Украйнският земеделски износ спада

Украинските загуби от новите мерки на ЕС във връзка с вноса на украинска земеделска продукция, които влизат в сила на 6 юни тази година, може да надвишат 300 млн. евро, предаде Укринформ.

Изявлението е на началничката на Комитета за европейска интеграция към Украинския агробизнес клуб Олександра Авраменко в интервю за Укринформ.

Миналата седмица представителите на държавите членки на ЕС приветстваха решението да се удължат до 5 юни 2025 г. спрените вносни мита и квоти върху украинския износ на земеделски продукти. Същевременно в ЕС се предлага въвеждането на засилени мерки за защита с квоти, които могат да засегнат продукти като пилешко месо, яйца, захар, овес, царевица, грис и мед.

Затова ЕК ще въведе обратно митата върху вноса на гореспоменатите продукти, ако количеството внос надвиши средните обеми през втората половина на 2021 г. и целите 2022 и 2023 г. Допълнително ЕК ще засили наблюдението на украинския внос на зърно, най-вече пшеница.

„Решението все още трябва да бъде финализирано. За да влезе в сила, Европейският парламент и Съветът на ЕС трябва да го гласуват. Но най-вероятно това ще е последния вариант на регулацията и нито една от разпоредбите му няма да бъде преразгледана“, казва Авраменко.

Така от 6 юни 2024 г. ЕК ще може да въведе отново квоти на някои украински продукти, ако е нужно. Според информация на Укринформ това може да доведе до около 315 млн. евро загуби за Украйна.

„Бих искала да отбележа, че това не се отнася до загубите на селскостопанските компании, а до краткотрайните валутни приходи за икономиката на Украйна. С оглед на ограниченията за износ на пазарите на ЕС украинските производители ще трябва да търсят нови пазари за продажби, което ще доведе до по-скъпа логистика. Маржът на доставките също ще намалее", отбелязва Авраменко.

Като пример експертът споменава износът на птиче месо. Досега Украйна е изнасяла големи количества пилешко филе за ЕС. Ако защитните мерки бъдат въведени, украинските продажби на филе на европейския пазар ще бъдат ограничени, а износът на този продукт в същите количества на друг пазар е невъзможен.

„Докато се преориентират към други пазари, някои износители ще трябва да променят разнообразието на продукти за износ в полза на по-евтини опции“, обяснява Авраменко.

Износът на зърно от Украйна през Констанца е намалял с 35,1 процента на годишна база до 2,16 милиона метрични тона през първото тримесечие на годината, въпреки че общият износ на зърно през румънското черноморско пристанище е нараснал с почти 28 процента, съобщи Ройтерс, позовавайки се на пристанищната администрация.

Констанца се превърна в най-големия алтернативен експортен маршрут на Киев след нахлуването на Русия през февруари 2022 г. и пристанищните власти не дадоха незабавно обяснение за спада от Украйна, която е един от най-големите износители на зърно в света.

Зърното пристига в Румъния по шосе, железопътен транспорт и шлеп през река Дунав. През февруари европейският комисар по транспорта Адина Вълян каза пред Ройтерс, че износът на Украйна чрез автомобилен и железопътен транспорт се е увеличил в резултат на финансираните от ЕС железопътни инвестиции.

Земеделското министерство на страната съобщи този месец, че износът на зърно е спаднал до около 5,2 милиона тона през март. Украинската земеделска бизнес асоциация UCAB свързва този спад с руските сили, които обстрелват Южна Украйна.

Данните за пристанището в Констанца, които не включват обемите, обработени през по-малките румънски дунавски пристанища и железопътния и автомобилния износ за южните европейски държави, показват, че 830 000 тона украинско зърно е напуснало пристанището през март.

Въпреки това общият износ на зърно през Констанца е нараснал с 27,7 процента спрямо годината до 8,42 милиона тона.

Румъния е един от най-големите износители на зърно в ЕС. Констанца също обработва зърно от съседите на Румъния без излаз на море Сърбия, Унгария, Молдова и Австрия.

Констанца регистрира най-високия си износ на зърно през 2023 г. благодарение на скока на доставките от Украйна и текущите инфраструктурни проекти, финансирани от ЕС.

Пристанището е изпратило 36 милиона метрични тона зърно миналата година, което е с 50 процента повече от предходната година, като украинското зърно представлява приблизително 40 процента от общото количество.