Фантастичната четворка на българската кухня

Люцерн, Данаил Алеков, специално за EconomyNews.bg
До 28 –ми януари в швейцарския град Люцерн гостите на хотел “Швайцерхоф” и ресторанта към него имат възможност да се насладят на българската кухня. Добрата новина е факт благодарение на отзивчивостта на хотела, както и на инициатора на събитието Антонио Мастроджовани. Най-важната част от работата е дело на българските топ-готвачи, които представят страната ни. Начело с президента на “Евро-Ток България” chef Жоро Иванов и chef Ивайло Петков, член на УС на “Евро-Ток България”, в кухнята попадат още chef Георги Георгиев, дългогодишен готвач на националния отбор по футбол и chef Ивайло Рангелов. В швейцарския град вече ги знаят като “фантастичната четворка на българската кухня”. И определено има защо – в това може да се убеди всеки, който посети ресторанта.

Предистория
Хотелът има практика да разнообразява менюто в ресторанта си, като периодично кани различни готвачи. “Тази година поканихме топ-готвач от Германия, след това готвач №1 на Швейцария, който също е от Люцерн. Сега каним и готвач от България - това е и първият ни гост, който не е от немско говоряща страна, но кулинарният език е универсален”, казва Клеменс Хойнцикер, генерален мениджър на хотела. Хотелът е изключително отворен към нови предложения, които могат да разнообразят менюто и това е една от причините ресторантът да бъде един от най-предпочитаните в града. Идеята се заражда, когато Антонио Мастроджовани, вносител на българско вино в Швейцария, след едно от честите му посещения в България решава да покани български готвач. Представя идеята си на Клеменс Хойнцикер и въпреки първоначалния скептицизъм, днес от мениджмънта на хотела са повече от доволни.
“Всичко това ни костваше много енергия и работа, предимно на нашите готвачи, но сме наистина щастливи от резултата”, споделя Хойнцикер.
Организация
Българските готвачи не могат да бъдат плътно ангажирани повече от 2 месеца в кухнята на хотела - повечето от тях остават от 1 до 3 седмици. През това време щатните готвачи на хотела усвояват тънкостите на приготвяне на специалитетите, които ще бъдат в менюто до края на януари. “Има няколко специфични ястия, които ще бъдат приготвяни след като българските готвачи заминат. Нашите готвачи се учат бързо и това няма да е проблем”, заявява Хойнцикер. Това от една страна е в полза за местните готвачи – научават българско ноу-хау, нови идеи и специалитети. Отразява се и положително за хотела – редовните клиенти на ресторанта са доволни от възможността да опитат нещо различно. “Привличаме и нови клиенти, например в момента имаме доста българи в хотела”, допълва генералния директор.
Програмата през следващите два месеца е стандартна – официалният старт беше даден с откриваща гала вечеря в края на ноември. Всичките 45 куверта бяха изкупени доста преди събитието, в очакване на българските готвачи. Менюто включва аперитив и 5-степенно меню, като за завършек гостите опитаха и чаша българска мускатова ракия. Отделните ястия започват от 20 франка и стигат до 75 франка, а вината в менюто са между 52 и 85 франка за бутилка. Кувертът за 5 степенно меню с аперитив е на цена 155 франка.
Менюто включва:
1. "Амис бюш" /стартер/: разядка от кътък с печени чушки и шупла / направена от масло, брашно, вода, шарена сол/
2. Лобстер със сос „Малтес“ /рататуй, букет от салати, парфюмирани с трюфел/ - лобстера се готви за 3 мин на пара; сос "Малтес" е редуциран портокалов сок със сметана и малко масло, хайвер, а трюфела се настъргва пред гостите от сервитьорите ;
3. Супа от тиква с кокос и мартини /поднесена с хляб с тиквени семки и кокосова пяна/ - супата се приготвя с кокосово мляко, тиква, вермут; хляба е препечен, а топлото кокосово мляко се разбива с малко соев лецитин, за да се получи ефирна пяна, която се поднася в чаша от вермут /с няколко капки вермут в нея за аромат. Декорира се с чипс от сладък картоф /батат/ и олио от тиквени семки.
4. Филе от Дълбоководна треска с прясна аншоа - поширана в зехтин на 70 градуса за 15 мин. Канапето на рибата включва морски дарове със сос от пресни домати, а отстрани се добавя сос "биск" /приготвен от черупките на омара/.
5. Междинно ястие: пяна от лайм и мента, приготвена в сифон. Междинното ястие има за цел да изчисти вкуса преди основното ястие.
6. Основно ястие: дует от два вида телешко месо /поднесено с рагу от диви гъби, бейби морков, спаначен тарт с картофено пюре и чипс от лилав картоф/. Едното месо е телешко, другото - говеждо, със сос "Демиглас".
7. Десерт: чийз кейк с течен център от манго и сорбе от босилек. Десертът се сервира върху килим от прясно манго, а сорбето - върху шоколадов пясък. Върху чийз кейка се поставя захарен памук с парченце 24 каратово ядливо злато.

Програмата ще приключи официално на 28 януари, когато менюто ще бъде друго. Но от хотела не изключват възможността някои специалитети да останат – всичко зависи от клиентите. Предстои да се организира и заключителна вечеря на 25 януари.
От цялото това събитие печели българския бранд, добиващ популярност. Това неминумемо отваря врати за износ на (качествена) българска продукция в страната с най-високия стандарт в Европа. Такъв е износът на висококачествени вина, които в България струват около 40 лв./бутилка. Освен в хотел “Швайцерхоф”, още един хотелски ресторант е включил българско вино в менюто си – х-л “Монтана” (4 звезди). Антонио Мастроджовани е един от малкото вносители на българско вино в Швейцария – тежка задача за такъв претенциозен пазар. Положил е много усилия в промотирането на българско вино в скъпите хотели, като работи с винарска изба “Катаржина естейт”. Може би той най-много осъзнава какво признание е представянето на българска кухня в петзвезден швейцарски хотел и като иницатор на събитието не пропуска да запознае всеки гост поотделно с българските алкохолни напитки. Паралелно с това търси и алтернативни възможности за пласиране на българската продукция. Такъв е специализирания винарски магазин в центъра на Цюрих – Vicino, където след първия си месец е продал повече от 100 бутилки. Българските му партньори има защо да са доволни от него - вече е намерен пазар и за розето – в някои нощни барове. Следващата му цел е да запознае швейцарските ценители с ракията, но първо ще затвърди позициите си в износа на вино. За пазар като Швейцария това е трудно, тъй като е малък по размер, но с изключително високи изисквания и най-малката грешка в маркетинга може да отблъсне клиентите. Затова веднъж създаден, добрия имидж на българската продукция трябва бъде затвърждаван постоянно.

Каквото и да стане в бъдеще, едно е сигурно - начинът, по който българската продукция е представена, не остава незабелязан за швейцарските потребители. Нещо повече - швейцарските готвачи открито се възхищават на нивото и професионализма, който българските готвачи поддържат. Това си е един голям успех в една малка страна, но независимо от размера на подобни постижения, когато ги има - трябва да ги назоваваме с имената им. А те са Жоро Иванов, Ивайло Петков, Георги Георгиев и Ивайло Рангелов.

снимки:авторът