Утре сблъсък Атина-Брюксел

Атина и Брюксел търсят взаимно приемливо решение, за
да се избегне фронтален сблъсък в Еврогрупата утре, сблъсък,
който никой не желае, информират гръцките вестници.
В. "Етнос" пише, че Атина и Брюксел са разкрили
първите си козове и че на заседанието на Еврогрупата утре ще
бъде представен план от гръцкия финансов министър Янис
Варуфакис, в който акцентът ще падне върху реформите.
Става дума за "мостова програма", опираща се на
четири основни пункта, насочена преди всичко към реализация на
реформи.
Програмата била изготвена в рамките на инициатива на
председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, като тя
съдържала и направени от него компромисни предложения на Атина.
Тя щяла да бъде валидна до 31 август, след което от 1 септември
щял да бъде активиран нов "договор" с партньорите.
Компромисното предложение на новото гръцко
правителство също било съобразено с тези на Юнкер. Отбелязва се,
че инициативата на Юнкер за Гърция е била последвана от
светкавична визита на ръководителя на Европейската работна група
Томас Визер в Атина.
Твърди се, че инициативата на Юнкер е била
подкрепена от Организацията за икономическо сътрудничество и
развитие и от консултантската компания Лазард, наета от
правителството в Атина за решаване на проблема с гърцкия дълг.
В. "Вима" представя основните характеристики на
"мостовия план", който се очаква да бъде представен на
Еврогрупата утре от финансовия министър Янис Варуфакис.
Готвената от Атина "мостова програма" щяла да
бъде с продължителност шест месеца, ще стартира от 1 март и ще
продължи до 31 август. Чисто юридически тя представлявала
техническо удължаване на текущата програма и на съществуващото
кредитно споразумение.
Предвижда се меморандумът с тройката да бъде
заменен с нов документ, в който щели да бъдат отразени
ангажиментите на Гърция. Програмата щяла да се опира на реформи.
Целта на гръцкото правителство била в документа да не бъдат
включени 30 на сто от ангажиментите, съдържащи се в меморандума,
оценявани като "токсични" /вредни/, например по въпросите на
пазара на труда.
Финансовата рамка щяла да включва възможности
за осигуряване на средства в размер на 7,5 млрд. евро от
траншовете по предишната програма, в това число и 1,9 млрд. евро
по линия на механизма за подкрепа. Те щели да бъдат набрани от
връщането на печалбите от гръцките облигации, притежавани от ЕЦБ
и други централни банки.
Гръцката страна искала също да бъде увеличен и
таванът за емитиране на лихвени ценни книжа с още 5 до 8 млрд.
евро, за да може Атина да се справи с плащанията през март.
Алтернативно Атина предлага също за март да бъдат дадени 1,9
млрд. евро от механизма за подкрепа, за да бъдат погасени
задължения по транш от МВФ, който изтича същия месец.
Варуфакис щял да иска също да бъдат използвани
и 11,4 млрд. евро от гръцкия фонд за финансова стабилност за
оздравяване на банките и за решаване на проблема с лошите
кредити. Гръцката страна не желаела процесът на реализация на
реформите да бъде контролиран, както досега, от екип на
тройката. Най-вероятно това занапред ще става в рамките на
отделни мисии от страна на Еврокомисията и МВФ, пише още в.
"Вима".
Електронното издание нюз.ин цитира
представители на финансовото министерство, които по въпроса за
приватизацията за пристанище Пирея са казали, че е дадено
разрешение инвестицията за него да продължи и че няма промяна по
отношение на всички останали договорени досега приватизационни
сделки.