Фалит заплашва и България ?

Хубен Ненчев
Това, за което отдавна предупреждаваха икономисти-неконформисти вече е публичен факт – правителството посегна на светая-святих на валутния борд – фискалния резерв, като за двата последни месеца свали размера му под червената линия от 4.6 мрд. лева. Така то де-факто обяви неплатежоспособност към средата на февруари 2012 година. Дали фалитът в публичната сфера на България е предстоящ, ще видим към средата на годината, когато се очаква да е пикът на българската финансова криза. Друг е въпросът дали с тези си действия правителството ще провокира понижаване на кредитния рейтинг на страната или ще предизвика драматично повишаване на цената на заемния ресурс, който хазната би получила при външно финансиране на дефицита.
А вече упорито се носят слухове за тайни преговори относно външни заеми за 1.5-4.5 млрд. евро до средата на годината, които обаче трябва да се разрешат от Парламента. А това е шумна и неблагодарна задача за правителство, което управлява вече почти три години.
Песимистичните очаквания бяха подкрепени през миналата седмица от НДСВ икономистите Милен Велчев, Любомир Дацов и Николай Василев, които обявиха публично тайна, известна отдавна на всеки, който отблизо следи балансите на БНБ: правителството е свило фискалния резерв до 3.3 млрд. лв. (3.8 млрд.лв., според депутата от ГЕРБ Менда Стоянова, която оспори числото 3.3 млрд. лв.) и което, за юпитата на Царя, означава само едно - правителството е изпаднало в неплатежоспособност, но засега поне не признава публично това.
От тази гледна точка става напълно обяснима и реакцията на Симеон Дянков, който се готви за наруши законите, като посегне на парите в т.нар. “Сребърен фонд” или търси евтино вътрешно финансиране от банките, маскирайки това с грижа за ползвателите на потребителски заеми.
Какво е особеното тук?
Във фискалния резерв има две категории пари – едните, близо 5 млрд. лв. към средата на 2009 година, са по-свободни за харчене, докато останалите, поне от формална структурна гледна точка са ресурс в специализирани фондове като “Козлодуй”, “Сребърния фонд” и други неприкосновени сметки, чието разходване - без промяна на законите от парламента, би довело до невероятен публичен скандал.
И тук, верни на пазарния си инстинкт, лондонските юпита подадоха на Симеон Дянков спасителен пояс под формата на другарска критика – “вместо да мисли за осигуряване на достъп до капиталовите пазари, за да рефинансира облигациите, които предстои да се платят в началото на следващата година, той по-скоро мисли как да ги плати с парите за българските пенсионери....ако бъде позволено Сребърният фонд да се инвестира особено в български акции, това ще бъде най-голямата кражба, която познаваме. Така че за доброто на страната и доброто на самите управляващи ги съветваме да се въздържат от подобни операции“, заключи Велчев.
Впрочем преди почти 3 години, когато бушуваше първият (остър) етап от световната финансова криза, лидерът на ДСБ и експремиер Иван Костов предложи на правителството на ГЕРБ да запази фискалния резерв на ниво 8 млрд. лв., като използва за покриване на дефицитите външно финансиране при символична цена, която варираше тогава между 0.25% и 1% в евро. Но Симеон Дянков презрително отхвърли това съвсем разумно предложение и днес се чуди какво да реже за да върже бюджета при пълната неизпълнимост на макроикономическите си прогнози.
Впрочем бъдещото ехо от наближаващия фискален крах на България ще се засили и от недоверието на ЕК към страната ни. Става дума за поставянето на България в т. нар. рисков списък на ЕС наред с Великобритания, Франция, Белгия и Словения – общо 12 страни, една оценка която според бившия икономически министър Николай Василев “е справедлива, заради огромната междуфирмена задлъжнялост. И допълни, че управляващите не правят нищо по този въпрос, а и няма какво да направят при инвестиции по-ниски от времето на правителството на Виденов“.
Има ли изход?
Правилното пазарно решение на въпроса е да се даде възможност на всички кредитори да трансформират своите вземания, просрочени над 3 месеца, в търгуеми облигации, а всички кредитори да трансформират своите вземания, просрочени над 12 месеца, в акционерен капитал на фирмата-длъжник. Една операция, която би била шокова доза адреналин и за умиращата общо взето Българска фондова борса.
На този фон още по-шокираща е новината за драстично неизпълнение на бюджетната прогноза за ръст на БВП през 2011 г. – вместо планираните от Симеон Дянков 3.6% той стигна едва 1.6%, което означава и по-малко постъпления от такси и налози в хазната, водещи до липса на ресурс във фиска.
Друг запушен източник за пари в бюджета е контрабандата на цигари (почти 50% от пазара според някои твърдения) и неполучените данъци и акцизи за милиарди. Според мнозина само несъбрания акциз от цигари без бандерол стигат, за да се остави намира фискалният резерв.
Сгъстяването на черните облаци на хоризонта идва и с нарастването на безработицата в страната – над 380 000 човека в края на 2011 г. Повече от половината от тях са без работа повече от година, твърди НСИ в анализ за четвъртото тримесечие на 2011 г. Тази седмица стана ясно, че само за януари 2012 г. имаме нови 50 000 безработни, което означава още по-малко приходи в бюджетите на НОИ и на държавата и повече разходи за изплащане на обезщетения. А пари за това явно няма. Затова и тихомълком се пресушава фискалният резерв.
Днес е време за публична икономическа и фискална дискусия. Конспиративните решения не работят, а носят само беди за страната и за самите автори на тайните рецепти. А едни предсрочни избори в условията на финансова криза ще доведат до опасни резултати.