УниКредит: Инфлацията сега не е риск за еврозоната

Наблюдаваното увеличение на инфлацията у нас не би следвало да представлява риск за успешното присъединяване на България към еврозоната, сочи най-новият тримесечен анализ на икономиката на страната на "УниКредит Булбанк".

Според анализа на банката, средногодишната инфлация, изчислена по националната методология, е достигнала най-високата си стойност през първото тримесечие на текущата година, като се очаква да се понижи до около 3 процента към края на 2025 г. и да остане близо до това ниво през следващата година.

"Ускоряването на инфлацията в пропорции, съответстващи на нашата прогноза, не би следвало да представлява риск за изпълнението на критерия за ценова стабилност във връзка с усилията на страната за приемането на еврото в началото на 2026 г.", посочват макроикономистите на банката. В анализа си те напомнят, че страната ни изпълнява всички Маастрихтски критерии, включително критерия за ценова стабилност.

Административно регулираните цени вероятно ще имат най-голям принос за ускоряването на инфлацията през 2025 г. На второ място с най-голям принос за увеличаване на инфлацията през тази година ще са цените на храните, смятат от банката. Цените на храните отчетоха значителен ръст още в началото на годината, когато намалената ставка по ДДС за хляб, хлебни изделия и кетъринг услуги беше премахната от парламента като част от приемането на новия бюджет. На трето място увеличаването на инфлацията през тази година ще се дължи на по-високите цени на услугите. След достигане на сравнително високи нива в хода на изминалата година, в реално изражение се очаква забавяне в ръста на разходите за труд, което би трябвало да доведе и до известно забавяне в ръста на цените на услугите в края на текущата година, се посочва в анализа.

Ускоряване на растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) до малко над 3 процента в края на годината спрямо 2,8 процента през 2024 г. предвижда основният сценарий на макроикономическия екип на "УниКредит Булбанк". Двата най-важни фактора, които ще допринесат за ускоряването на икономическия растеж, ще бъдат по-силните инвестиции и публично потребление.

Според анализа частното потребление ще остане основният двигател на растежа. Въпреки това прогнозата предвижда реалният растеж на частното потребление да се забави до 3,3 на сто през 2025 г. спрямо 4,2 на сто през миналата година. Като причини за забавянето в анализа се посочват намаляването на скоростта на нарастване на заплатите, въпреки затегнатите условия на пазара на труда, и забавянето в ръста на кредитите за домакинствата поради въведените от БНБ мерки, насочени към кредитополучателите през октомври миналата година.

Икономистите на банката очакват България да усвои два транша от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) през 2025 г. и още два през 2026 г,. като общото усвояване на фондовете (за целия пакет от средства предвидени за страната) вероятно няма да надвиши 55 процента, тъй като някои от изискванията на ПВУ ще останат неизпълнени, което ще доведе до частично усвояване на траншове, се посочва в анализа.