УниКредит:Още две години нужни на икономиката

Според икономистите на УниКредит в пост-кризисния период българската икономика ще има по-балансирана структура, в която всички компоненти на крайното търсене, включително нетният експорт, ще имат положителен принос към растежа.
Индивидуалното потребление се очаква да нараства годишно с между 3 и 3.5% в реално изражение в сравнение с между 6 и 7% годишно по време на бума. Инвестициите отново ще бъдат най-бързо нарастващият компонент на БВП от гледна точка на крайното търсене, като се очакват стойности от порядъка на 5 до 7% годишен ръст, в сравнение с между 15 и 20% в годините на бума. Все пак, възстановяването на индивидуалното потребление и инвестициите до пиковите им нива, отчетени преди кризата, ще изисква време. Като се има предвид, че в последното тримесечие на 2010 г. индивидуалното потребление беше около 9% по-ниско спрямо началото на кризата, достигането на пред-кризисните нива се очаква през 2014 г. Пълното възстановяване на бруто капиталообразуването ще отнеме повече време, тъй като в последното тримесечие на 2010 г. инвестициите бяха близо една трета по-ниско от пред кризисния си пик. Според икономистите на УниКредит, пълно възстановяване на бруто капиталообразуването може да се очаква към края на 2017 г. или началото на 2018 г.
За да бъде възможна тази нова, по-балансирана структура на растеж, ще са необходими няколко важни действия:
На първо място политики насочени към подобряване на конкурентноспособността на сектора на търгуемите стоки. Така ще имаме икономика с достатъчно диверсифицирана структура, която да я направи устойчива на нови шокове. Тези политики трябва да подготвят почвата, така че в момента, в който компаниите от Западна Европа започнат отново да преместват производства на изток, България да бъде готова и да бъде сред най-атрактивните дестинации за инвестиции в сектора на търгуемите стоки, а не да се повтори ситуацията от началото на прехода, когато България пропусна да се възползва от първата вълна от такива инвестиции и те отидоха в бившите социалистически страни от централна Европа.
На второ място, за да се избегне формирането на дисбаланси, водещи до нов цикъл на бум-и-спад в икономиката, е важно да се засили връзката между темповете на увеличаване на производителността на труда и на доходите. Това може да изисква подобряване на уредбата на пазара на труда, особено в частта на колективното договаряне на заплатите.
На трето място, кризата разкри наличието на грешки на глобално ниво при оценката на риска в пред-кризисния период. Един извод, който можем да направим със значителна степен на сигурност е, че подценяването на риска от периода преди кризата няма да се повтори скоро. Следователно, едно от предизвикателствата за икономиката ще бъде фирмите и домакинствата да се приспособят към по-затегнатия достъп до капитал, както от чужбина, така и от вътрешни източници. Така редуцираният приток на чуждестранни спестявания ще изисква политики, имащи за цел увеличаване на нормата на националните спестявания. Подобреното усвояване на средства от ЕС също ще бъде един от основните механизми да се противодейства на спада в притока на чуждестранни спестявания. Въпреки значителния напредък в усвояването на средствата от ЕС налице е значителен потенциал, който остава неизползван.
На четвърто място в пост-кризисния период ще бъдем свидетели на увеличаване на нормата на спестяване от страна на домакинствата. Този процес трябва да бъде приветстван, тъй като ще служи като противовес на спада в притока на чуждестранни спестявания. Негативният му ефект по отношение на растежа и най-вече на вътрешното търсене може да бъде компенсиран с по-големи фискални стимули в хода на процеса на възстановяване и с повече усилия в подкрепа на експортно ориентираните производства.