Украйна– коментари в световните медии

В неделя Украйна навлезе в нова ера с назначаването на западно настроен временен лидер, след като сваленият от власт президент Виктор Янукович избяга от столицата Киев, за да избегне възмездието за седмицата на кръвопролития, коментира AFP.
Продължаващата три месеца криза в бившата съветска държава през уикенда кулминира в исторически промени, в рамките на които парламентът свали от власт проруски настроения президент и назначи нови президентски избори за 25 май.
Освен това депутатите одобриха освобождаването на бившия премиер Юлия Тимошенко – звездата на Оранжевата революция от 2004 г., която бе вкарана зад решетките след идването на власт на Янукович през 2010 г.
За 24 часа протестиращите в Украйна успяха да преобърнат страната с главата надолу, пише The Irish Times.
В нощта на петък Виктор Янукович избяга от президентството и Киев заедно със своите министри. На следващия ден той бе в източния град Харков, някогашно негово укрепление, където през 2011 г. той вкара в затвора своя политически съперник Юлия Тимошенко. Още преди да се появи неговото обръщение, парламентът гласува за освобождаването на Тимошенко. Тя направи триумфално завръщане в столицата същата вечер. Тимошенко се смята за фаворит за следващия президент на изборите, насрочени за 25 май, пише The Irish Times.
Драматичният обрат се превърна в унижение за Янукович – горд мъж с буен нрав. В своето обръщение той сравни събитията в Украйна с идването на власт на нацистите през 30-те години на миналия век в Германия, осъди „преврата”, извършен от гангстери, и отказа да отстъпи поста си. Той изглеждаше изолиран и неадекватен. Малко след това Янукович бе уволнен от парламента, който той контролираше до петък. В събота охраната на летището съобщи, че е попречила на Янукович да напусне родния си Донецк. Неговото местоположение все остава неизвестно.
С отстраняването от власт на президента Виктор Янукович и излизането на свобода на Юлия Тимошенко се случи смяна в управлението в Украйна. Пристигайки направо от затвора на площад Независимост, Тимошенко остави лидерите на Майдана на втори план и за броени часове стана централна фигура в украинската политика. С оглед на превръщането на нейната партия „Баткившчина” във водеща политическа сила бившият премиер има всички шансове скоро да оглави страната. Това ще стане вторият опит на Украйна да реализира нов постсъветски модел след провала на „оранжевата революция” през 2004 г., пише руският вестник „Коммерсант”.
Южна Украйна, особено в региона на Крим, е силно свързана с Русия. Местните политици искат автономия от Киев и дори защита на техните претенции от страна на Москва, която има силно военно присъствие в Севастопол, пише New York Times.
След като Олимпийските игри в Сочи приключат, руският президент Владимир Путин вече ще бъде свободен да насочи вниманието си към украинската драма.
Разделението между изтока и запада в Украйна пролича още през 1991 година, веднага след колапса на СССР. На всички избори от тогава до сега гласоподавателите се разделят по линия, минаваща точно по средата на страната.
Виктор Янукович изгради политическата си кариера в Донецк, въгледобивен и индустриален център в източната част на страната, твърде далеч от елегантния и по европейски бляскав Лвов.
Ден след политическото земетресение в Украйна остават въпроси относно курса на страната, дори и след като започна формирането на правителство, коментира The USA Today.
В неделя депутатите избраха временен лидер, уволниха чиновници, лоялни на предишното правителство, и започнаха отменянето на непопулярни закони, създавайки нови.
В същото време несигурността остава: Къде е сваленият президент Виктор Янукович? Как да бъдат върнати чиновниците, които избягаха (и парите, които взеха със себе си)? И, най-важното, как да останат украинците заедно?
Въпреки дълбоките разделения между говорещия на руски източен и западния регион на страната, единството е от първостепенно значение.
„Ние сме обединени”, каза депутатът Вячеслав Кериленко в парламента и добави: „Не може да има разделение.”
Въпреки това, не е ясно кой контролира проруски настроените източна и южна част на страната – базата на Янукович и укрепление на неговата Партия на регионите. Съществуват опасения, че някои може да инициират разделение на Украйна – нация от 46 милиона души, в която едната половина на страната гледа към Запада, а другата – към Русия.
Какво чака Украйна, след като президентът изпусна ситуацията от контрол, доведе я до кръвопролития и отказа да изпълнява своите отговорности, укривайки се някъде в Донецка област? Какво чака хората, които изпълняваха дълга си за поддържане на конституционния ред и които днес са заплашвани от радикали да бъдат обесени?
Какво ще стане с рускоезичното население, което новото ръководство в Киев нарича предатели? Какво бъдеще чака еврейското население, ако на власт в Украйна дойдат хора, влизащи в световния списък на най-отявлените антисемити?, пише „Российская газета”.
„Ние ще съдим и ще накажем всички, които не подкрепиха Майдана”, кряка от сцената пуснатата на свобода бивш премиер Юлия Тимношенко. А лидерът на партия „Свобода” Олег Тягнибок заяви, че в нова Украйна трябва да се появи министерство на националното самосъзнание и статут „не гражданин на Украйна” за руснаците. Освен това Тягнибок, който претендира за поста на премиер, предложи да се забрани законодателно руският език и да се въведат наказания за неговото използване, пише изданието.
Украйна се сблъска със ситуация, когато за свалянето на властите бяха задействани по-рано подготвени военизирани групировки, представляващи интересите на частта от населението на страната, която не е най-голямата. Освен това Западът поощряваше екстремистите към жестоки действия. Но от началото на кризата Янукович нееднократно имаше възможност да спре неконтролируемото развитие на събитията. Тогава, когато стана ясно, че опозицията се стреми със сила да завземе властта, президентът на Украйна губеше време, отказвайки да вземе решения, способни да сложат край на държавния преврат. В такъв смисъл той предаде своите избиратели и съратници, пише изданието.
В неделя западните лидери се опитваха да изготвят спасително споразумение за Украйна, докато ЕС предупреди, че финансовата помощ е необходима на страната, за да се избегне банкрут, пише The Financial Times.

„Тя (помощта) се измерва в милиарди (евро), на не в стотици милиони”, каза Оли Рен, европейският комисар по икономическите въпроси, в кулоарите на срещата на финансовите министри и директорите на централните банки на страните от Г20 в Сидни.
Интензивните дискусии между САЩ и ЕС предполагат, че няма да бъде съгласуван спасителен план, без да бъде формирано ново правителство, готово да проведе икономически реформи. Необходимостта от икономически реформи подчерта също директорът на МВФ Кристин Лагард.
„Има икономически реформи, за които всички знаем, че трябва да бъдат започнати, най-малкото, за да може международната общност да помогне”, предупреди Лагард след срещата на Г20.
САЩ са склонни да допринесат за програмата на МВФ, за да се смекчи влиянието на реформите върху украинците с нисък доход, каза министърът на финансите на САЩ Джак Лю в телефонен разговор с украинския опозиционен лидер Арсений Яценюк. Лю подчерта нуждата от изпълнение на реформите, които могат да бъдат подкрепени от програмата на МВФ.
Изданието отбелязва, че финансовото положение на Украйна може да се влоши, ако руските власти реагират негативно на случващите се в страната събития./Агенция „Фокус”