Фармацевти: По-нисък ДДС за лекарствата

Силвия Стоядинова
Промените в Закона за здравето, които се предлагат от здравното министерство, ще лиши хората от достъп до лекарства и фармацевтични грижи, както и ще прекрои аптечния пазар в полза на монополистите в здравеопазването. Това твърдят от Българския фармацевтичен съюз. В момента за около 2/3 от лекарствата, заплащани от НЗОК, аптеките не получават надценка. България отделя малък финансов ресурс за аптеките, но пациентите плащат един от най-високия в ЕС ДДС. Ефективният начин за постигане на по-ниски цени на лекарствата е комбинация от: пряко договаряне между НЗОК и производителите на лекарства за предоставяне на отстъпки при цените, съчетано с намаляване на ставката на ДДС. Ето какво още каза в интервю председателят на БФС Мирослав Ненчев.

Г-н Ненчев, кои са най-нелогичните точки в Закона за здравето?
Това са точките, заложени в проекта за Наредбата, именно намаляване с 2 пункта на надценката на търговците на едро и на търговците на дребно. Впрочем това се явява около 20% от приходите им, защото на всички е ясно, че като се намалят надценките на търговците на едро това автоматично рефлектира върху производството на дребно, защото производителите там ще получат по-малки отстъпки от търговците на едро.

Потребителите ще усетят ли това намаляване с 2 пункта?
Съмнително е какво точно намаление ще получи потребителят при тази отстъпка от 2% за търговците. Ако дадено лекарство струва 10 лв. то има доста аптеки, които го продават например и за 8, 50 лв. и 9 лв. Това намаляване от 3% в крайната цена ще бъде 30 ст. При положение, че имаме намаляване и повече от това в момента, всички аптеки, които могат да продават под пределната надценка така или иначе го правят. Тези 3% са почти нищо за потребителите, но тези които губят много са фармацевтите. При един оборот от 30 000 лв. това са 900 лв. по-малко приходи за дадена аптеката, а това е заплатата на един фармацевт.

Кой губи най-много от предлаганите промени в Закона за здравето, какви са опасностите?
Опасностите са най-вече за пациентите, не толкова за фармацевтите. Защото един човек който е завършил за фармацевт и, който си е отворил аптека, и години наред се издържа от нея, сигурно ще намери начин да оцелее. Преди да фалира може да смени бизнеса си, но пациентите трябва от някъде да получават лекарствата, както и фармацевтични грижи. И в един момент, ако фармацевтите бъдат лишени от тая възможност, то държавата ще трябва да помисли да се направят ведомствени аптеки към Национална здравноосигурителна каса, което ще е крайно неефективно.

Кои са другите промени, за които настоявате ?
Най-основното е да се изработи консенсусна национална лекарствена политика. Тя се прави от заинтересованите лица - съсловната организация, пациентската организация, изпълнителната власт, законодателната власт, както и академичните среди.

Често се прави аналогия на цените на лекарствата у нас и тези в другите страни от ЕС. Наистина ли цените на лекарствата у нас все пак са най-ниските в ЕС ?
В България надценките за производител на лекарства, за търговец на едро и за търговец на дребно са най-ниските, единствено ДДС е два-три пъти по-висок отколкото в ЕС.

Успявате ли все пак да осъществите някакъв диалог със здравното министерство ?
Миналото лято привидно имаше доста сериозна работа по въпроса. Направиха се работни групи и комисии. Общественото мнение беше заблудено, че се работи по въпроса, но от месеци вече нищо не се прави.

Участвувахте във форума „Български фармацевтични дни 2012”. Какви бяха основните проблеми, които дискутирахте там ?
Основната тема беше равният достъп до лекарствени продукти и фармацевтични грижи. Неправилно се твърди, че ние сме печалбари. Ако няма пациенти и те не са доволни от нас, нашето съществуване става съмнително. Затова фармацевтите трябва да подсигуряват все по-добри услуги за своите пациенти, а държавата трябва да прави такова законодателство, което да позволи аптеките не само да оцелеят, но те да не израждат предимно в атрактивни за търговия места. Да ги има във всички населени места и гражданите да бъдат с равен достъп, защото не цялото население на страната живее в София.