Умират ли печатните издания в България?

Маргарита Йорданова

Г-н Райков, ще изяде ли мишката вестника? Как виждате близкото бъдеще на вестниците у нас?

Този въпрос възниква винаги, когато се появява поредното технологично  откритие в областта на комуникациите. Така е било и при появата на радиото, после на телевизията, а днес - на интернет. Но никога преди това позициите на вестника не са били отслабвани така, както днес. Продажбите на печатната преса в цял свят са спаднали с 0,8 на сто през 2009 г., като още по-голям – със 17 на сто, е спадът през същата година на рекламните приходи на вестниците. Голямата част от  печатните издания неотклонно се приближават към своя банкрут. Показателни са тенденциите в САЩ: там през 2008 - 2009 г. фалираха около 40 вестника. За периода от октомври 2009 г. до март 2010 г. съвкупният тираж на 25-те най-големи вестника в САЩ намаля с 8,7 на сто. Най-масовият вестник - USA Today, загуби 13.6 на сто от своя тираж, който днес е 1,83 млн.
Има разбира се и изключения - бум на печатните медии се забелязва в Индия, Китай, в Африка, причината за който е ръста на грамотните читатели в тези страни. Но и там в недалечно бъдеще тенденцията за снижаване на печатните издания за сметка на растящия интерес към интернет, няма как да не се забележи.
И у нас определено вестниците свиват тиражите си: тиражът на печата през 2000 г. е бил 442 570 броя, през 2007 г. - 338 590. Тиражът на всекидневниците през 2006 г. е 190 896 броя, а една година по-късно спада до 159 418. От вестниците, които имат он-лайн издания, някои вече печелят повече от рекламата в тях, отколкото от печатния си вариант. Сигурното е, че занапред вестниците ще понасят растящи загуби, поради увеличаващия се спад на приходите им от реклами. И не всички ще издържат на тази тенденция.

Какви перспективи за развитие на печатните медии и рекламния бранш дава Интернет?

Интернет предлага нещо уникално, което не е познато на останалите медии - сам да определяш какво да четеш, по всяко време и където и да се намираш. Това негово уникално качество го прави и невероятно привлекателен и конкурентоспособен източник на информация. Печатните издания нямат избор - или ще се променят, или ще загинат. Въпросът е как това да стане - в света някой вече променят периодичността си (американският Christian Science Monitor от всекидневник стана седмичник), други се фокусират върху нови теми, желани от публиката, трети предлагат възможности читателят сам да влияе върху съдържанието им и т.н.
А нарастващият интерес към интернет съвсем логично привлича към себе си и все по-голям рекламен ресурси. Бизнесът най-вече е заинтригуван от възможността на он-лайн сайтове да задоволяват интересите на специфични потребителски групи - като се започне от чисто професионални и се стигне до всевъзможни хобита.

Може ли да се каже, че традиционната реклама умира?  Какви са промените, които тя ще претърпява?

В момента работя върху най-новата си книга - “Креативната комуникация”. И основният извод,  до който стигам е, че наближава времето, когато не само рекламата, но и маркетингът  ще трябва да бъдат пенсионирани. Защото на тяхно място идва една различна комуникация - нетрадиционна, богата на свежи идеи и перспективи, завладяваща публиката точно със своите нестандартни решения и прозрения.

Как ще се финансират печатните издания, при все по-малко реклама и все по-голяма конкуренция от страна на новите медии и социалните мрежи?

Една  част от печатните издания ще са ориентирани към малки, но особено важни групи - интелигентни, с високи статусни характеристики хора, истински лидери, които са в състояние да формират мненията на много други хора. Точно затова те ще са обект на повишено внимание от различни корпоративни интереси, които ще покриват разходите по издаването им. Най-вероятно ще останат и част от т.н. жълти печатни издания, които ще обслужват друга, много по-голяма група от хора, намиращи се по различни причини извън он-лайн пространството. Но тъй като и те консумират ще се намерят заинтересовани компании, които да ги информират за продуктите и услугите си.

Към кои издания ще се насочи рекламата?

Това ще го определят техните читатели. Най-вероятно жълтите издания ще бъдат облагодетелстваните. Дори може да се предскаже и откъде ще дойдат най-много рекламни бюджети - като отчетем непрекъснато нарастващия брой на хора със здравословни проблеми по света, заради своето невежество и начина си на живот, това ще са пари от фармацевтичния бизнес най-вече. Но за традиционната реклама ще бъдат значими и издания за спорт, технологии, мода...

Мърдок говори за развитие на платените он-лайн издания. Какво е вашето мнение за това? Имат ли почва те у нас и как ще повлияят на медийния пазар?

Няма начин на един етап това да не се случи, включително и у нас - все пак живеем в условията на свят, в който безплатен обяд няма. А и възможностите на интернет като средство за комуникация не са неограничени - световната мрежа и днес вече се задъхва от непрекъснато растящата й аудитория. За мен това, което се очаква в сферата на печатните издания - категоричното им разделяне на елитарни и на предназначени за една огромна група затъпяващи хора, вероятно това ще се появи и в интернет. Там и сега има сайтове, особено ценени от ерудирани хора, и те ще са готови да заплатят, но да получават качествена информация. Защото знаят, че благодарение на нея те ще могат да умножават собствените си знания, следователно и парите си. Що се отнася до по-голямата част от човечеството - шансовете им да се ориентират в заобикалящия ги свят, за съжаление, ще стават все по-малки - не на последно място и поради тяхното обедняване.

*Здравко Райков е социолог, професор по пиар, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и автор на много книги. 

Снимка: Flickr