Успехът на Бай Генчо от с. Пейна

Ива Стойкова, София - с. Пейна - София
В контекста на бомбастични фрази и обещания за развитието на туризма у нас и домакинството на тежки срещи на туропертори от Балканите и света, българският селски туризъм напук на всички концепции крета по свой път и в свой ритъм. Но е факт, че съществува и в някои свои форми е доста успешен.

Такъв пример е едно селце в централната част на България – с. Пейна, на 3,5 часа път от София, на 4 часа от Варна, на 3 часа от Пловдив и на 2,5 часа от Русе. Намира се само на няколко километра от Севлиево, Габрово и Велико Търново. На 5-6 километра е град Дряново, след него Дряновския манастир, на един хвърлей е и Боженци. Пътищата, макар и тесни поради характерния на моменти терен, са здрави. 

В най-новата история на Пейна е имало 30-тина къщи. Днес пушат комините на три-четири. Местните са само двама на преклонна възраст. Селото не е загинало, само благодарение на къщата за гости, възстановена от Бай Генчо - типично по нашенски се обръщат към строителния инженер с бизнес в Германия, но той изглежда няма нищо против.

Село Пейна е разположено в близост до старото римско тържище Дискодуратера (останки от което може да се видят и днес), играло важна роля за икономическото развитието на провинциите Тракия и Мизия. Историята свързва селото и с преминаването през него на четата на Поп Харитон и Бачо Киро на път за Дряновския манастир през бунтовната пролет на 1876 г.

В къщата е запазен автентичния възрожденски стил, както отвън, така и във вътрешността, където съжителства атмосферата отпреди 150-200 години – с реставрираните мебелировка, джамал, механа и одаята със събраните старинни предмети и оръжия. Най-големият проблем за поддръжката се оказва липсата на майстори, които да са в състояние да оправят покривите на постройките, покрити с каменни плочи. Изглежда и този занаят постепенно изчезва безвъзвратно.

Най-хубавото от престоя там е, че освен отрупаната трапеза в механата, която също е на разположение, туристите могат да се разтъпчат наоколо, а и да сложат по някой печат в книжката „100 национални туристически обекта”.

Първа възможна спирка - Дряновският манастир, особено място, сгушено между внушителни скали и граничещо с живописната Дряновска река. В двора има дори мини-стопанство, по-скоро напомнящо зоопарк, със зайци, различни породи гълъби и дори виетнамски прасета. За разкош се продават сладка от горски плодове, захарни петлета като от едно време и, разбира се, различни сувенири. В близост е пещерата „Бачо Киро”.

Боженци е далеч по-известно село, обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. Посещава се от над 25 000 души годишно.

И тъй като Габрово е само на 15-тина километра от Боженци, защо да не се посети и Етъра. Архитектурно-етнографския комплекс "Етър" е първият по рода си музей в България, открит на 7.09.1964 г. Там се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода, която съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, както в миналото. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители.

Ако човек се увлече и разполага с няколко дни, може да посети и Троян или Трявна. Единственото условие за всичко това е наличието на автомобил.

Но да се върнем на Пейна, защото тя е най-непозната и неразработена от туристическа гледна точка. Селото е пример, че при желание животът може да бъде възроден. Стратегическото място е много важно – в радиус от 20-30 километра могат да се посетят множество културно-исторически паметници и забележителности, плюс 15 манастира. А за награда вечер – сладки приказки край старото огнище, което се пали на есен и угасва чак през март-април.