Фаворитката Меркел

Теоретически в изборната вечер на 22 септември могат да се случат много неща. Но Ангела Меркел определено е ясен фаворит за канцлерския пост. Конкурентът ѝ Пеер Щайнбрюк на свой ред я атакува по всички фронтове.
На конкурента не му е лесно. Макар всъщност да е подходящият човек за подходящия момент: Пеер Щайнбрюк е финансист и познава много добре състоянието на федералния бюджет. Той бе финансов министър на Ангела Меркел по време на голямата коалиция, включваща консерватори и социалдемократи. А сега иска да наследи поста на бившата си шефка - иска да стане канцлер. Но дуелът изглежда неравен. Щайнбрюк няма особени шансове. От проучванията се вижда, че изостава далеч зад канцлерката - и то още от номинирането си.
Причините са много. Меркел е на върха, държи здраво контрола над партията си, а доминира и на европейско равнище в решаването на проблемите с еврото и дълговете. Мнозинството германци я уважават и ѝ се възхищават за това. Докато социалдемократите и Щайнбрюк почти нямат какво да противопоставят. "От Социалдемократическата партия казват само какво върви зле", отбелязва политологът Кристоф Мос и допълва, че това е повече от недостатъчно за потенциалните избиратели. А и не отговаря на истината, тъй като "точно сега германците са много доволни". Избирателите искат много повече да знаят какво биха подобрили Щайнбрюк и неговата партия в случай на победа.
Ползата от Шрьодер
Щайнбрюк и социалдемократите все пак биха могли да предложат нещо на избирателите. Но то е непопулярно - пакетът от реформи "Програма 2010" на Герхард Шрьодер, социалдемократическия предшественик на Ангела Меркел. Според експертите, именно този пакет е фундаментът за днешните силни позиции на Германия насред международната дългова криза. Невероятно, но факт - именно социалдемократът Шрьодер със своята "Програма 2010" оряза социалната държава - въпреки съпротивата, на която се натъкна в собствената си партия. Социалните системи за сигурност поскъпнаха, парите за безработни бяха намалени, възрастовата граница за пенсиониране бе повишена, накратко - държавата бе облекчена. Промените засегнаха в най-голяма степен електората на Социалдемократическата партия и на изборите много от нейните доскорошни привърженици просто си останаха у дома.

Днес социалдемократите се измъчват от угризения на съвестта, смята историкът Едгар Волфрум. Проблемът според него е, че самата партия се дистанцира от своите формални управленски успехи. Волфрум нарича това "делегитимиране на политиката, провеждана между 1998 и 2005 г.". Пеер Щайнбрюк беше и е поддръжник на тази реформа на социалната държава, която междувременно се приема като безалтернативна от всички партии. И Ангела Меркел днес печели от това, че Социалдемократическата партия се постара да укрепи държавата преди кризата.
Борбата за центъра
В предизборните платформи определено има различия. Социалдемократите искат да въведат минимално почасово заплащане от 8,50 евро, консерваторите са против. Що се отнася до данъците - социалдемократите искат да натоварят повече богатите, докато ХДС и ХСС искат да намалят държавните дългове и да увеличат разходите, без същевременно да повишават данъците. Но дори целите на двете големи партии да се различават, като цяло в програмите доминира политическият център. Канцлерката определя своята предизборна платформа като "мяра и център". При това - "без допълнителни данъчни тежести за гражданите и икономиката".
И тъй като всички партии всъщност искат да спечелят обществения център, се получава така, че различията между тях са минимални, коментира хамбургският пиар специалист Волфганг Райке. "Това, което днес вече отсъства, е поляризацията", обобщава той.
Точно това е добре дошло за Меркел. Канцлерката бележи точки най-вече с последователността си - тя говори малко и рядко казва нещо изненадващо, не показва емоции и е пестелива на жестове. "Тя се държи нормално", е характеристиката, която й прави историкът Едгар Волфрум и пояснява: "Меркел не се самоизтъква, тя е "като другите", така че всеки може да се идентифицира с нея. Това е рецептата на нейния успех".
Негласуващите - най-силната партия?
Както изглеждат нещата засега, Ангела Меркел може да се препъне единствено заради коалиционните си партньори от Партията на свободните демократи, за които не е напълно сигурно, че ще преминат 5-процентната бариера за влизане в Бундестага. Ако не успеят, Меркел и консерваторите - ХДС и ХСС, ще се окажат губещи дори и да постигнат 40 процента, ако коалицията между социалдемократи и зелени получи по-добър резултат.

Парадоксалното е, че дори социалдемократите да не се представят добре, Щайнбрюк би могъл да стане канцлер, ако Зелената партия запази високото доверие на избирателите в нея и вземе между 15 и 20 процента от гласовете. А ако либералите не минат 5-те процента и гласовете за сформиране на съюз между социалдемократи и зелени не стигнат, тогава пак ще се наложи да управлява голяма коалиция, съставена от консерватори и социалдемократи. Подобна коалиция не се ползва с популярност, но е много ефективна в законодателен план.

Само че опасенията от голяма коалиция са много по-малки, отколкото тези, свързани с избирателната активност. При последните парламентарни избори през 2009 г. точно 30 на сто от избирателите предпочетоха да не гласуват. А при местните избори броят на негласувалите достигна цели 40 процента. Ако преди се смяташе, че главно младите хора не се възползват от избирателните си права, междувременно стана ясно, че тази тенденция обхваща всички възрастови групи. И не е изключено да се стигне дотам, че на 22 септември за пръв път в историята на Федералната република негласуващите да се окажат най-силната партия./източник:Дойче веле/автор: Ф. Вагенер, Б. Михайлова