Фед тихо генерира инфлация

Калоян Стайков

„Първата панацея за лошо управлявана нация е инфлацията на валутата, а втората - войната. И двете водят до известно подобрение, след което оставят неизбежни руини, но и двете се явяват спасително средство за политически и икономически опортюнисти.”(Ърнест Хемингуей – 1935).
Въпреки че за висока инфлация в бъдещето, предизвикана от експанзивната политика на централните банки по света се говори още от началото на финансовата криза през 2007 тези дни анализатори и пазарите на щатски държавни ценни книжа (ДЦК) поднесоха сериозни доказателства за това.
Ново изследване на икономист от Федералния резерв на Сан Франциско Глен Рудебуш сочи, че предвид историческото поведение на Федералния резерв на САЩ (Фед) и настоящите очаквания за развитие на икономиката основният лихвен процент на банката ще остане близко до нула не само в следващите 6 до 9 месеца, а в близките няколко години.
Първичните дилъри, които оперират директно с Фед, също считат, че няма да има повишение на лихвените проценти през тази година, сочи проучване на Bloomberg.
Заедно с това през последната седмица на май доходността по 10-годишните ДЦК скочи до 6-месечен връх от 3.75%, а разликата между възвращаемостта по 2-годишните и 10-годишните ДЦК достигна рекордните 2.75%.
Инфлацията нагоре
Всичко това говори за опит да се увеличи инфлацията, което би намалило реалната кредитна тежест на длъжниците и по този начин изплащането му ще бъде по-леко.
За да демонстрира ангажираността си към политика на висока инфлация, Фед трябва или да съобщи дългосрочна инфлационна цел, или да поддържа основния си лихвен процент близо до 0%, когато започне възстановяването на икономиката. Нулевите лихви биха направили реалните лихвени нива силно отрицателни. Разбира се, подобна политика може да бъде проведена. Ако Фед определи дългосрочна инфлационна цел от например 6%, в началото пазарите може да са скептични, но ако банката демонстрира постоянство, в последствие очакванията за ценови ръст ще се доближат до тази цел. В крайна сметка синдикати и работници ще настояват за поне 6% увеличение на заплатите, а компаниите ще се стремят да увеличат цените си също толкова. Подобна политика не би могла да подейства, ако Фед цели 6% инфлация през 2010 и 2011 и 2% след това, защото монетарната политика се отразява на ценовият ръст с известно закъснение, като пълният инфлационен ефект от нея отнема до 2 години. С други думи, освен висока инфлация банката трябва да се ангажира и със сравнително дълъг период, в който да я поддържа.
На по-късен етап високата инфлация трябва да бъде овладяна – и това е основният проблем. Ако Фед първоначално обяви, че цели висока инфлация, която по-късно ще намали, има вероятност изобщо да не постигне инфлационната си цел. Ако банката скрие този факт, в бъдеще ще трябва да предприеме действия, на които пазара да повярва, а това може да означава много високи лихвени нива за дълго време. В най-добрия случай така ще се появи повторна рецесия, след икономическото възстановяване. Двугодишен период на сравнително висока инфлация може да намали реалната стойност на дълга, но ефектът от това ще бъде най-малкото балансиран от по-високите лихвени нива, които водят със себе си и ръст на необслужваните кредити и допълнително увеличение на лошите кредити.
Трансферът от Китай към САЩ
По-лошият и по-вероятният вариант, е че високата инфлация ще създаде проблеми на пазара за облигации. Ценовият ръст на практика е трансфер на благосъстояние от кредитори към длъжници, т.е. от Китай към САЩ. Ръстът на инфлацията лесно може да доведе до изтегляне на чуждите капитали от Щатите, което почти сигурно ще срине реалният валутен курс на долара, което допълнително стимулира инфлацията. Това ще доведе до омагьосан кръг, в който прекалено високата инфлация оказва натиск върху пазара на облигации и валутата на страната. За да осигури стабилност Фед ще трябва да увеличи основната си лихва значително.
Стимулирането на инфлацията, чрез изкупуване на дългосрочни ДЦК, облигации, обезпечени с ипотечни кредити и институционални облигации, е поредното краткосрочно решение, което би създало повече проблеми в бъдеще. Пазарите вероятно предусещат това и предпочитат да се подсигурят от балона на растящи цени, като продават от дългосрочни ДЦК, което намалява цената им и увеличава доходността им.