, след Арабското ембарго в 70-те години. И какво направи геронтокрацията в Кремъл? Взеха, че изпратиха стохилядна армия в Афганистан, да защитават братския афгански народ от себе си. Олимпиадата, разбира се, се провали. По-важното, войната, показа, че „империята на злото“ не е нищо повече от един колос на глинени крака, готов да поеме пътя си към бунището на историята. И поражението в Афганистан беше точно този тласък, необходим за процеса да стане необратим. Защото, както историята ни учи, една насилствена империя, която не е в процес на раждане, е в процес на умиране.
Тук, приликата с игрите в Сочи и инвазията на Крим е просто фрапираща .
Фокус: Не са ли политическите и икономически условия днес доста по-различни обаче? Тогава имаше Студена война, желязна завеса и т.н., които вече не съществуват.
Алекс Алексиев: Първо, аз бих казал че това, което Путин направи, е първият акт на една нова Студена война, между Русия и Запада, а във всяко друго отношение, днешна Русия прилича на тогавашния СССР. Това важи особено за руската икономика, която, по мое мнение, е в период на упадък, който ще се усили от неминуемите санкции, наложени от Запад в най-близко бъдеще.
Фокус: Не е ли пресилено да се сравнява руската икономика днес с тази на Съветския съюз? Тогава икономиката беше 100% в държавни ръце, сега е най-вече частна.
Алекс Алексиев: Аз ще ви дам фактите, а вашите читатели могат сами да си направят извода дали е така или не.
Путин е на власт от близо 15 години и през цялото това време е работил да постави всички важни сектори на икономиката, отново в държавни ръце. И е постигнал не малко. Според известния икономист Андерс Аслунд, в момента две трети от пазарната капитализация на руската стокова борса се представлява от държавни предприятия. Това не е истинска частна икономика и работи в ущърб на икономическото развитие на Русия, но е абсолютно необходимо, за да може мафиотската система на Путин да работи правилно. Контрол на държавните предприятия дава възможност да се крадат достатъчно пари за осигуряване на политически контрол. За това, игрите в Сочи струват три пъти повече, отколкото биха стрували на Запад и един километър тръбопровод в Русия, е два-три по-скъп, отколкото в Европа.
Неминуемо тази порочна система се отразява на икономиката и тя вече започва сериозно да буксира. БВП от 1.5% за 2013-а е най-ниският прираст от рецесията в 2009-а, при инфлация от 6.5%. За 2014-а, е прогнозиран подобен нисък ръст. За периода до 2030 година, министърът на икономиката Улюкаев предвижда среден БВП ръст от 2.5% годишно при най-малко два пъти по-висока инфлация. Това значи само едно - стагнация и бързо обедняване.
Почти всички други икономически тенденции са също така негативни. Близо 70% от руския износ понастоящем се състои от сурови материали като нефт, газ, метали и дървен материал, което е типично за най-неразвитите държави. В същото време, Русия тихомълком губи статуса си на индустриална държава. В момента, тя почти не произвежда индустриални стоки, конкурентноспособни на световния пазар, и само 4% от износа й се състои от подобни стоки.
Какво ще стане след неизбежните западни санкции и очакваното поевтиняване на нефта, може само да се гадае, но надали ще помогне на г-н Путин.Това, което би му помогнало, ако беше достатъчно умен, е да беше взел присърце мъдростта на древния философ на войната Сун Дзъ, че „едно царство, което е веднъж унищожено, никога не може да бъде съживено“. За това е вече късно.