Управлението на водите - ключов фактор

Водните ресурси са от особена важност, тъй като водата е критичен ресурс за човешкото благосъстояние, икономическото развитие и екологичното здраве.

Покачването на средните температури и засушаването водят до последствия като намаляване на наличния воден ресурс в речните басейни и язовирите. От друга страна, по-малкото количество вода води до намаляване на производството на хидроенергия, която заема основен дял в микса от чиста енергия и се явява основен балансьор при възобновяемите енергийни източници. Ето защо правилното управление на водните ресурси става все по-важно за икономиките в условията на променящ се климат.

Последните данни на МОСВ към юли 2024г. сочат, че състоянието на няколко ключови язовира у нас е критично и нивото им е по-ниско отколкото минали години. На фона на тези данни, слуховете за изпускане на вода от язовири към реките Марица и Тунджа с цел водата да се ползва от фермери в Турция, още повече покачи напрежението в българските земеделски производители, които вече изпитват затруднения с напояването на обработваемите площи.

Този проблем стои на дневен ред в целия ЕС и всяка държава разработва собствени стратегии за справяне със ситуацията. Не случайно в едно от първите заседания на новоизбрания Европарламент, 21 министри от ЕС призоваха водата да бъде основен приоритет в европейския дневен ред, а преизбраният прецедател на ЕК обеща, че се работи по „стратегия за устойчиво управление на водите“. 

Във Франция и Испания се обсъжда изграждането на „мегабасейни“, които да съхраняват дъждовна вода през зимата и да черпят дълбоки подземни води при недостиг.  Също така френското правителство обяви изграждането на 100 нови водни резервоара във Франция до края на годината, за да гарантира непрекъснат достъп до вода.

Предвид географското разположение на страната ни, ограниченият воден ресурс ще се окаже предизвикателство и за нашата държава и навременните действия по отношение на разработването и прилагането ясна стратегия за управление на водите ще бъде от съществено значение, за да не изпадне страната ни в икономическа криза.

Учените и хидроинженерите у нас алармират, че България е учебникарски пример за необходимостта от язовири и това може да се окаже ключово за важни за икономиката ни сектори като водоснабдяване, напояване и енергетика.

Когато говорим за управление на водния ресурс трябва да се вземе под внимание и другата важна роля на речните басейни и язовирите, а именно производството на хидроенергия.

Както знаем всички държави членки, включително и страната ни, са се заели с амбициозната стратегия за справяне с климатичните промени и за намаляване с 55% на нетните емисии до 2030 г.

Това означава, че през следващите десетилетия трябва да увеличим количеството енергия, която произвеждаме от чисти източници. Ако съществуващите мощности стават все по-малко продуктивни, ще ни трябват повече нови централи, ако искаме да продължим да изтласкваме изкопаемите горива от енергийния микс.

В България хидроенергийният сектор играе важна роля в енергийната система на страната с над 3GW инсталирана мощност.  Водноелектрическите централи в България осигуряват между 55% и 60% от производството на възобновяема зелена енергия.

ВЕЦ генерира около 80 % от възобновяемия енергиен микс в света, производството не предизвиква емисии от парникови газове, не произвежда токсични отпадъци и не на последно място, производителите на хидроенергия са единственият водоползвател, който връща 100% от използваната вода обратно в източника. Затова и се смята, че хидроенергията е едно от основните лица на прехода към нулеви въглеродни емисии.

Енергията, генерирана от водноелектрическите централи (ВЕЦ), е изключително ефективна и играе ключова роля като основен стабилизиращ елемент на електроенергийната система. Тяхната способност бързо да адаптират производството си спрямо нуждите на пазара и пиковите натоварвания на мрежата е от съществено значение.

За да се осигури стабилността на мрежата и устойчивото развитие на икономиката, е критично важно да се произвежда точното количество енергия във всеки момент. ВЕЦ осигуряват баланс на системата както при недостиг на електроенергия, така и при свръхпроизводство, когато мрежата е изложена на риск от претоварване, включително чрез помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ).

Видно е колко важно е доброто управление на водния ресурс, така че да се постигне нужният баланс и да се гарантира безпроблемното съществуване на всички сектори по веригата.

 От една страна нормалното функциониране на ВЕЦ-вете, а от там и на енергийната ни система, а от друга страна, запазването на екосистемите в речните корита в страната и осигуряване на достатъчно ресурс за напояване.

Прост пример за баланса, който трябва да се търси при управлението на водния ресурс е минималният екологичен оток при ВЕЦ. Минималният оток е количеството вода, което всеки ВЕЦ трябва да пропуска.

Тъй като местата, където се намират съоръженията на Напоителни системи, Водоснабдяване и канализация, които осигуряват необходимите водни количества за водоснабдяване, напояване, земеделие и др. са непосредствено след ВЕЦ, минималният оток е от съществено значение за тях. Колкото по-голям е отокът, толкова по-малко количество вода отива към тези съоръжения.

Това ни показва как при правилното управление могат да съществуват без да си пречат два различни сектора и това да води до по-висока продуктивност в цялата икономика.

Управлението на водните ресурси се очертава като критичен фактор за устойчивото икономическо развитие, особено в контекста на климатичните промени. Хидроенергийният сектор, въпреки че е силно зависим от наличието на вода, продължава да играе ключова роля в осигуряването на стабилна и чиста енергия. В условията на засилващи се климатични предизвикателства, правилното управление на водите и адаптацията на хидроенергетиката са от решаващо значение за баланса между енергийното производство, екологичната устойчивост и икономическата стабилност.

източници: МОСВ, МЕ, НСИ и други