Фермерските пазари + "Московска" - фермерска улица

Елица Стефанова

Първият фермерски пазар стартира пилотно в София преди две години по инициатива на Столична община. Той е организиран от Хранкооп на пазара „Римската (старата) стена” и продължава успешно и до днес. Там са наети два павилиона, в които се съхранява инвентара, необходим за провеждането на пазара всяка събота от 11 до 15 часа.

Първата улица у нас, която ще бъде затворена специално за организиране на фермерски пазар ще бъде "Московска". Това съобщи изпълнителният директор на общинската фирма "Пазари Юг" Николай Попов на дискусия на тема "Бъдещето на фермерските пазари".

Как функционират фермерските пазари, как производителите могат да се включат в тях и как се извършва контрола на качеството и безопасността на храната обясни Николай Генов от Хранкооп по време на дискусионен форум, организиран от в.”Български фермер” със съдействието на МЗХ.

Разликата с общинските пазари

Общинските пазари функционират, като отдават под наем павилиони или маси и провеждат търгове за тях. Спечелилите търговете продават постоянно на тези павилиони/маси и се стремят да уплътнят времето – работят всеки ден по много часове. Тези пазари се управляват от акционерни дружества, вписани в Търговския регистър. Моделът на фермерските пазари е по-различен. Хранкооп се явява оператор на пазарите, които се организират в определен ден от седмицата. Събитията са промоционални, защото в действителност се представя продукцията на производителите, а те, от своя страна, заплащат на Хранкооп процент от оборота за деня. Събраните такси се използват за плащането на наем на общинския пазар, в чийто рамки се провежда фермерския. Организацията има грижата и за подбора на участниците във фермерските пазари и рекламирането им сред гражданите.

Контрол на качеството и безопасността

Качеството и безопасността на предлаганата продукция се гарантира чрез лични посещения при производителите, както и лабораторни изследвания. През февруари са проверени 24 вида продукти, включително и преработени (млечни, плодове и зеленчуци), а през октомври е имало и втора проверка. Стойността на лабораторните изследвания се покрива от бюджета, събиран от таксите от производителите.

Баланс на предлагането

По отношение на стоките, стремежът е към балансирано предлагане. Според наблюденията на Хранкооп млечните и пчелните ферми могат много бързо да разширят асортимента си от продукти, докато процесите при производителите на плодове и зеленчуци са доста по-бавни и трудни, плюс съществуващия риск за реколтата. Ето защо 60% от предлаганата продукция на фермерските пазари представлява пресни плодове и зеленчуци, мляко и месо, 25% са преработените продукти – изсушени плодове, билки, сиропи и 15-20% други стоки, най-често кухня и готова храна. Всички кухни са регистрирани и ползват продукти от другите участници във фермерските пазари.

Редовни срещи

От самото начало на фермерските пазари се провеждат ежемесечни срещи на участниците в тях. На тях се дискутират се настоящи проблеми и бъдещи планове за развитие, прием на нови членове. В допълнение тези срещи дават възможност на самите фермери да се опознаят. Редовни срещи се правят и с общински представители. В конкретния случай на столичните пазари в квартал Иван Вазов и на Римската стена дори са разработени проекти за тяхната реконструкция и освобождаването на повече пространство за фермерски стоки и по-добър инвентар.

Част от маркетирането е и организирането на различни събития по време на пазарите, посветени на определена тема. Целта е освен пазаруването, потребителите да получат и друго преживяване, информация, интересни забавления и за децата.

Вътрешен контрол и кандидатстване

Фермерските пазари стъпват на нормативната база. Всички участници в тях са регистрирани земеделски производители, а млечните ферми са регистрирани по Наредба №26. Към момента една ферма, която няма такъв сертификат, е с предупреждение и срок да се регистрира, в противен случай няма да може да участва на пазара. Вътрешните правила на фермерските пазари са приети на национално ниво след обсъждане в четирите града, където се провеждат такива пазари- София, Бургас, Варна и Пловдив.

Контролът над производителите е от няколко стъпки. Най-напред те кандидатстват, попълвайки формуляр, в който описват своята дейност. Основно изискване е храната да е чиста, т.е. да не са използвани химически препарати и торове. След като местните координатори преценят, че даден производител отговаря на изискванията, той се представя на Контролния съвет, състоящ се от производители-участници във фермерските пазари и разделени на групи – мляко, плодове и зеленчуци, хляб, преработени продукти и др. Те задават компетентни въпроси на новия кандидат. Ако става дума за производител на плодове и зеленчуци, трима негови колеги от Съвета изпращат въпросите си по e-mail. Следващата стъпка е представянето на кандидата пред останалите участници във фермерския пазар и тестов период от един месец. Всяка ферма, която участва на пазарите, приема вътрешните правила и трябва да бъде отворена за посещения, включително и за потребители, и контрол.

Бъдещето на фермерските пазари

„Развитието на фермерските пазари в България е възможност за скъсяването на веригите на доставки, което ще доведе до балансиране на интересите на производителите и потребителите. Това е сред основните приоритети на Министерството на земеделието и храните”, увери заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, който също участва във форума. Той посочи, че целта ни е до 2020 г. да имаме началото на традиционните фермерски пазари, което ще стане чрез два механизма - промени в нормативната уредба и чрез инструментите  на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.

Ще бъдат променени изискванията към дребните производители,  като им се осигури по-лесен достъп до пазара, без да се занижава контролът на продукцията.

„В  Програмата има предвиден публичен ресурс от 8 млн. евро, който е предназначен за създаването на фермерски пазари и обединения на производители. Очаква се подмярката да бъде отворена през втората половина на 2016 година“, информира заместник-министърът. Земеделските стопани ще могат да правят обединения, с които да участват по подмярка 16.4 на Програмата за развитие на селските райони. По нея ще се кандидатства за т.нар. къси вериги, които допускат само 1 посредник между производителя и потребителите или за "местни пазари", които са в радиус до 75 км от фермите. В края на ноември тази година ще бъде отворен и приемът по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на земеделска продукция”. „Там ресурсът, който ще се предостави на земеделските производители е 100 млн. евро, като суровинната обезпеченост, която трябва да бъде доказана от бенефициентите, е минимум 50% за първата година, като поне 30% от нея трябва да бъде осигурена от български земеделски производители“, обясни Васил Грудев. Той коментира още, че чрез това изискване Програмата гарантира, че ще бъдат подкрепени българките производители и ще се повиши добавената стойност на българското земеделие.