Фалити на фирми за скрап

24-часово видеонаблюдение ще трябва да осигурят собсвениците на площадките за изкупуване на черни и цветни метали. Пунктовете трябва да се намират в рамките на територии, определени с устройствените планове за производствени складови дейности, решиха депутатите с приетите на второ четене промени в Закона за управление на отпадъците, предаде БНР. Отделно трябва да се съхраняват отпадъците от батерии, електронно оборудване, елементи от МПС. Площадките за изкупуване на скрап трябва да отговарят на новите изисквания в срок до 9 месеца. С промените на практика се криминализира нерегламентираното предаване на елементи от железопътната мрежа, кабели, метални капаци и знаци, елементи от паметници без сертификат за произход. Ако едноличните търговци нарушат изискванията на закона, наказанието е глоба до 100 хиляди лева. При повторно и системно неспазване на условията ще се отнема лиценза на фирмата. За промените настоя вътрешният министър Цветан Цветанов, за да се редуцират кражбите на кабели и елементи от ж.п. системата. С промените ще бъдат редуцирани и броят на пунктовете за цветни и черни метали. От 2400 лицензирани пунктове в страната трябва да останат около 400.

Бизнесът протестира

Приетите (30 март 2011 г.) на второ четене от Народното събрание промени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО) ще принудят стотици фирми от рециклиращия и металургичния сектор да прекратят или свият дейността си, а хиляди хора да останат без работа. Това прогнозираха на пресконференция в БСК експерти от Българска асоциация по рециклиране (БАР) и Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Повод за недоволството е решението на НС в общини, в които няма приети общи устройствени планове, да се забрани функционирането на площадки за вторични суровини. „Тази „малка” поправка ще доведе до стопиране на дейностите по събиране и оползотворяване на всички вторични метали, вкл. при изпълнението на поети от страната ангажименти за събиране на масово разпространени отпадъци, като МПС, електронно и електрическо оборудване, батерии и акумулатори”, се казва в писмо на БАМИ, изпратено в края на миналата седмица до председателя на НС Цецка Цачева, председателя на парламентарната Комисия по околната среда и водите Искра Михайлова, министъра на околната среда и водите Нона Караджова и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
В писмото си БАМИ припомня, че по данни на МРРБ, в около 33% от населените места има приети и действащи общи устройствени планове, като в много населени места дори не е започвала процедура по тяхното изработване, а в други те са с изтекъл или изтичащ прогнозен период и предстои възлагане и изработване на нови планове. Това означава, че 77% от населените места ще останат изобщо без площадки за отпадъци, в т.ч. за МПС, електронно и електрическо оборудване, батерии и акумулатори.
Според БАМИ и БАР, приетата поправка в ЗУО застрашава дейността на огромна част от фирмите, които законосъобразно извършват дейност по събиране на вторични метали и са инвестирали в разрешени за дейността площадки. Поправката ще засегне и много от металургичните фирми, които са лицензирани по същия закон и извършват търговска дейност с вторични метални суровини, които са важна, а в някои случаи и съществена суровина за тяхното производство.
В резултат, българската металургия, която е основен износител и с положително външнотърговско салдо от около 2 млрд.лв., ще претърпи огромни загуби. Това ще доведе до преосмисляне и замразяване на инвестиционни програми и ще отблъсне потенциални инвеститори от българския пазар. Някои области и фирми ще получат монопол върху тази дейност, а други без тяхна лична вина ще бъдат поставени в неравностойно положение и ще ликвидират своите мощности. Използването на вторичните метали като ресурс в рамките на Европейския съюз е много важен приоритет, тъй като пряко повишава конкурентоспособността на произвежданата продукция и решава проблеми с енергийната ефективност и опазването на природата. В тази насока и сега нашата страна изостава, а това ново решение ще ни отдели още повече от нивото на развитите страни и поставените от Европейския съюз цели.”
Според председателя на БАР Теменужка Костова, новата поправка в ЗУО не само няма да реши проблема с кражбата на метали, кабели и др., но и ще го задълбочи, тъй като много фирми ще се преместят в т.нар. сив сектор и ще продължат да оперират извън контрола на компетентните институции.