Фактори за инфлацията според ЧБВР

Черноморската банка за търговия и развитие представи в доклад определящите споед нея фактори за инфлацията в страните членки на  ЧБТР както и анализира дали е постоянен или временен  инфлационният натиск.

От началото на 2021 г. инфлацията се повиши както в развитите, така и в развиващите се икономики. В някои страни тя достигна най-високите нива за последните десетилетия. Доскоро очакванията сред политиците в развитите икономики бяха, че инфлационният натиск е временен и инфлацията ще се върне към целевите лихви на централните банки в средносрочен план. Повишената инфлация обаче се задържа вече няколко месеца. Освен това бързото разпространение на Омикрон варианта на COVID-19 допълнително засили несигурността относно потенциалното въздействие на пандемията върху цените на суровините и забавянето на доставките. В резултат на това очакванията за това колко дълго ще продължи инфлационният натиск започнаха да се променят.

Ключови изводи

По-голямата част от нарастването на инфлацията през 2021 г. в страните членки на ЧБТР може да се обясни с временни глобални шокове в предлагането, като увеличение на международните цени на суровините, в частност на храните и енергията. Ефектът на ниската база – произтичащ от по-ниските цени през 2020 г. – също изигра важна роля за високата обща инфлация през 2021 г. За по-добро разбиране на основните вътрешни инфлационни тенденции е уместно да се анализира динамиката на цените на нетъргуемия сектор или тези в сектора на услугите. Инфлацията в сектора на услугите в повечето страни от Черноморския регион все още е ниска и се движи около целевите нива на централните банки. Освен това няма убедителни доказателства за инфлационен натиск, произтичащ от растежа на заплатите в повечето страни. Все пак трябва да се отбележи, че се наблюдава увеличение на цените, което може да е знак за бъдещ инфлационен натиск.

Икономиките в страните членки на ЧБТР започнаха да се възстановяват през 2021 г., главно поради щедрите фискални и парични стимули, прилагани от властите. Тези стимули обаче създадоха и силен натиск от страна на търсенето върху инфлацията. Гледайки напред, натискът от страна на търсенето върху инфлацията вероятно ще намалее на фона на очакваната фискална консолидация и продължаващото затягане на паричните политики в страните от региона. Въздействието, идващо от повишаването на международните цени на суровините, вероятно също постепенно ще изчезне, тъй като се предвижда цените на храните и енергията да се понижат. И все пак, тъй като сегашното увеличение на международните цени на суровините все още не е пренесено изцяло във вътрешните цени в държаните, може да се очаква инфлацията – и особено инфлацията на храните – да остане висока през 2022 г.

Въпреки че няма доказателства за дългосрочен основен инфлационен натиск в настоящите ценови тенденции, все още има голяма несигурност за бъдещето. Нарастващите инфлационни очаквания крият риск за перспективите. Заедно с нарастването на основната инфлация, очакванията за бъдещи покачвания на цените също се засилиха през 2021 г. Ако основната инфлация остане висока в средносрочен план, това може да подхрани инфлационните очаквания допълнително и в крайна сметка да се материализира в действителни увеличения на цените със съответните вторични ефекти на инфлацията . За да смекчат този риск, централните банки в повечето страни от Черноморския регион вече започнаха да затягат паричната политика.

Друг риск за перспективите за инфлация в страните членки на ЧБТР е затягането на паричната политика на големите развити икономики, като някои от тях вече са започнали да повишават лихвените проценти и да намаляват изкупуването на облигации.

Това има потенциал да създаде нови предизвикателства за нововъзникващите икономики, включително тези в Черноморския регион, тъй като обезценяването на валутата може допълнително да натежи върху инфлацията.