Фалстарт, министър Греков

Николай Вълканов, ИПИ
Ако се съди по последните няколко години, министерството на земеделието се е превърнало в пристан на хора с дефинитивен уклон към манипулирането на пазара и цените. Както знаем от Мирослав Найденов (да не говорим за икономическата теория), подобни опити завършват винаги по един и същ начин – с повишение на цените на вътрешния пазар (за справка - драмата с яйцата в началото на миналата година).
Новият министър на земеделието и храните, професор Димитър Греков, заяви в интервю за в. Стандарт (виж тук) следното: „След седмица ще имаме български дини, а пазарът е пълен с вносни. Ако това се ограничи, много проблеми на хората ще бъдат решени.” На въпрос как може да се случи това, министър Греков отговаря „С митнически тарифи и такси, които могат да помогнат за ограничаване на вноса”. Може би министърът е имал предвид ограничаване на контрабандния внос (което е чудесно), а не изобщо на вноса на плодове и зеленчуци, но това никак не става ясно от интервюто. Затова е добре да обясним защо ограничаването на вноса не може да бъде опция.
Първо, защото в рамките на ЕС възможности за самоволно, едностранно определяне на митнически тарифи практически няма и в Министерство на земеделието са пределно наясно с това.
Второ, защото ограничаване на вноса, както вече споменахме, води автоматично до по-високи цени за крайния потребител (България отдавна няма капацитет да задоволява вътрешното търсене на плодове и зеленчуци).
Трето, дори да беше възможна и полезна подобна мярка, тя със сигурност би довела до реципрочни действия от страна на държавата, срещу която се въвежда. Ако ограничим примерно вноса на дини от Турция, с голяма степен на вероятност може да се очаква Турция да ограничи вноса на слънчоглед от България.
Ще се възползвам от случая да обясня защо ни е необходим евтин внос – защото сме бедни. Ако разчитахме единствено на произведеното в България, едно е сигурно – за дълъг период от време щяхме да ядем значително по-малко и то като отделяме много по-голям дял от дохода си за храна, отколкото днес.
Освен това данните за вноса на плодове и зеленчуци ясно показват, че външната търговията върши перфектно своята роля – вносът е по-голям през студените месеци от годината, когато по обективни причини някои неща не виреят по нашите географски ширини и рязко спада през летните месеци.

Друга графика, този път за износа, показва, че износът на плодове от България плавно нараства през последните три години. Тук не става въпрос само за замразени и консервирани плодове, но и за пресни – кайсии, череши и др. отдавна се изнасят на пазари, които могат да предложат по-добри цени от вътрешния. Причините са свързани както с ниската покупателна способност в страната, така и с недъзи по веригата на доставки. Може с известна увереност да твърдим, че ако така очертаната ситуация се запази, в близко бъдеще дори и да се увеличи производството на плодове, ще се храним все повече с вносна продукция.

Друго важно заключение, което може да се направи от графиките и което едва ли е новина, е че се задълбочава кризата в зеленчукопроизводството, което продължава да спада.
Всякакви рестриктивни мерки по отношение на вноса обаче няма да дадат решение на проблемите. А те са разнообразни и дълбоки – свързани както с начина на субсидиране и самото субсидиране в земеделието, така и с регулации и административна намеса, с проблеми в земеползването и в напояването, но също и в образованието, инициативността и активността на самите фермери. В някой от следващите броеве на бюлетина Институтът за пазарна икономика ще се спре по-подробно на проблемите в зеленчукопоризводството и възможностите за решаването им.